Стрес, хранене, спорт - гени, доза, честота, или как се групират факторите за дълголетие
За всички е ясно, че стресът, храненето и придвижването са най-важните физиологични фактори за здравето. Но малко хора осъзнават, че тези фактори не могат да се степенуват и едното не работи без другите. Не е задоволително да спортуваме постоянно без да поддържаме добър хранителен режим или без да обръщаме внимание на психологичното си успокоение. Трите би трябвало да са непроменяемо свързани, с цел да достигнем дългоденствие в положително здраве и с отговарящ тонус.
С това обръщение стартира в неделя шестчасовият научно-популярен маратон, наименуван конгрес " Дълголетие ", който " Дневник " наблюдава с интерес. Специалисти от разнообразни сфери, в това число нутриционисти, генетици, спортни треньори и архитекти, показаха разнообразни гледни точки и обстоятелства за здравословния метод на живот, или по-точно за метода на живот, който води до дълъг и здрав живот. Оказа се обаче, че нищо от препоръките им не може да се заключи с една дума, а в множеството случаи - с най-малко по три.
Спокойствие, хранене, спорт
Като най-важни за здравето нутриционистът Надя Петрова уточни тези три - оправянето със напрежението, уравновесеното хранене и постоянното физическо придвижване. И въпреки че нейната компетентност е здравословното хранене, тя призна, че то не е най-важното, в случай че някой от другите съставни елементи се подценяват. Храненето единствено по себе си, нито пък единствено спортът или единствено релаксът не са задоволителни за здравето. Много хора се концентрират върху едно от трите, а малко осъзнават смисъла им в комплект и търсят равновесието сред тях, разяснява експертът.
Ходенето (по 10 хиляди крачки на ден), дълбокото коремно дишане (като при йога или тай чи) и високо интензивните интервални тренировки (кардио тренировки) имат максимален резултат за здравето съгласно изследванията, подбрани от Петрова. От личната си сфера тя предложи три метода, които в последните години са научно доказании като режими на хранене, които удължават живота и понижават риска от разнообразни болести. Те се основават на понижения банкет на калории и добиват все по-голяма известност:
Схемата 8-16 : Един вид за понижаване на калорийния банкет е храненето да е лимитирано в избран период от деня - да вземем за пример в границите на осем часа, а в останалите 16 часа от денонощието да не се яде нищо. Това значи, че в случай че закуската е в 8 сутринта, последното хранене за деня би трябвало да е в четири следобед, само че това варира съгласно личния режим на живот.
Схемата 5-2 : Друга рецепта е постене или недояждане два дни в седмицата. В тези два дни не се яде съвсем нищо, единствено се одобряват течности.
Схемата 25-5 : Третият вид е пет дни в месеца да са отдадени на цялостно филтриране и детокс, още веднъж с най-малък банкет на каквато и да е храна.
© Радина Ганчева, фондация Credo Bonum
Никола Томов, бизнесмен, онлайн треньор
Треньорът Никола Томов също се съгласи, че спортът без вярно хранене не e задоволителен, само че сложи акцента върху тренировките с тежести и изясни за какво ги назовава " фонтанът на младостта ". Експерименти, провеждани с възрастни хора демонстрират, че тренировките с тежести с напредничав интензитет демонстрират, че постоянното осъществяване на тези извършения заздравяват мозъка и повишват когнитивния му потенциал. Заедно с това костите и мускулите заякват, което защищава хората в преклонна възраст от травми и счупвания при рухване да вземем за пример.
Упражненията могат да бъдат най-различни - със лична тежест, с дъмбели, гирички, ластични ленти или машини, само че без значение на какво се спре, човек би трябвало да си слага и да следва избрани цели, като усилва интензитета на тренировките си. Чувството за целенасоченост при трениране е значим за мотивацията, тъй като другояче може да омръзне. Томов предложи на всеки да откри физическо занятие, което му доставя наслаждение, да го практикува и да го надгражда, тъй като фонтанът на здравето се крие в постоянството.
© Радина Ганчева, фондация Credo Bonum
Любомир Балабански, генетик
Генотип, доза, периодичност
Генетикът Любомир Балабански уточни друга основна троица за дълолетието - генотип, доза и периодичност. Балабански описа за амбициозния си докторски план - ДНК банка на българските столетници. По данни на Националния статистически институт през 2016 година в България живеят 254 столетници и упоритостта на младия академик е да се срещне с всички тях и да изследва гените им посредством геномно секвениране.
Балабански назова геномът на столетниците " златния стандарт в геномиката ", и изясни, че всеки човек може да усъвършенства живота си тъй че да е оптимално дълъг и здрав, в случай че познава характерностите на личното си ДНК. Спрямо генотипа науката може да реши с безспорна акуратност какви са оптималните дози и периодичност за всеки външен фактор за всеки самостоятелен организъм.
