За всички, които не вярват, че татковците правят по-вкусни мекици

За всички, които не имат вяра, че татковците вършат по-вкусни мекици от майките

Необходими Продукти

● брашно - 500 г
● яйца - 1 бр.
● захар - 4 ч.л.
● масло - 2 с.л. растително
● квас за самун - 1 пакетче суха
● сол - щипка

Начин на подготвяне

Моят татко правеше страхотни мекици. След като той си отпътува, известно време ги правеше майка ми. Сега и тя не може, тъй като е много стара - наближава стоте, пък и към този момент не си спомня рецептата. Затова се наложи да опитвам. От третия път ги докарах. Почти същите.

В 150 мл топла вода се разтварят захарта и маята. Изчаква се 10–15 мин. да шупне. Яйцето се разрушава добре. Добавят се брашното, 2 с.л. масло, маята и щипка сол.

Замесва се с намаслени ръце полутвърдо тесто. Меси се най-малко 5 мин.

Поставя се в подобаващ съд и се завива със скреч фолио. Престоява на топло през нощта. Трябва да усили размера си повече от 2 пъти.

В малко /примерно 16 см/, само че надълбоко тиганче или тенджерка се налива 3 пръста олио за пържене – слънчогледово, царевично, рапично, или с каквото сте привикнали. Загрява се на сдържан котлон.

С намаслени ръце се взема топка от тестото и с пръсти се разтегля мекицата с дебелина не повече от ½ см. Ври в маслото по към 30 секунди от всяка страна.

Добре е като вадите и изтръсквате следващата мекица да махате тиганчето от огъня, с цел да не прегрява маслото. Резултатът е превъзходен.

Можете да консумирате мекиците поръсени единствено с пудра захар, със сиренце, сладко или мед.

Мекиците на татко ми са страхотни, пробвайте ги!