Въглеродното градинарство- почвите съдържат над 3 пъти повече въглерод от този, съхраняван в атмосферата
За опциите и изгодите от въглеродното градинарство споделя в своя разбор на Роман Рачков, агроном, експерт по тропично и субтропично земеделие, дълготраен специалист по интегрирана и биологична растителна отбрана. Председател е на Българската асоциация по биологична растителна отбрана с ползи в региона на инвазивните типове инсекти в Европа. Въглеродното градинарство е практическо решение, което цели да усили улавянето (или съхранението) на въглерод в почвата и градинската растителност. Подобно на по-мащабните старания за хващане на въглерод – като доста разисквания способ за хващане и предпазване на въглероден диоксид, въглеродното градинарство може да понижи количеството CO2 в атмосферата посредством увеличение на количеството CO2, съхранявано в земята. Това от своя страна оказва помощ за намаляване на резултатите от изменението на климата. Практикувайки го в домашната си градина, ние потвърждаваме по какъв начин посредством силата на самостоятелните дейности, работещи за реализиране на групова цел, всеки от нас може да способства за понижаване на резултата от измененията в климата.: част от CO2 от въздуха да се “улови” и реалокира в почвата, където е потребен и мечтан. Много добър метод всеки един, самостоятелно посредством своята активност и произвеждане да способства за понижаване на въглеродния отпечатък и да се включи в битката с климатичните промени. Улавянето на въглерод (Carbon sequestration) е развой на улавяне, задържане и продължително предпазване на въглероден диоксид (CO2) от атмосферата в почвата. Идеята зад процеса е да се стабилизира въглерода в твърди и разтворени форми, тъй че да не предизвиква стопляне на атмосферата. Целенасочено следен, той спомага за понижаване на човешкия въглероден отпечатък. Има 2 съществени метода за хващане на въглерод: биологичен и геоложки. Геоложкото хващане на въглерод е процесът на предпазване на CO2 в подземни геоложки формирания или скали. Обикновено CO2 се улавя от индустриален източник, като произвеждане на стомана или цимент, или обвързван с него енергоизточник, като електроцентрала или оборудване за преправка на природен газ и се инжектира в порести скали за дълготрайно предпазване.
Биологичното хващане на въглерод е съхранението на CO2 в растителност, пасища или гори, само че също по този начин и в почвите, и в океана. В банален вид този метод на хващане и предпазване на въглерода може да се практикува от всеки от нас в домашната или крайблокова градина, а с това наше действие- можем и да допринесем действително за ограничение на резултата от климатичните промени. Именно това ще назоваваме въглеродно градинарство в тази публикация.
Подобряването на почвеното здраве върви ръка за ръка с увеличение на количеството въглерод, съхраняван в нея. Като се фокусираме върху методите за хващане на повече въглерод в почвата, можем да създадем сходен на вълна резултат от изгоди, които стартират от личната ни градина и се простират до там, че могат да оказват помощ на цялата биосфера. Основната цел на въглеродното градинарство е да улавя и съхранява въглерода свързвайки го в почвата и покривната и растителност. По този метод с елементарни дейности прилагани от нас, можем да понижим количеството СО2 в атмосферата. Това от своя страна оказва помощ за намаляване резултатите от изменението на климата. Разбира се, една домашна градина не би могла да реши проблем от подобен световен мащаб. Въпреки това силата на самостоятелните дейности, работещи за реализиране на групова цел, е значима и защото във въглеродното градинарство има толкоз доста изгоди, за какво да не подобрим положението на цялата планета, като в същото време подобряваме своя лична част от нея? Как работи въглеродното градинарство?
Въглеродното градинарство има за цел да усили улавянето на въглерод, посредством развой на хващане и предпазване на CO2 в атмосферата в градината ни, помагайки на почвата да съхранява повече въглерод за по-дълго време от това, което би се случило при други условия. Съхранението на въглерода е натурален развой, присъщ за здравите почви. Основните участници в процеса са растенията и почвата. Растенията поемат CO2 от въздуха, преработват го като посредством своя метаболизъм отсрочват въглерод в почвата и О2 във въздуха. След това почвата съхранява този въглерод.
