За всички, които в четвъртък вечер не са успели да

За всички, които в четвъртък вечер не са съумели да стигнат до зала 1 на НДК или не са си намерили билет за разпродадения концерт на виртуозния ливанец с арменска кръв Ара Маликян, мога да опиша над двучасовия му театър тъкмо с шест думи: „ Той е Фреди Меркюри на цигулката “.

В тъмния му взор, извисяващ се на 1,5 м над земята свети такава гневна мощ, че може да подчини спартанска армия, до момента в който къса намотките на лъка си. С кожен панталон и атрибути на рок звезда Ара съумя да разтопи сърцата с нежни типичен композиции, а незабавно по-късно възпламени фитилите с арменска, еврейска и рок музика.

От Бах, през Паганини, до Radiohead, саундтрака на „ Криминале “ и “Kashmire” на Led Zeppelin – на пръв взор невероятно за съчетание стилово многообразие, което обаче пасна като лего блокчета в хармонично и хитро издигната история за една цигулка. Цигулката на дядо му Крикор – арменец, избягал в Ливан откакто геноцида избил цялото му семейство. Та дядо му в никакъв случай не е свирил на възвишения инструмент, а го е употребявал като атрибут да напусне Армения с един оркестър. Тази цигулка обаче белязва кръвта на рода и бащата на Ара става музикант, а по-късно и самия той. И свирят на тъкмо тази цигулка – не на Амати, не на Страдивариус, а на елементарна, безизвестна, както самия Маликян споделя „ неприятна “ цигулка.

Докато сред всяка комбинация той разказваше по една дълга история от живота си, подправена с арменски комизъм, гърба му на сцената пазиха седем музиканти от неговата кръвна група – диви и луди. На вилончелото и контрабаса/баса бяха нежните попълнения в оркестъра му. В рок осъществяванията прожекторите блестяха върху щурия барабанист Ектор, който си партнираше с китарист, очевидно почитател на жицата, а в единия ъгъл на сцената екстравагантен тъмнокож свещенодействаше върху екзотични ударни принадлежности. От двете страни на Ара подскачаха още две виртуозни цигулки. И нито един от тях не се държеше съгласно упованията за концерт на цигулар.