Земята е училище за нашата душа. Щастие на нея няма ♥ Георги ТОМАЛЕВСКИ
За безконечния блян с думите на видния наш публицист, есеист, физик, астроном и преподавател Георги Томалевски (1897 ~ 1988) от книгата му „ Астрономия за народа “ (1958 г.)
Георги Томалевски (1897 ~ 1988)
За безконечния блян
Роден съм от Безконечния.
Безкрайността ме е сътворила и безкрайността може да задоволи душата ми. Не ме зовете още веднъж в пандиза, откъдето се мъча да изляза. Не ме притеглят към този момент душните зидове на тая тежка, тъмна постройка, тъй като един път, през една междина окото ми зърна дълбините на чистия лазур.
Веднъж, в часове на тежка тъга, прозрях парченце от това, което е нетленно, надзърнах в себе си и видях моя Бог, който не познавах до тоя час.
Пред очите ми се разстла моят друм, що води в безконечността и потеглих по него. Не мисля за края, тъй като няма време, що може да го доближи.
Доволен съм, че вървя по тоя друм. Той води към щастието. А щастието е това, което нивга няма да достигнем.
Вечен скитник по безконечността е човек. Той постоянно ще върви и нивга няма да се спре. И щастлив би трябвало да бъде, че вървежът му няма край. Той има най-хубавото, безпределно доста по-красиво от всяка хубост – това, че постоянно ще върви.
Не ме спирайте по моя път! Тъмни и печални ми се виждат дните, в които гинат душите ни, задушени от нашето безумство.
Не ми показвайте пъстрите светлини на измамата в нощта, тъй като не ще съумея да доближи мястото, откъдето се вижда изгрева на моя безконечен ден!
Аз нявга изгубих дружно с всички вас в далечната и мрачна далнина това, що би трябвало всеки отново да откри. Сега ме оставете да следа своя амулет, тъй като Безконечният ще освети със светлинка пътеката на оня, що желае да се завърне при Него!
Не ми показвайте за блян това, което умира, това което изчезва, тъй като нетленното, безконечното ме зове от далечно време и ми се демонстрира посредством всичките звезди, посредством ромоленето на всичките потоци, посредством цветовете на пролетта и посредством усмивката на тия, у които се е пробудил към този момент Той!
Защо да ставаме още веднъж прислужници на това, що няма безконечното в себе си. Колко на халост е износен животът ни, когато го приключим без нито един път да сме дочули Неговия глас!
А какъв брой пъти Той ни е приказвал в нашия земен път чрез хилядите струни, опънати в нашите сърца!
Нашите премеждия, що имаме по своя път, водят началото си от това, че ние всеки път сортираме за цел в живота си неща, които имат земната тленност!
И когато достигнем някои от тях с цената на доста непознати премеждия и минем през разрушеното непознато богатство, що сме трансформирали в път до нашия химерен идеал, нас ни пресреща великият закон на правдата и предизвиква болката на нашата душа.
Хиляди миражи са ни викали към тях във времето на дългата духовна нощ. Сърцата ни са кървави от рани и душата ни е изтерзана в тежките вериги на дълго иго. И няма да намерим покой, догдето не премахнем лъжливото увлечение у нас да дирим благополучие по земния си път!
Земята е учебно заведение за нашата душа. Щастие на нея няма. То стои в нас самите и ние ще го разберем, когато кажем:
– Роден съм от Безконечния.
Безкрайността ме е сътворила, безкрайността може да задоволи душата ми. Аз имам всичко. Цяла безкрайност лежи пред мен...
Да бъде блажен гласът, що изрече словото на Вечността и пусна нас по нея.
Той ни чака. Цяла безконечност ни дели от Него, а един момент е нужен единствено да го зърнем в себе си!
От: „ Астрономия за народа “, Георги Томалевски, Сдружение „ Слънчогледи “, Бургас, 2015
Снимка: Георги Томалевски с чук и длето дълбае посоката Север - Юг. До него Трифон Кунев го следи, beinsaduno.bg
