Лястовица - какво трябва да знаем?
За всеки човек лястовицата е знак на пролетта, на възраждащата се природа. Свързва се с мартеничките, които си подаряваме за здраве и благополучие. Символиката с прелетната птица е многообразна. Тя прелита над океани и морета, изчезва и още веднъж се появява и за индивида става връзка сред него и Бога. В по-общ смисъл е медиатор сред живота и гибелта.
Характеристика и местообитания на лястовицата
Лястовиците - Hirundinidae, са дребни птици от фамилията на Врабчовите. Те са много типове, като някои са под опасност, поради човешката активност, само че други са доста добре приспособени и съжителстват чудесно с индивида. Това са леки, бързи и маневрени летци, които могат да летят със скорост до 120 километра в час. Продължителността на живота им е към 8 години.
Лястовичката не се среща единствено в Антарктика. За нейно отечество се счита африканският континент. Тези, които са локални типове там, не мигрират, а от останалите континенти са прелетни. Общо са 83 типа, разграничени на 19 рода.
Тези, които се срещат в България, зимуват в родния си континент. Те са 5 типа лястовици: градска, селска, червенокръста, скална и брегова лястовици. Живеят на всички места на сушата, без вечнозелените области. Всички типове лястовички на нашата територия са предпазени от закона.
Видове лястовици в България
Сред лястовиците най-често се срещаме със селската и градската лястовица. Ето какви са присъщите особености на типовете лястовици.
Селска лястовица
Селската лястовица може да се срещне на всички места измежду полските региони. Мъжкият и женската имат едвам различими разлики във външността. Горната част на тялото при мъжките е синьочерна, с железен искра. На челото и на гушката са тъмнокафяви. През гърдите им минава необятна черна линия. Останалата част е бяла. Опашката е вилообразна, мощно извита. Крайните пера на опашката имат линии в бяло.
Женската няма железен искра Гушката и гърдите са в ръждив цвят. Младите птици наподобяват на женската, само че опашката не е толкоз извита, както на старата женска.
Селската лястовица е прелетна птица. Долита през март и отлита през септември. В Африка при миграцията доближава чак до нос Добра Надежда. Предпочита дребните обитаеми места, само че живее и измежду полето, въпреки и по-рядко.
Периодът на гнезденето стартира през април. Прави си гнездото под навесите, стрехите, по стените, плевниците, балконите, а от време на време под мостовете и входовете на пещерите. Гнездата са с форма на полукълбо. Лястовичките ги градят от тиня и слюнката си, премесени със сламки, нишки и тревички.
Женската снася от 3 до 6 яйца, които са бели, само че с гъсти кафеникави точки. Женската мъти яйцата към 2 седмици. Малките пилета са голички и родителите ги хранят в гнездото към 20 дни. След като го изоставен, възрастните птици се грижат за прехраната им още няколко дни. Всяка двойка отглежда 2-3 генерации годишно. Те са моногамни животни и живеят на двойки, като и двамата родители се грижат за прехраната на дребните.
Храната на селската лястовичка се състои от дребни летящи инсекти, които улавя във въздуха. Тя е потребна птица, тъй като унищожава всевъзможни вредители и разрежда популацията на комарите, папатаците, мухите, молците и други. Годишно една птичка гълтам към милион инсекти.
Градска лястовица
Градската лястовица е по-дребна от селската. Нейното тяло от горната страна е сивочерно с железен искра. Отдолу тялото и кръста на птичката са бели, а опашката не е толкоз мощно извита. Женските и мъжките не се разграничават на тип, т.е. няма сексуален диформизъм при тях. Младите птици нямат железен искра по гърбовете си, а края на перата им по гърба е по-светъл.
Градската лястовица, както и селската мигрира. Тя долита през април и отлита през септември. Зимата прекарва в Египет и Судан. Живее в мощно обитаеми места, от време на време измежду градското гъмжило. Гнездата си прави под навесите, корнизите и всички места, които са предпазени от дъждовете. Този тип гнезди и на колонии, където гнездата са едно до друго и по този начин са по-добре предпазени.
