Щастливите хора не носят часовник | Даниил ГРАНИН
За времето – с думите на надарения съветски публицист и държавник.
„ Всичко, Луцилий, е непознато, единствено времето е наше – пиша Сенека, - него само природата ни е дала да притежаваме – това изплъзващо се и неуловимо нещо, от което всеки може да ни лиши. Годините зад тила ни принадлежат на гибелта. Прави това, което пишеш Луцилий – лови всяка минута. И ще стане по този начин, че в случай че овладееш днешния ден, ще си по-малко подвластни от утрешния. Докато го отлагаме, животът си минава… ”
Така, още в самото начало на нашата епоха, в 50-те години от рождението на Христос, научните служащи, а Сенека може напълно да считаме за подобен, - са правили сметка на времето си и се стараели да го икономисват. Древните философи първи осъзнали полезността на времето – вероятно още преди Сенека те са пробвали някак да го обуздаят, да проумеят неговата природа, тъй като още тогава то е гнетяло хората със своя скоротечност.
Ние обаче самонадеяно считаме, че античните хора не е имало за къде да бързат. Че те, със своите слънчеви, водни и пясъчни часовници, не са успявали да мерят времето както би трябвало, и по тази причина никак не ги е било и грижа.
Прогресът, по мнението на деловия човек, се свежда таман до това – да се икономисва времето навръх този настоятелен човек. Затова, деловият човек от каретата се е преместил във влака, а след това в самолета. Вместо писмата е измислил телеграмите и телефоните, вместо театрите – тв приемниците, вместо гъшите пера – автоматизираните химикалки. Ескалатори, компютри, електрически самобръсначки, големи универсални магазини – всичко е изобретено по тази причина, човек да не губи време.
По някаква причина обаче, времето на индивида от ден на ден не доближава. Деловият човек основава високи скорости, трансформира универмага в супермаркет, внедрява компютърни технологии, печата вестници по съвременен метод, той даже се старае да приказва по-лаконично, към този момент не написа, а диктува на диктофон, а недостига на време нараства. Не единствено у него – този цайтнот става общ.
Не му доближава време за приятелите, за писма, за личните му деца, няма време да мисли, камо ли да постои за мъничко в есенната гора да послуша ромоленето на листата, няма време за стихове, нито за гробовете на родителите си…
Време нямат нито учениците, нито студентите, нито старците. Времето като че ли изчезва, става все по-малко и по-малко.
Часовниците престанаха да бъдат лукс. Днес всеки има на ръката си - точни, тествани, у всеки тиктака будилник, само че от това времето не става повече. Времето се разпределя съвсем по същия метод, както 2000 години обратно, при същия този Сенека – „ Ако се замислиш, огромна част от живота си губим, в случай че нищо не вършим; още по-голяма – в случай че вършим нещата зле; целия си живот – в случай че вършим не каквото трябва… ”
Напълно настоящо, в случай че изключим времето, което губим в работа. За тези две хиляди години, ситуацията, несъмнено, малко се е подобрило, появиха се доста проучвания за свободното време, за физическото време, за галактическото, за икономията на време и неговата вярна приложимост. Изясни се, че времето не може да върне своя ход, нито пък може да се запази, нито може да оставиш остатъка от него на склад и да си вземаш, когато имаш потребност. Това би било доста комфортно, тъй като човек не постоянно има потребност от Време. Случва се по този начин, че той няма защо да го оползотвори, а се постанова. Времето – него не трябва да го губим, да го прахосваме където ни хрумне, за всевъзможни нелепости. Има хора, които времето обременява, те не знаят къде да го дянат и какво да вършат с него.
Известно е, че щастливите хора не носят часовник, правилно е и другото – че и тези, които не носят часовник, са към този момент щастливи.
Даниил Гранин, „ Эта странная жизнь ”
Източник:
Снимка: gazeta.ru
