Психолог: За младежите молът е новият храм, а забавлението - тяхното евангелие
За учениците във Варна новият храм не е църквата, а молът, а евангелието им – потребявай и се забавлявай, сподели пред публицисти психологът проф. Румен Стаматов от Варненския свободен университет. Той показа изследване измежду учениците в района. По думите му проучването е правено през последната година и е обхванало 4100 младежи от 6 до 12 клас в целия район. Това прави проучването не просто представително за Варна, а значително и за цялата страна, уточни Стаматов, представен от Българска телеграфна агенция.
Промяната в ценностите е предстояща, защото живеем в материално консуматорско общество, разяснява психологът. По думите му главната задача на изследването е била да се разбере психическото благоденствие на младежите. Поради тази причина методиката, която е употребена, е учредена на проучванията в региона на позитивната логика на психиката, което дава взор върху чувството за благоденствие и благополучие, за смисъла и задачите в живота и използването на персоналното време.
Хубавото е, че равнището на удовлетвореност на младежите от живота в училище е на високо равнище, сподели Стаматов. Той посочи, че децата се усещат задоволително щастливи от обществения си живот в гимназията, само че не и от образователната активност. Освен това всеобщо показват, че поддържат връзка доста добре с връстниците и с родителите си. Удовлетвореността от връзките им с учителите обаче е ниска, сподели още Стаматов. Той акцентира, че в това отношение би трябвало да се работи, с цел да се усили равнището на подготвеност на преподавателите в интерперсоналното другарство.
При по-малките възпитаници, обхванати в изследването, въпросът с бъдещето и какво желаят да вършат с живота си не е на дневен ред, добави психологът. По-големите към този момент си слагат цели, само че ученето не е измежду тях, за тях то значително е безсмислено. Като проблем Стаматов очерта това, че мнозина от гимназистите нямат ясна визия за бъдещето си. По думите му обаче тази наклонност е годна за целия свят, а освен за българските младежи.
Децата в 6 и 7 клас обвързват щастието си най-много с отношенията – с другари, с родители и близки, добави Стаматов. В гимназиалния курс обаче нещата стартират да се трансформират и връзките остават на по-заден проект. По думите на психолога напред излизат известността и материалното благоденствие. Като проблем психологът уточни това, че множеството младежи имат вяра, че имат качества да се оправят с проблемите, само че на процедура постепенно се възвръщат от компликациите и от напрежението. Това демонстрира, че те порастват нежни, а главната причина е, че родителите ги изолират от компликациите и ги закрилят, уточни психологът и посочи, че по този начин младежите стават и неприспособими за живота.
Много от децата имат интерес към спорта, тъжното е, че равнището им на интерес към културни събития е доста ниско, сподели още Стаматов. По думите му 60 на 100 от интервюираните младежи обичат пасивното забавление – разходка в мола, а варненци – и в Морската градина.
Психологът уточни като проблем и времето, което учениците прекарват в обществените мрежи. Повечето са споделили, че с тази цел отделят по над три часа дневно. Не може да упрекваме единствено обществените мрежи, както и това че младите нормално ги виждаме с тапи в ушите и вперили взор в кутията в ръцете си “, сподели психологът. Голяма част от интервюираните са показали, че до момента в който приказват с родителите си, те също държат телефона си и го гледат. Това кара децата да претърпяват, да считат, че не са толкоз значими, откакто възрастните им обръщат полувнимание, уточни Стаматов.
Той акцентира, че на база изследването не може да се постави еднозначна оценка на новото потомство. Нещата не са отчайващи, с тях не идва апокалипсисът, уточни Стаматов. Според него младежите са нежни и неуверени, само че в същото време имат капацитет да се оправят, да поддържат положителни другарски връзки.
Проблемът пред нас, възрастните, е по какъв начин да бъде усъвършенствана връзката в образователната активност, по какъв начин да се разсъни ползата на учениците, разяснява психологът. По думите му са нужни политики на национално равнище, които да включат и психологичното благоденствие, тъй като тогава и университетският триумф ще стане по-добър.
Непрекъснато се приказва за квалификацията на учителите, само че въпросът е в какво ги квалифицираме, сподели още Стаматов и добави, че би трябвало да се усъвършенства връзката им с младежите. В това отношение Варна е много-много напред спрямо другите градове в страната, добави психологът. Той напомни, че към този момент две години концепцията за позитивното обучение е изведена на напред във времето. Университетът в партньорство с Регионалното ръководство на образованието (РУО) сътвориха център за положително обучение, бяха привлечени учебните заведения, към този момент близо 900 души най-малко чуха за тези неща, уточни Стаматов. И заключи, че това в действителност би трябвало да е единствено първата стъпка, която да се мултиплицира в страната.