Самото гнездо има полусферична форма и дребен отговор на горната страна. Прави го от същите материали, както селската лястовица. Снася от 3 до 5 яйца, които родителите мътят 2 седмици. Малките остават в гнездото към 20 дни, а още няколко дни по-късно възрастните птици ги хранят. Младите се събират на ята със селските лястовици. Този тип отглежда 2 генерации през годината.
Градската лястовица също се храни с инсекти, улавяни при полет. Търси храната си в обитаеми места, по нивите, ливадите, прелита и над блатата. В топло време лети високо във въздуха и там намира обилие от насекомите, с които се храни. Когато стане студено, насекомите летят по-ниско, по тази причина е лястовиците се стрелкат все по-ниско в преследването им.
Червенокръста лястовица
Този представител на фамилията е със междинен размер и по осанка и държание доста наподобява на селската лястовица. Разликата идва от цвета на кръста и долната част на тялото, които са с червеникаворозови оттенъци, което дава името на типа. Няма разлика сред мъжки и женски на външен тип.
За разлика от селската лястовица, червенокръстата лястовица заобикаля човешките селища и избира скалистите диви места. Може да се забележи в едва обитаеми региони. Храната на лястовицата не се разграничава от това, което ядат останалите типове, тя може да лови насекомите освен в полет, само че и когато са кацнали на някое растение.
Тази птица също е моногамна и прави гнездото си от материалите, с които работят и останалите, само че нейното гнездо прилича срязана по дължина бутилка с гнездова камера и стеснен тунел до нея. Снася 3 до 6 яйца, които мъти към две седмици. Отглеждането на дребните е както при другите типове.
Брегова лястовица
Бреговата лястовица е малък представител на фамилията. Има къса опашка, напълно едва извита. Цветът на перата е черен и бял към сив, само че не толкоз противоположен, както на другите типове. Мъжките и женските не се разграничават на външен тип. В съпоставяне с останалите са по-дребни, само че са отлични летци.
Птичката зимува в Южна Америка и Африка, най-често в сахарската пустиня. Обича покрайнините на сладководните басейни, най-много реките. Живее и се храни на ята. Предимно инсекти са в менюто на този тип, които лови при полет.
Гнездото си прави по крайбрежията на реките. То е една дупка в скат с дребен отвор. Моногамното семейство копае на смени с крайници, до момента в който го направи. Постила гнездовата камера със сламки, пера и пух. Снася от 2 до 5 бели яйца и ги мъти към 2 седмици. За дребните се грижат както и останалите типове, само че отликата е, че те отглеждат единствено едно люпило през годината.
Скална лястовица
Скалната лястовичка е относително едра по отношение на другите типове. Външно наподобява повече на бреговата, в сравнение с останалите. Този тип птички живее поединично или на дребни ята. Не лети високо, само че е умел и маневрен авиатор. Лови насекомите в полет, както останалите.
Тя лови и пеперуди. Когато дойде през пролетта, тя остава за малко в ранината, до стопляне на времето и може да бъде забелязана от близко от по-широк кръг хора. Има доста приятна пастелна декорация. Ако бъде сюрпризирана на скалите, тя става тревожна и кръжи известно време над натрапника, като цвърчи, само че скоро по-късно се успокоява и губи интерес.
Гнездата си прави поединично или на напълно дребни колонии по скалите, високо над 50-60 метра. Снася от 3 до 5 бели яйца с кафеникави точки по тях и ги мъти както останалите. По същия метод се грижи и за пилетата.
Песента на лястовиците
Тази птичка пее и песента е едно радостно чуруликане, като втората част от звука стартира по-високо, само че намаляват тона най-после. С изострен сигнален зов се предизвестяват за заплаха. Сравнително тихи са там, където зимуват.
Болести при лястовиците
Известни са някои заболявания при лястовиците. Птичи грип, левкоза, както и марековата болест по птиците могат да обиден и този тип. Повече птици умират обаче от вмешателството на индивида в природата.
