За тях побоят вкъщи е нещо нормално. Както е нормално

За тях побоят у дома е нещо обикновено. Както е обикновено да ги омъжат още в детска възраст. Сред ромските общности в България дамата и до през днешния ден си остава човек второкласен. Нашата авторка Веселина Божилова дава образци:

Всяка година в края на август към Бачковския манастир се стичат ромски семейства от цяла Южна България. На този ден, на който ромите тачат Богородица, майките демонстрират белосаните си щерки, а бащите на ергените ги оглеждат. Празникът е прочут и като. През 2020 той не се състоя, а аргументите са няколко - пандемията, емиграцията, само че и навлизането на евангелската черква в ромските махали. Това обаче не анулира традициите по отношение на ранните уговорени женитби в ромската общественост, нито пък е удостоверение за смяна на ролята на дамата в нея. Сред ромите, без значение дали живеят в гета като Столипиново или са разселени измежду останалите поданици на по-малките градове и села, дамата си остава човек второкласен. Така е от епохи, а сходни настройки доста мъчно се трансформират, твърди Албена Костадинова, ръководител на фондация „ Инди-Рома ” със седалище в град Куклен - една от дребното същински настоящи ромски цивилен организации в страната, постигнала доста резултати за 20-годишната си активност.

" Те считат насилието за нещо обикновено "

Насилието над ромските дами в фамилията стои в центъра на план на „ Инди-Рома ”, който събира данни посредством социологическо изследване и обяснява някои тънкости, оставащи незабелязани. „ Най-трудното е дамите да осъзнаят и признаят, че търпят принуждение. Тъй като то е вкоренено в традицията, те го считат за нещо обикновено и не подават сигнали за домашно принуждение ”, изяснява Албена Костадинова и споделя за случай от близо до Пловдив село: мъж пребива съвсем до гибел жена си пред очите на детето им, фондацията желае да се намеси, само че пребитата жена споделя, че в случай че го създадат, ще ги съди.

Албена Костадинова
Редакцията предлага
Малтретираните от мъжете си ромски дами не се разграничават кой знае какъв брой от всички измъчвани дами по света. Зависимостта от мъжа, грижата за децата, страхът от хорското мнение, срамът от родственици и близки нормално диктуват едно и също държание - безмълвие и укриване на обстоятелствата. Докато не стане прекомерно късно. И въпреки всичко има една основна разлика: ромките се осмеляват да търсят излаз доста по-рядко от останалите дами.

И още един тип принуждение има в ромските общности: насилието над дами, изключително до момента в който са доста млади, упражнявано от останалите членове на фамилията - свекърва или свекър да вземем за пример. Но по какъв начин става по този начин, че 13-годишната беззащитна младоженка, навиквана и бита от всички, един ден се трансформира в свекърва, която тормози дребната си снаха? „ Моделът се възпроизвежда ", споделя Албена Костадинова. " Това важи за модела на държание на всички насилници, само че тук е изключително очевидно. ” Неоспорим факт. Както е и факт, че за ранните женитби, по този начин осъждани от обществото, отговорни са не 13-годишните младоженци, а техните родители. „ Ако имах право, щях да осъждам не децата, а щях да заключа родителите им в една килия. Те заслужават наказване ", споделя Албена Костадинова.

А другояче уговарянето на женитби действа по този начин: родителите на момичето търсят финансова непоклатимост за детето си и по тази причина се оглеждат за по-богати фамилии със синове. Родителите на момчето пък търсят хубава и послушна снаха. Уговореният брак се подписва рано - от боязън някой да не ги изпревари. Защото прекомерно известно към момента е и отвличането. А един път отвлечено и престояло една нощ в дома на момчето, момичето към този момент се преглежда като " стока втора употреба ". Дори и нищо изключително да не се е случило.

" Не желая децата ми да претърпяват същото "

Тези обичаи са толкоз мощни, че даже положителното обучение не ги анулира. Албена Костадинова споделя за случай в Пловдив, където ромски юноша с висше обучение отвлича от улицата ромско момиче, деветокласничка в влиятелната Търговска гимназия. Макар и да основават положително семейство с три деца, недоучилата булка-ученичка през днешния ден споделя: „ Ще направя всичко допустимо моите деца да не претърпяват същото ”.

Ако за побоя у дома, който се възприема като нещо обикновено, потърпевшите не подават сигнали, то за някои отвличания въпреки всичко се пишат тъжби, в следствие от което родителите съумяват да си върнат дъщерите. Но това се случва единствено когато фамилията на момичето при никакви условия не приема новите родственици. Така че още веднъж става дума само за споразумяване на връзки вътре в общността, нищо значително не се трансформира. Пътят към смяната води през образованието на децата и консолидираното им в обществото. А това се случва най-лесно там, където няма сегрегация. В Куклен да вземем за пример ромска махала няма - там българи, турци и роми живеят дружно. И все пак е рано да се твърди, че традицията е преодоляна. Именно към това са ориентирани напъните на фондация „ Инди-Рома ”, която е на път да направи още една дребна крачка напред в тази толкоз деликатна сфера.

*****

Вижте и това видео:
Сливен: с класическа музика против мизерията в ромския квартал