Въглеродът може да се задържи в почвата по 3 разнообразни метода, според от това какъв брой дълго продължава съхранението на въглерода. “Бърз начин” в другите по тип растителни останки, при него въглеродът се съхранява единствено за няколко дни или няколко години.
“Бавен начин” може да съхранява въглерод от години до десетилетия и включва въглерод, съхраняван в модифициран растителен материал, микробните останки от първия метод и почвени елементи.
Най-важният и най-ефективен за улавянето на въглерода в почвата е “стабилният начин”, при него въглерода се съхранява от епохи до хилядолетия. Стабилно съхраняваният въглерод се намира минимум на метър под повърхността и съдържа хумус — разкапан органически материал, получен в процеса на хумификация. Хумусът е комплициран елемент от пясък, глина и кал, свързани дружно от леплив протеин, наименуван гломалин. Или най-просто казано — почва, която е с високо наличие на хумус, е почва, която е първенец в улавянето на въглерода, защото въглеродът в нея е в извънредно постоянна форма. Дългосрочното, надълбоко предпазване на въглерод в почвата, осъществено посредством основаването на хумус, е резултат от взаимоотношенията сред интензивно растящи растения, гъбички, почвени микроби и други живи организми, в матрица, която включва почвата и органичните субстанции. Този развой, прочут като хумификация, построява горния почвен пласт, като в същото време съхранява въглерода в постоянна форма, която може да остане обвързвана в продължение на стотици години. 8 съвета за поддържане на здрава почва
Не са нужни комплицирани дейности за имаме здрава почва в градината, способна да съхранява за по-кратко или дълго време въглерод в нея. Ето няколко елементарни за осъществяване съвета. Оставете окосената трева и падналите листа да се натрупват под дървета и шубраци Не използвайте синтетични NPK торове Засадете най-малко 80% локална растителност Разнообразие. Имитирайте природата, доколкото можете Не орете, обработвайте или копайте интензивно Не оставяйте почвата си гола за продължителни интервали от време Изберете многогодишни растения пред едногодишните Засаждайте доста бързорастящи типове Здравите и добре поддържани почви съхраняват въглерода естествено. Въглеродното градинарство оказва помощ на природата следвайки нейните правила. Синтетичните NPK торове блокират естествения кръговрат на азота (елемент от решаващо значение за растежа и фотосинтезата на растенията) и на процедура забавят или могат изцяло да спрат образуването на хумус и дълбокото предпазване на въглерода. Въпреки това, тоталното прекъсването на потреблението на синтетични торове ще остави растенията неподготвени, с цел да се развиват сами. Експертите, въглеродни градинари оферират да се употребява режим “20 — 30 — 30” – понижаване на използването на торове с 20% през първата година, 30% през идващите 2 година и по-късно до година 4 – изцяло. Въпреки че може да наподобява излишно, бавното понижаване на торовата норма е инвестиция в дълготрайното здраве на градината, а това носи доста преимущества. Първо, ще спестите пари. Също по този начин ще намалите вложените в производството на изкуствени торове енергийни източници и въглеродните излъчвания, нужни за производството им с всички резултати надолу по веригата, като запасяване с хранителни субстанции и еутрофикация на водните пътища. И най-после, доста торове съдържат нездравословни химикали и могат да бъдат токсични за хората и дивата природа. Така намаляването на тяхното потребление оказва помощ за пречистването на водите и предизвиква поддържането на една по-здравословна екосистема. Вместо това можете да употребявате окосена трева и паднали листа, които съдържат задоволително азот. Оставянето на мъртвата органична материя да се натрупва ще помогне за естественото увеличение на азота в почвата. Дори и в най-пасивната си форма, въглеродното градинарство се пробва да сведе до най-малко несъответствието в почвата и да задържи въглерода, вместо да го изпуска във въздуха. Трайните насаждения ще съхраняват въглерод по-дълго от едногодишните, тъй като не е належащо да се засаждат всяка година. По същия метод отхвърли от плуга и прекосяването към no-till техники или така наречен безорно земеделие, без обработка на почвата, задържат въглерода в нея за оптимално дълъг интервал. Какви растения би трябвало да засаждаме? Местни типове растения
