За трима от най-яростните противници, които срещаме в дългото пътуване

...
За трима от най-яростните противници, които срещаме в дългото пътуване
Коментари Харесай

♥ Извади на светло скътаните чувства. Не забравяй, че думата „болест” произлиза от „трудно казвам“

За трима от най-яростните съперници, които срещаме в дългото пътешестване към себе си и другите, с думите на един от най-четените френски писатели Бернар ВЕРБЕР и вдъхновяващата му „ Книга за пътя “ (Изд. „ Колибри “).

(The Sick Girl, 1892, by Felix Vallotton)

♥ Битка с заболяванията

И в този момент ето го и четвъртия ти съперник. Все едно е войска от дребни черни раци. Някои популяризират афти, болки в гърлото, високи температури, зачервяване на очите, парене в стомаха, ревматизми, псориазиси. Други пък провокират кихавици, кашлици, слуз, храчки, сърбежи, пъпки, сърцебиене…

Ето ти няколко здравословни казуса. Не можеш да ги победиш нито с меч, нито със сабя. Викаш на помощ имунната си система. Тогава хилядите дребни светлобежови рачета излизат от пещерите на твоите ноздри и твоята уста. Двете армии приближават една към друга. От една страна, заболяванията. От другата, твоите лимфоцити. И всеки лимфоцит атакува в дуел една болест. Окуражи ги от разстояние. Извади на ярко скътаните усеща. Не забравяй, че думата „ болест ” на френски (maladie) произлиза от „ мъчно споделям ” (mal а dire). Използвай цялата трудност на твоята вътрешна химия. Твоето тяло знае да създава морфин, антикоагуланти, дезинфектанти, противовъзпалителни средства. Помисли си. Може би си доста по-силен против заболяванията, в сравнение с си мислиш. Ако армията ти не е задоволителна, ще ти предложа друга тактичност. Свири отмора. И вместо да искаш да унищожиш заболяванията, ускори здравите си сектори. В последна сметка някои заболявания, непобедими в дуела с лимфоцитите, се оказват неспособни да напредват на здрав терен. И там едното нищо ги довършва. Те пробват една последна обезверена офанзива. И тогава ти ги избиваш всичките, изгаряйки ги с високата си температура.

♥ Битка против малшанса

Твоят пети съперник е малшансът. Това е една сива мъгла. Срещу нея ти нищо не можеш да сториш. Съжалявам. Тогава ти лягаш на земята и я оставяш да те покрие. Знаеш, че в случай че мръднеш, тя ще те ухапе. Оставаш имобилен, не мислиш за нищо, изчакваш да мине. Не те е боязън от малшанса. Приемаш, че не всеки път побеждаваш. Приемаш малшанса като детайл, който може да дефинира изхода на една борба. Малшансът не е зложелател. Всичко, както и дъждът, е метод да оцениш по-добре хубавото време. Малшансът разрешава да си задаваш въпроси и да се развиваш. Приеми безпомощността си пред неналичието на шанс. Извий гръбнака. Усети го по какъв начин се плъзга под тялото ти. Тук същинският боец е този, който се въздържа от битка. Истинският боец е този, който знае да губи. Дори загубата е нужна, с цел да напредваш.

♥ Битка против самия себе си

Ето и твоя седми съперник. Това е някой, който би трябвало да приемеш на съществено. Това е най-ужасният ти зложелател. Той наподобява на теб. Притежава всички твои неприятни страни. А също и всички качества. Това си ти самият. Винаги си имал спорове със себе си. Ето превъзходен мотив да се оправиш с тях. Срещу теб, не можеш да се измъкнеш. И без пердах с мечове, нито конкуренция с комизъм. Той ти предлага една игра на карти. Сядате от противоположните страни на една маса. Той държи карти, съвсем като твоите. Образи от предишното застават на мястото на нормалните рисунки. Той разполага картите си на ветрило, поглежда те лакомо и постепенно изтегля една. Обръща я. Виждаш един мъчителен спомен, който си се постарал да забравиш. Твой ред е да сложиш карта. Той схваща, че ти ще теглиш от по-приятните моменти, и те отвърна с по-силни карти. Избира най-ужасните ти мемоари. Оголи се. Това ще го принуди също да се оголи, с цел да ускори залога. Повече никакви дарове от негова страна. Вади картите, показващи подлостите ти, страховете ти, неблагодарностите ти, безразличието ти към страданието на другите, мързела ти, твоите изменничества. Ти му показваш най-ужасните си рани, до момента в който той към този момент няма с какво да те отвърна. Неудобно му става от лекотата, с която гледаш на себе си. Казваш му, че ти персонално не се упрекваш в нищо към този момент. Това е превъзходен мотив да се сдобриш със себе си. Той обръща масата и хвърля картите на земята. Протягаш му ръка и му предлагаш оттук насетне да сте другари и нищо да не предприемаш, без единодушието сред теб и теб. Той приема. Стига борби.

Избрано от: „ Книга за Пътя “, Бернар Вербер, превод Капка Стойкова, изд. „ Колибри “, 2015 година
Картина: The Sick Girl, 1892, by Felix Vallotton, chinaoilpaintinggallery

Източник: webstage.net

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР