За Васил Левски, за Христо Ботев и за Любен Каравелов.

За Васил Левски, за Христо Ботев и за Любен Каравелов. Как ние българите се отнасяме към историята ни и да помислим ние, като народ, какво можем да създадем, с цел да подпомогнем запазването на историческите ни монументи, въпреки и в друга страна?

 

Седмица откакто румънските управляващи взеха решение Солаковият хан да бъде укрепен, за неговото положение в " Нашият ден “ по БНР споделя Юлия Баховски, публицист от румънската редакция на Радио България.

 

" Историята на тази постройка е доста забавна. Тя се намира в идеалния център на Букурещ, само че преди време беше в преддверието на града, който тогава беше по-малък град ", споделя тя.

 

Солаковият хан носи името на двама предприемчиви братя Солакоглу от Свищов. През 1859 година те построяват парцела с комерсиална цел – фабрика за макарони, само че през годините мястото се трансформира в заслон за българските революционери имигранти в Румъния.

 

Именно там, в мелницата на хана в двора, през 1868 година Христо Ботев и Васил Левски претърпяват дружно една извънредно студена зима, а на първия етаж на хана, в печатницата, Любен Каравелов издава вестниците " Свобода " и " Независимост " и списание " Знание ".

 

През Втората международна война при американска бомбардировка над Букурещ огромна част от постройката е унищожена. През 1948 година, когато се прави румънската национализация, Солаковият хан става благосъстоятелност на румънската страна.

 

През годините на социализма парцелът е употребен за настаняване на обществено слаби жители, най-вече от ромски генезис и резервира този темперамент до края на 80-те години, когато имало заплаха за бъде съборен от управляващите.