Вероятно всеки градинар знае какъв брой е значимо в градината му да порастват локални типове растения. Въглеродните градинари не са изключение. Няма някакъв магичен лист с най-хубавите растения за запазване на въглерод в градината, макар че несъмнено някои са по-добри от други, само че локалните типове растения постоянно ще бъдат най-хубавото решение за всяко съответно място. Проучване от Нова Зеландия откри, че даже засаждането на „ най-хубавите “ неместни дървета към момента отделя повече от 2,5 пъти повече CO2 от локалните дървета. Това е обвързвано с бавния ритъм на напредък на локалната растителност, спрямо бързорастящите екзотични типове. Бонус към всичко това е и фактът, че локалните растения са по-приспособени да оцеляват при локалните условия на средата и да поддържат локалната екосистема със основаване на местообитание и източник на храна за локалните диви животни. Тревите са идеално решение за региони, предразположени към пожари и суша. Треви: Счита се, че дърветата са най-хубавото решение за хващане на въглерода. Въпреки това, пасищата в действителност са даже по-ефективни в това отношение от дърветата. Тревите са идеално решение за региони, предразположени към пожари и суша, защото могат да се възстановят доста по-бързо от дърветата и още веднъж да стартират да секвестират въглерод. Храсти: Те имат сходни преимущества като тревите. Те са доста адаптивни, тъй като могат елементарно да порастват още веднъж след катаклизми, порастват доста по-бързо от дърветата и са дейни детайли в здрава, биоразнообразна, секвестираща въглерод почвена система. Храстите са от решаващо значение за определяне на здрави съобщества в градината и в насърчаването на екологичните взаимоотношения сред голям брой типове. Дървета: Те също не са неприятни “уловители” на въглерод, само че кой тип дърво е “най-добро” още веднъж ще зависи от местоположението и от съответните потребности. Например, изборът на дърво, стабилно на замърсяване и прахуляк, може да бъде най-хубавият вид за градски и крайградски региони. Боровете също са превъзходен вид, защото се разлагат по-бавно от другите дървета и по този метод съхраняват въглерод за по-дълго, откакто дървото почине.
Почвите съдържат над 3 пъти повече количество въглерод от този, съхраняван в атмосферата, и 4 пъти повече от въглерода в живите същества. Те са голям запас за вдишване на остатък от CO2 в атмосферата и битка с изменението на климата. Възприемането на техниките на въглеродното градинарство може да способства за тази значима функционалност на почвите, като в същото време носи доста изгоди за локалната екосистема. Каквито и да са разбиранията и виталните ни настройки, евентуално доста малко от нас желаят да изпитат по-горещи вегетационни сезони, а в доста райони и вероятността за по-чести и продължителни засушавания. Въглеродното градинарство взема решение тези проблеми, като предизвиква растенията да всмукват CO2 от атмосферата и да го отсрочват в почвата, където се съхранява като органична материя – хумус.
Биологичното хващане на въглерод е съхранението на CO2 в растителност, пасища или гори, само че също по този начин и в почвите, и в океана. В банален вид този метод на хващане и предпазване на въглерода може да се практикува от всеки от нас в домашната или крайблокова градина, а с това наше действие- можем и да допринесем действително за ограничение на резултата от климатичните промени. Именно това ще назоваваме въглеродно градинарство в тази публикация.
Подобряването на почвеното здраве върви ръка за ръка с увеличение на количеството въглерод, съхраняван в нея. Като се фокусираме върху методите за хващане на повече въглерод в почвата, можем да създадем сходен на вълна резултат от изгоди, които стартират от личната ни градина и се простират до там, че могат да оказват помощ на цялата биосфера. Основната цел на въглеродното градинарство е да улавя и съхранява въглерода свързвайки го в почвата и покривната и растителност. По този метод с елементарни дейности прилагани от нас, можем да понижим количеството СО2 в атмосферата. Това от своя страна оказва помощ за намаляване резултатите от изменението на климата. Разбира се, една домашна градина не би могла да реши проблем от подобен световен мащаб. Въпреки това силата на самостоятелните дейности, работещи за реализиране на групова цел, е значима и защото във въглеродното градинарство има толкоз доста изгоди, за какво да не подобрим положението на цялата планета, като в същото време подобряваме своя лична част от нея? Как работи въглеродното градинарство?