С прегледен образец - в случай че една група от инцидентно подбрани хора е подложена всеки ден в продължение на една година на еднообразно количество слънчева светлина за идентичен интервал от време - една част ще заболеят от рак, друга част ще получат кожни изгаряния, а трета просто ще добият бронзов загар. Каква ще е реакцията се корени в гените, само че останалото зависи от количеството и честотата, с които те се тестват.
От анкетите, които към този момент е провел измежду над 40 от българските дълголетници, Балабански е открил няколко отчетливи общи характерности:
- имат дълголетни родители и родственици , което удостоверява генетичната предразположеност;
- нямат съответна диета , а цялостен живот са яли " каквото е имало ", обаче без да преяждат и без да се лишават от месо;
- не са пушили в никакъв случай, и доста рядко пият алкохол;
- работят доста и са дейни даже и на 100 - множеството са работили цялостен живот в градините и нивите си;
- имат положителна настройка към живота и другите хора, показват психическа стабилност;
- не се стресират и даже множеството отдават дълголетието си на спокойствието .
© Радина Ганчева, фондация Credo Bonum
Стоимен Демерджиев, проектант
Въздух, светлина, вода
Средностатистическият европеец прекарва 90% от времето си на закрито - вкъщи, в офиса, в колата. Това значи, че изискванията в пространствата, в които живеем са голям, може би недооценен, фактор за качеството на живот, разяснява от сцената на конгрес " Дълголетие " архитектът Стоимен Демерджиев.
Но няма повсеместен отговор на въпроса " коя е къщата на столетника ". Къщата на столетника е тази, която дава отговор на всички човешки физиологични потребности - която му дава нужното количество пресен въздух, свежа питейна вода, светлина и всичко останало, заключи експертът. " А дали някой тук е чел техническия паспорт на постройката, в която живее, или пък е получил справочник за приложимост на жилището си... ", попита риторично той.
- Замърсеният въздух, който влиза у дома от вън;
- влагата;
- светлинното замърсяване (когато уличното осветяване пречи на съня вътре);
- шумовото замърсяване от придвижването по улицата;
- остарялата канализация, която доставя нечиста питейна вода;
- остарелите строителни материали, които съдържат тежки метали - това са все фактори, които пречат на здравето и въздействат на възможностите за дълъг живот, а са постоянно срещан проблем в градските домове, изброи Демерджиев. Срещу всичките има вероятни механически решения, които обаче изискват вложения.
© Радина Ганчева, фондация Credo Bonum
Лесли Мартин, професор по логика на психиката в Университета " Ла Сиера ", съавтор на книгата " Проект Дълголетие "
Съвестност, социалност и малко паника
Специалният посетител на форума - проф. Лесли Мартин, един от създателите на огромното изследване " Проект Дълголетие " - описа за проучването, което се организира от близо 100 години. Над 1500 деца са подбрани през 1921 година и са изследвани през целия си живот по повече от 4000 критерии. И въпреки че трудът дава доста обстоен разбор на разнообразни фактори за дълголетието, проф. Мартин показа пред публиката трите най-важни съгласно нея, тъй като част от тях опонират на логиката, а друга част са такива, че всеки човек може незабавно да промени в живота си и да стартира да го удължава.
Отговорност, благовъзпитание, предвидливост и въобще всевъзможни черти на характера, които могат да се обобщят като сериозност , се оказали в проучването основен индикатор за това дали един човек ще живее дълго, или не. Колкото по-съвестен си, толкоз по-дълъг и здрав живот ще имаш, споделя Мартин.
И противоположното...
Оптимизмът не е най-хубавата тактика за метод на живот, въпреки и да е потребен за справяне в спешни обстановки. Всъщност най-ведрите и щастливи деца стават най-болните и рискови възрастни, тъй като подчиняват живота си на вярата, че " всичко ще бъде наред " и вършат прекалено много взаимни отстъпки със здравето и сигурността си. Това са хората, които нормално като пораснат пушат и пият прекомерно доста, не спортуват и преяждат. Проект " Дълголетие " потвърдил нещо, което не бихме предположили - че малко паника в живота повече оказва помощ в сравнение с пречи, разяснява експертът. Причината е, че хората, които се тревожат, обръщат повече внимание на здравето и метода си на живот в сравнение с безгрижните.
И най-после - нещо, което всеки може още през днешния ден да промени в метода си на живот, което ще помогне и на него и на другите - повече обществени контакти . Резултатите от изследването демонстрират, че социализирането е измежду най-важните фактори за дългоденствие и колкото повече човек поддържа връзка, толкоз повече живее. Дори не са толкоз значими естеството на контактите и качеството на взаимоотношенията, колкото честотата им, акцентира проф. Лесли Мартин.