Данните от изследването измежду варненските ученици бяха показани на среща за осъществяването на интернационален план, в който РУО в крайморския град е сътрудник. Той сплотява напъните на институции от 9 европейски страни и цели възстановяване на районните и национални политики за психологичното здраве и благополучието на младежите. В срещата се включиха представители на 12 локални учебни заведения, университети, центрове за поддръжка на персоналното развиване.
Промяната в ценностите е предстояща, защото живеем в материално консуматорско общество, разяснява психологът. По думите му главната задача на изследването е била да се разбере психическото благоденствие на младежите. Поради тази причина методиката, която е употребена, е учредена на проучванията в региона на позитивната логика на психиката, което дава взор върху чувството за благоденствие и благополучие, за смисъла и задачите в живота и използването на персоналното време.
Хубавото е, че равнището на удовлетвореност на младежите от живота в училище е на високо равнище, сподели Стаматов. Той посочи, че децата се усещат задоволително щастливи от обществения си живот в гимназията, само че не и от образователната активност. Освен това всеобщо показват, че поддържат връзка доста добре с връстниците и с родителите си. Удовлетвореността от връзките им с учителите обаче е ниска, сподели още Стаматов. Той акцентира, че в това отношение би трябвало да се работи, с цел да се усили равнището на подготвеност на преподавателите в интерперсоналното другарство.
При по-малките възпитаници, обхванати в изследването, въпросът с бъдещето и какво желаят да вършат с живота си не е на дневен ред, добави психологът. По-големите към този момент си слагат цели, само че ученето не е измежду тях, за тях то значително е безсмислено. Като проблем Стаматов очерта това, че мнозина от гимназистите нямат ясна визия за бъдещето си. По думите му обаче тази наклонност е годна за целия свят, а освен за българските младежи.
Децата в 6 и 7 клас обвързват щастието си най-много с отношенията – с другари, с родители и близки, добави Стаматов. В гимназиалния курс обаче нещата стартират да се трансформират и връзките остават на по-заден проект. По думите на психолога напред излизат известността и материалното благоденствие. Като проблем психологът уточни това, че множеството младежи имат вяра, че имат качества да се оправят с проблемите, само че на процедура постепенно се възвръщат от компликациите и от напрежението. Това демонстрира, че те порастват нежни, а главната причина е, че родителите ги изолират от компликациите и ги закрилят, уточни психологът и посочи, че по този начин младежите стават и неприспособими за живота.
Много от децата имат интерес към спорта, тъжното е, че равнището им на интерес към културни събития е доста ниско, сподели още Стаматов. По думите му 60 на 100 от интервюираните младежи обичат пасивното забавление – разходка в мола, а варненци – и в Морската градина.
Психологът уточни като проблем и времето, което учениците прекарват в обществените мрежи. Повечето са споделили, че с тази цел отделят по над три часа дневно. Не може да упрекваме единствено обществените мрежи, както и това че младите нормално ги виждаме с тапи в ушите и вперили взор в кутията в ръцете си “, сподели психологът. Голяма част от интервюираните са показали, че до момента в който приказват с родителите си, те също държат телефона си и го гледат. Това кара децата да претърпяват, да считат, че не са толкоз значими, откакто възрастните им обръщат полувнимание, уточни Стаматов.
Той акцентира, че на база изследването не може да се постави еднозначна оценка на новото потомство. Нещата не са отчайващи, с тях не идва апокалипсисът, уточни Стаматов. Според него младежите са нежни и неуверени, само че в същото време имат капацитет да се оправят, да поддържат положителни другарски връзки.
Проблемът пред нас, възрастните, е по какъв начин да бъде усъвършенствана връзката в образователната активност, по какъв начин да се разсъни ползата на учениците, разяснява психологът. По думите му са нужни политики на национално равнище, които да включат и психологичното благоденствие, тъй като тогава и университетският триумф ще стане по-добър.
Непрекъснато се приказва за квалификацията на учителите, само че въпросът е в какво ги квалифицираме, сподели още Стаматов и добави, че би трябвало да се усъвършенства връзката им с младежите. В това отношение Варна е много-много напред спрямо другите градове в страната, добави психологът. Той напомни, че към този момент две години концепцията за позитивното обучение е изведена на напред във времето. Университетът в партньорство с Регионалното ръководство на образованието (РУО) сътвориха център за положително обучение, бяха привлечени учебните заведения, към този момент близо 900 души най-малко чуха за тези неща, уточни Стаматов. И заключи, че това в действителност би трябвало да е единствено първата стъпка, която да се мултиплицира в страната.
Данните от изследването измежду варненските ученици бяха показани на среща за осъществяването на интернационален план, в който РУО в крайморския град е сътрудник. Той сплотява напъните на институции от 9 европейски страни и цели възстановяване на районните и национални политики за психологичното здраве и благополучието на младежите. В срещата се включиха представители на 12 локални учебни заведения, университети, центрове за поддръжка на персоналното развиване.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