Въглеродното градинарство има за цел да усили улавянето на въглерод, посредством развой на хващане и предпазване на CO2 в атмосферата в градината ни, помагайки на почвата да съхранява повече въглерод за по-дълго време от това, което би се случило при други условия. Съхранението на въглерода е натурален развой, присъщ за здравите почви. Основните участници в процеса са растенията и почвата. Растенията поемат CO2 от въздуха, преработват го като посредством своя метаболизъм отсрочват въглерод в почвата и О2 във въздуха. След това почвата съхранява този въглерод.
Въглеродът може да се задържи в почвата по 3 разнообразни метода, според от това какъв брой дълго продължава съхранението на въглерода. “Бърз начин” в другите по тип растителни останки, при него въглеродът се съхранява единствено за няколко дни или няколко години.
“Бавен начин” може да съхранява въглерод от години до десетилетия и включва въглерод, съхраняван в модифициран растителен материал, микробните останки от първия метод и почвени елементи.
Най-важният и най-ефективен за улавянето на въглерода в почвата е “стабилният начин”, при него въглерода се съхранява от епохи до хилядолетия. Стабилно съхраняваният въглерод се намира минимум на метър под повърхността и съдържа хумус — разкапан органически материал, получен в процеса на хумификация. Хумусът е комплициран елемент от пясък, глина и кал, свързани дружно от леплив протеин, наименуван гломалин. Или най-просто казано — почва, която е с високо наличие на хумус, е почва, която е първенец в улавянето на въглерода, защото въглеродът в нея е в извънредно постоянна форма. Дългосрочното, надълбоко предпазване на въглерод в почвата, осъществено посредством основаването на хумус, е резултат от взаимоотношенията сред интензивно растящи растения, гъбички, почвени микроби и други живи организми, в матрица, която включва почвата и органичните субстанции. Този развой, прочут като хумификация, построява горния почвен пласт, като в същото време съхранява въглерода в постоянна форма, която може да остане обвързвана в продължение на стотици години. 8 съвета за поддържане на здрава почва
Не са нужни комплицирани дейности за имаме здрава почва в градината, способна да съхранява за по-кратко или дълго време въглерод в нея. Ето няколко елементарни за осъществяване съвета. Оставете окосената трева и падналите листа да се натрупват под дървета и шубраци Не използвайте синтетични NPK торове Засадете най-малко 80% локална растителност Разнообразие. Имитирайте природата, доколкото можете Не орете, обработвайте или копайте интензивно Не оставяйте почвата си гола за продължителни интервали от време Изберете многогодишни растения пред едногодишните Засаждайте доста бързорастящи типове Здравите и добре поддържани почви съхраняват въглерода естествено. Въглеродното градинарство оказва помощ на природата следвайки нейните правила. Синтетичните NPK торове блокират естествения кръговрат на азота (елемент от решаващо значение за растежа и фотосинтезата на растенията) и на процедура забавят или могат изцяло да спрат образуването на хумус и дълбокото предпазване на въглерода. Въпреки това, тоталното прекъсването на потреблението на синтетични торове ще остави растенията неподготвени, с цел да се развиват сами. Експертите, въглеродни градинари оферират да се употребява режим “20 — 30 — 30” – понижаване на използването на торове с 20% през първата година, 30% през идващите 2 година и по-късно до година 4 – изцяло. Въпреки че може да наподобява излишно, бавното понижаване на торовата норма е инвестиция в дълготрайното здраве на градината, а това носи доста преимущества. Първо, ще спестите пари. Също по този начин ще намалите вложените в производството на изкуствени торове енергийни източници и въглеродните излъчвания, нужни за производството им с всички резултати надолу по веригата, като запасяване с хранителни субстанции и еутрофикация на водните пътища. И най-после, доста торове съдържат нездравословни химикали и могат да бъдат токсични за