Обаче въпреки всичко оптимален резултат са показали тези взаимоотношения, които са свързани с помощ - да помогнете на непосредствен или чужд е еднообразно потребно за вас, тъй че още през днешния ден намерете доброволческа самодейност или занятие, към което да се присъедините, посъветва тя.
С това обръщение стартира в неделя шестчасовият научно-популярен маратон, наименуван конгрес " Дълголетие ", който " Дневник " наблюдава с интерес. Специалисти от разнообразни сфери, в това число нутриционисти, генетици, спортни треньори и архитекти, показаха разнообразни гледни точки и обстоятелства за здравословния метод на живот, или по-точно за метода на живот, който води до дълъг и здрав живот. Оказа се обаче, че нищо от препоръките им не може да се заключи с една дума, а в множеството случаи - с най-малко по три.
Спокойствие, хранене, спорт
Като най-важни за здравето нутриционистът Надя Петрова уточни тези три - оправянето със напрежението, уравновесеното хранене и постоянното физическо придвижване. И въпреки че нейната компетентност е здравословното хранене, тя призна, че то не е най-важното, в случай че някой от другите съставни елементи се подценяват. Храненето единствено по себе си, нито пък единствено спортът или единствено релаксът не са задоволителни за здравето. Много хора се концентрират върху едно от трите, а малко осъзнават смисъла им в комплект и търсят равновесието сред тях, разяснява експертът.
Ходенето (по 10 хиляди крачки на ден), дълбокото коремно дишане (като при йога или тай чи) и високо интензивните интервални тренировки (кардио тренировки) имат максимален резултат за здравето съгласно изследванията, подбрани от Петрова. От личната си сфера тя предложи три метода, които в последните години са научно доказании като режими на хранене, които удължават живота и понижават риска от разнообразни болести. Те се основават на понижения банкет на калории и добиват все по-голяма известност:
Схемата 8-16 : Един вид за понижаване на калорийния банкет е храненето да е лимитирано в избран период от деня - да вземем за пример в границите на осем часа, а в останалите 16 часа от денонощието да не се яде нищо. Това значи, че в случай че закуската е в 8 сутринта, последното хранене за деня би трябвало да е в четири следобед, само че това варира съгласно личния режим на живот.
Схемата 5-2 : Друга рецепта е постене или недояждане два дни в седмицата. В тези два дни не се яде съвсем нищо, единствено се одобряват течности.
Схемата 25-5 : Третият вид е пет дни в месеца да са отдадени на цялостно филтриране и детокс, още веднъж с най-малък банкет на каквато и да е храна.
© Радина Ганчева, фондация Credo Bonum
Никола Томов, бизнесмен, онлайн треньор
Треньорът Никола Томов също се съгласи, че спортът без вярно хранене не e задоволителен, само че сложи акцента върху тренировките с тежести и изясни за какво ги назовава " фонтанът на младостта ". Експерименти, провеждани с възрастни хора демонстрират, че тренировките с тежести с напредничав интензитет демонстрират, че постоянното осъществяване на тези извършения заздравяват мозъка и повишват когнитивния му потенциал. Заедно с това костите и мускулите заякват, което защищава хората в преклонна възраст от травми и счупвания при рухване да вземем за пример.
Упражненията могат да бъдат най-различни - със лична тежест, с дъмбели, гирички, ластични ленти или машини, само че без значение на какво се спре, човек би трябвало да си слага и да следва избрани цели, като усилва интензитета на тренировките си. Чувството за целенасоченост при трениране е значим за мотивацията, тъй като другояче може да омръзне. Томов предложи на всеки да откри физическо занятие, което му доставя наслаждение, да го практикува и да го надгражда, тъй като фонтанът на здравето се крие в постоянството.
© Радина Ганчева, фондация Credo Bonum
Любомир Балабански, генетик
Генотип, доза, периодичност
Генетикът Любомир Балабански уточни друга основна троица за дълолетието - генотип, доза и периодичност. Балабански описа за амбициозния си докторски план - ДНК банка на българските столетници. По данни на Националния статистически институт през 2016 година в България живеят 254 столетници и упоритостта на младия академик е да се срещне с всички тях и да изследва гените им посредством геномно секвениране.
Балабански назова геномът на столетниците " златния стандарт в геномиката ", и изясни, че всеки човек може да усъвършенства живота си тъй че да е оптимално дълъг и здрав, в случай че познава характерностите на личното си ДНК. Спрямо генотипа науката може да реши с безспорна акуратност какви са оптималните дози и периодичност за всеки външен фактор за всеки самостоятелен организъм.
С прегледен образец - в случай че една група от инцидентно подбрани хора е подложена всеки ден в продължение на една година на еднообразно количество слънчева светлина за идентичен интервал от време - една част ще заболеят от рак, друга част ще получат кожни изгаряния, а трета просто ще добият бронзов загар. Каква ще е реакцията се корени в гените, само че останалото зависи от количеството и честотата, с които те се тестват.
