За възпитанието на децата с думите на Мария МАЙСТОРОВА от

За възпитанието на децата с думите на Мария МАЙСТОРОВА от книгата й „ Пробуждане на душата “.

The Prayer, 1865, by William-Adolphe Bouguereau (1825-1905)

Истина е, че живеем в ера, когато се ражда новият човек, с ново схващане и по тази причина остарялото, което носи прегрешението и гибелта в себе си, си отива. Неразумното, както и всичко това, което предизвиква страданията на хората и разделя човек от индивида, към този момент е наказано на крах. Всичко неестествено, което спъва проявата на любовта у индивида, ще загине, с цел да пристигна свободата в света, за която копнее всяка душа.

За елементарното човешко схващане материалният свят е най-важен, т.е. това, което е очевидно и осезаемо. Невидимото едвам в този момент стартира да се изследва. Съвременните хора имат вяра в това, което не е действително, и се трудят за това, което няма да ги употребява. За да се избегнат разочарованията в живота би трябвало на първо място да придобием ясна визия за невидимото и за трите етапи, през които той минава в своето проявяване, както и за законите, които го обуславят. Така че, с цел да живеем рационален и съразмерен живот, належащо ни е познание за приложението на всички тези способи, посредством които можем да изпълним нашите копнежи и идеали. Мнозина имат благородни желания в живота си, само че не познават методите, посредством които могат да ги осъществят.

Илюстрация на тази мисъл е един митологичен роман, в който се споделя, че всички категории хора трябвало да показват пред Бога плановете си за оправянето на света. Тогава Бог ги изпратил на Земята, с цел да изпълнят проектите си, само че никой не съумял. Най-накрая се явило пред Него детето, което не носело никакъв план за оправяне на света, само че споделило: „ Аз нямам работа и каквато работа ми намериш, ще я свърша ”. Това дете символизира индивида, който не дава разум на Бога, а е подготвен да извърши волята Му. Сега светът се ръководи от всички тези, които даваха разум на Господ по какъв начин да го поправят, по тази причина срещаме толкоз несъгласия в тези напрегнати времена. Но утрешният ден е на децата, т.е. на тези, които няма да оправят света по-своему, а съгласно Божествените закони. По човешки в случай че разбираме нещата, в никакъв случай не можем да се издигнем, тъй като човешкото схващане се свежда до егоизма. Следователно когато човек прави зло, т.е. разрешава на злото да се демонстрира посредством него, той се заробва, а когато даде ход на положителното, тогава се освобождава. Ето за какво, с цел да избегне разрушителното деяние на злото, човек би трябвало да знае за всеки ден какъв брой часа да работи физически, какъв брой време да работи за своите усеща и какъв брой часа за своите мисли. Постоянно би трябвало да има едно повишение и намаление на силите, които се движат сред мозъка, сърцето и тялото ни, и тогава злото ще бъде лимитирано.

Ако в този дух възпитаваме децата си, няма да имаме проблеми с техните прояви вкъщи и в обществото. Когато те осъзнаят, че в този свят се служи на Бога, а не на егото, връзките им ще се хармонизират.

От: „ Пробуждане на душата “, Мария Майсторова, изд. Виделина – Варна, 2002 година
Картина: The Prayer, 1865, by William-Adolphe Bouguereau (1825-1905), chinaoilpaintinggallery.com