хората и дивата природа. Така намаляването на тяхното потребление оказва помощ за пречистването на водите и предизвиква поддържането на една по-здравословна екосистема. Вместо това можете да употребявате окосена трева и паднали листа, които съдържат задоволително азот. Оставянето на мъртвата органична материя да се натрупва ще помогне за естественото увеличение на азота в почвата. Дори и в най-пасивната си форма, въглеродното градинарство се пробва да сведе до най-малко несъответствието в почвата и да задържи въглерода, вместо да го изпуска във въздуха. Трайните насаждения ще съхраняват въглерод по-дълго от едногодишните, тъй като не е належащо да се засаждат всяка година. По същия метод отхвърли от плуга и прекосяването към no-till техники или така наречен безорно земеделие, без обработка на почвата, задържат въглерода в нея за оптимално дълъг интервал. Какви растения би трябвало да засаждаме? Местни типове растения
Вероятно всеки градинар знае какъв брой е значимо в градината му да порастват локални типове растения. Въглеродните градинари не са изключение. Няма някакъв магичен лист с най-хубавите растения за запазване на въглерод в градината, макар че несъмнено някои са по-добри от други, само че локалните типове растения постоянно ще бъдат най-хубавото решение за всяко съответно място. Проучване от Нова Зеландия откри, че даже засаждането на „ най-хубавите “ неместни дървета към момента отделя повече от 2,5 пъти повече CO2 от локалните дървета. Това е обвързвано с бавния ритъм на напредък на локалната растителност, спрямо бързорастящите екзотични типове. Бонус към всичко това е и фактът, че локалните растения са по-приспособени да оцеляват при локалните условия на средата и да поддържат локалната екосистема със основаване на местообитание и източник на храна за локалните диви животни. Тревите са идеално решение за региони, предразположени към пожари и суша. Треви: Счита се, че дърветата са най-хубавото решение за хващане на въглерода. Въпреки това, пасищата в действителност са даже по-ефективни в това отношение от дърветата. Тревите са идеално решение за региони, предразположени към пожари и суша, защото могат да се възстановят доста по-бързо от дърветата и още веднъж да стартират да секвестират въглерод. Храсти: Те имат сходни преимущества като тревите. Те са доста адаптивни, тъй като могат елементарно да порастват още веднъж след катаклизми, порастват доста по-бързо от дърветата и са дейни детайли в здрава, биоразнообразна, секвестираща въглерод почвена система. Храстите са от решаващо значение за определяне на здрави съобщества в градината и в насърчаването на екологичните взаимоотношения сред голям брой типове. Дървета: Те също не са неприятни “уловители” на въглерод, само че кой тип дърво е “най-добро” още веднъж ще зависи от местоположението и от съответните потребности. Например, изборът на дърво, стабилно на замърсяване и прахуляк, може да бъде най-хубавият вид за градски и крайградски региони. Боровете също са превъзходен вид, защото се разлагат по-бавно от другите дървета и по този метод съхраняват въглерод за по-дълго, откакто дървото почине.
Почвите съдържат над 3 пъти повече количество въглерод от този, съхраняван в атмосферата, и 4 пъти повече от въглерода в живите същества. Те са голям запас за вдишване на остатък от CO2 в атмосферата и битка с изменението на климата. Възприемането на техниките на въглеродното градинарство може да способства за тази значима функционалност на почвите, като в същото време носи доста изгоди за локалната екосистема. Каквито и да са разбиранията и виталните ни настройки, евентуално доста малко от нас желаят да изпитат по-горещи вегетационни сезони, а в доста райони и вероятността за по-чести и продължителни засушавания. Въглеродното градинарство взема решение тези проблеми, като предизвиква растенията да всмукват CO2 от атмосферата и да го отсрочват в почвата, където се съхранява като органична материя – хумус.
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