От анкетите, които към този момент е провел измежду над 40 от българските дълголетници, Балабански е открил няколко отчетливи общи характерности:
- имат дълголетни родители и родственици , което удостоверява генетичната предразположеност;
- нямат съответна диета , а цялостен живот са яли " каквото е имало ", обаче без да преяждат и без да се лишават от месо;
- не са пушили в никакъв случай, и доста рядко пият алкохол;
- работят доста и са дейни даже и на 100 - множеството са работили цялостен живот в градините и нивите си;
- имат положителна настройка към живота и другите хора, показват психическа стабилност;
- не се стресират и даже множеството отдават дълголетието си на спокойствието .
© Радина Ганчева, фондация Credo Bonum
Стоимен Демерджиев, проектант
Въздух, светлина, вода
Средностатистическият европеец прекарва 90% от времето си на закрито - вкъщи, в офиса, в колата. Това значи, че изискванията в пространствата, в които живеем са голям, може би недооценен, фактор за качеството на живот, разяснява от сцената на конгрес " Дълголетие " архитектът Стоимен Демерджиев.
Но няма повсеместен отговор на въпроса " коя е къщата на столетника ". Къщата на столетника е тази, която дава отговор на всички човешки физиологични потребности - която му дава нужното количество пресен въздух, свежа питейна вода, светлина и всичко останало, заключи експертът. " А дали някой тук е чел техническия паспорт на постройката, в която живее, или пък е получил справочник за приложимост на жилището си... ", попита риторично той.
- Замърсеният въздух, който влиза у дома от вън;
- влагата;
- светлинното замърсяване (когато уличното осветяване пречи на съня вътре);
- шумовото замърсяване от придвижването по улицата;
- остарялата канализация, която доставя нечиста питейна вода;
- остарелите строителни материали, които съдържат тежки метали - това са все фактори, които пречат на здравето и въздействат на възможностите за дълъг живот, а са постоянно срещан проблем в градските домове, изброи Демерджиев. Срещу всичките има вероятни механически решения, които обаче изискват вложения.
© Радина Ганчева, фондация Credo Bonum
Лесли Мартин, професор по логика на психиката в Университета " Ла Сиера ", съавтор на книгата " Проект Дълголетие "
Съвестност, социалност и малко паника
Специалният посетител на форума - проф. Лесли Мартин, един от създателите на огромното изследване " Проект Дълголетие " - описа за проучването, което се организира от близо 100 години. Над 1500 деца са подбрани през 1921 година и са изследвани през целия си живот по повече от 4000 критерии. И въпреки че трудът дава доста обстоен разбор на разнообразни фактори за дълголетието, проф. Мартин показа пред публиката трите най-важни съгласно нея, тъй като част от тях опонират на логиката, а друга част са такива, че всеки човек може незабавно да промени в живота си и да стартира да го удължава.
Отговорност, благовъзпитание, предвидливост и въобще всевъзможни черти на характера, които могат да се обобщят като сериозност , се оказали в проучването основен индикатор за това дали един човек ще живее дълго, или не. Колкото по-съвестен си, толкоз по-дълъг и здрав живот ще имаш, споделя Мартин.
И противоположното...
Оптимизмът не е най-хубавата тактика за метод на живот, въпреки и да е потребен за справяне в спешни обстановки. Всъщност най-ведрите и щастливи деца стават най-болните и рискови възрастни, тъй като подчиняват живота си на вярата, че " всичко ще бъде наред " и вършат прекалено много взаимни отстъпки със здравето и сигурността си. Това са хората, които нормално като пораснат пушат и пият прекомерно доста, не спортуват и преяждат. Проект " Дълголетие " потвърдил нещо, което не бихме предположили - че малко паника в живота повече оказва помощ в сравнение с пречи, разяснява експертът. Причината е, че хората, които се тревожат, обръщат повече внимание на здравето и метода си на живот в сравнение с безгрижните.
И най-после - нещо, което всеки може още през днешния ден да промени в метода си на живот, което ще помогне и на него и на другите - повече обществени контакти . Резултатите от изследването демонстрират, че социализирането е измежду най-важните фактори за дългоденствие и колкото повече човек поддържа връзка, толкоз повече живее. Дори не са толкоз значими естеството на контактите и качеството на взаимоотношенията, колкото честотата им, акцентира проф. Лесли Мартин.
Обаче въпреки всичко оптимален резултат са показали тези взаимоотношения, които са свързани с помощ - да помогнете на непосредствен или чужд е еднообразно потребно за вас, тъй че още през днешния ден намерете доброволческа самодейност или занятие, към което да се присъедините, посъветва тя.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