Още един руски войник проговори за зверствата на руската армия
За три дни се появиха цели две самопризнания на съветски бойци, напуснали фронта и осъдили войната. Това стана съвсем 6 месеца след началото на съветската инвазия в Украйна, написа " Свободна Европа ".
Първи беше парашутистът Павел Филатиев. В книга, публикувана електронно, той написа, че Русия не е имала моралното право да нахлува в Украйна. Подобни думи изричат и доста други съветски бойци, само че те вършат това откакто попаднат в украински плен. А Филатиев написа книгата си на независимост - откакто се е отдръпнал от фронта заради болест.
Той описа по какъв начин неговата военна част е била вдигната накрак посреднощ на 24 февруари и изпратена на север от Крим. Военните не са имали телефони, с цел да ревизират какво става, а и никой не им е казвал нещо. Самият Павел Филатиев е бил сигурен, че освен в Украйна се водят военни дейности, само че също и в Русия. Не е знаел " кой кого е нападнал първи ". Днес създателят на книгата е в чужбина, споделя Владимир Осечкин от правозащитната организация Гулагу нет ( " Не " на Гулаг " ). Адвокатът е прекарал дълги часове в диалози с съветския боец, преди да се увери, че е откровен и че може да бъде защитаван от организацията.
Славата на Филатиев като първи и неповторим повествовател за завоевателната войска от вътрешната страна беше засенчена от второ самопризнание, пристигнало единствено два дни по-късно. Авторът на това второ самопризнание не е писал книга, нито се е опитвал да се свърже с самостоятелни медии. Той е бил открит от съветска журналистка в заточение и се е съгласил да приказва пред нея на видео, без да скрива името, нито лицето си. Казва се Даниил Фролкин, признава, че в Украйна е умъртвил човек и изброява комнадирите, които са го пратили да убива.
Една журналистка в село Андреевка
От края на февруари до началото на април село Андреевка в Киевска област е под контрола на съветската войска. Изтегляйки се, руснаците оставят стотици разрушени и ограбени къщи, телата на най-малко 13 души (други 40 души се водят в неизвестност) и нещо малко по-необичайно за съветската войска в Украйна - 25 фотоси на самите причинители.
Снимките, множеството от които са селфита, са направени с телефон, отмъкнат от локален гражданин, а след това пропуснат в селото, от което окупационните елементи се изтеглят.
През юли в селото идва журналистката на самостоятелния съветски уебсайт „ Важни истории “ Екатерина Фомина. Тя няма визия за историята с телефона и търси напълно друго нещо - най-малко някакви записи от камерите за външно наблюдаване. Но не открива такива.
Тя стартира да тропа от врата на врата, с цел да разбере какво се е случило в селото по време на съветската окупация. Попада на жена, която ѝ споделя друга история - по какъв начин през май е намерила зарязан телефон и го е предала в пункта за филантропична помощ. След още време се е схванало, че той принадлежи на локален пенсионер. Мъжът отворил телефона си и разкрил изненада - фотоси, на които четирима съветски военнослужещи театралничат с оръжие и медали на гърдите.
Журналистката съумява да разпознава участниците във „ фотосесията “ с помощта на лист, оповестен от украинското разузнаване. Така излиза наяве, че това са бойците от 64-а мотострелкова бригада - Даниил Фролкин, Дмитрий Данилов, Руслан Глотов и Иван Шепеленко.
Какво е станало в селото
Много поданици на Андреевка си спомнят по какъв начин руснаците са изнасяли от къщи и магазини храна, алкохол, облекла, движимости и техника. Потвърджават и за 4 изтезания на млади мъже, три от които са осъществени на една улица - хората са другари и съседи. Мъжете са били отведени от домовете си, а скоро са открити убити - с вързани ръце, свиреп пребити, простреляни и в крайниците, преди да бъдат убити. Налага се в началото околните да погребат телата в дворовете си, а след изтеглянето на руснаците да ги ексхумират, с цел да да бъдат положени в гробищата.
През юни Главната прокуратура на Украйна заяви, че подозира Даниил Фролкин в нарушение на законите на войната - убийството на граждански в Андреевка, кражбата на кола от различен селяндур и кражбата на руски и украински медали от деец от Втората международна война. В материалите от следствието е записано, че локален гражданин на име Василий е разпознал Фролкин по селфи от фотосите и че е бил очевидец по какъв начин точно той убива един от локалните поданици - Игор Ермаков.
Признанието
Журналистката от " Важни истории “ съумява да се свърже с Фролкин и още един от бойците на фотосите - Дмитрий Данилов, който отхвърля да е грабил и убивал. Признава, че главната им цел в Андреевка е била да търсят украинци, които издават координатите на съветските сили. Той обаче има вяра, че въпросните хора са били " са били пленени, след което са предадени на висшите управляващи и след разпит са върнати назад посредством замяна на военнопленници ". Самият Фролкин също в началото отхвърля да направи самопризнания. Разказва обаче за неприятните условия, при които са били принудени да водят война, откакто първо им е казано, че отиват на учения в Беларус, а по-късно са пратени на война в Украйна. Тези, които се пробват да се бунтуват, са унизени, бити и заплашвани от командирите си. Фролкин признава, че други съветски военни са мародерствали, даже показва поименно зам.-командира по логистиката полк. Вячеслав Клобуков, който задигал даже хладилници.
Няколко часа след първия диалог с журналистката, Фролкин самичък се включва в месинджъра, с видеовръзка. " Аз, военнослужещ от в/п 51460, гвардеец ефрейтор Даниил Андреевич Фролкин, признавам всички закононарушения, които съм направил в Андреевка, разстрел на цивилното население, плячкосване на цивилното население, конфискуване на телефоните им ", споделя той.
След това Фролкин приканва: " На нашето командване не му пука за бойците, за цялата пехота, която се бие на фронта. Вземете ограничения за наказване на командирите - Азатбек Омурбеков, гвардейски полковник, гвардейски подполк. Дмитренко, полк. Клобуков и началникът на разузнаването лейт. полк. Романенко. Той ръководеше неприятно и водеше нашите хора към гибелта. Също по този начин зам.-командирът на бригадата подполк. Прокурат, който даде заповед да стреляме ".
На въпрос за какво командването на бригадата би трябвало да бъде осъдено, той дава отговор, че те " не считат елементарните бойци за хора ". Полк. Омурбеков е предал на командването погрешна информация за несъществуващи триумфи на бригадата. Фролкин удостоверява за изтезанията, осъществени на една и съща улица. Командирите са извикали него и сътрудниците му да вършат обиски. От детайлностите, които възвръща той, излиза наяве, че най-вероятно самичък е умъртвил локалния гражданин Руслан Яремчук на 12 март. Фролкин не го разпознава, само че признава, че може да е не запомнил лицето му поради шока. По-късно обаче демонстрира фотография на убития на различен боец, който е участвал на обиските, и той удостоверява, че точно Фролкин го е прострелял.
Руският боец е уверен, че екзекутираният от него мъж е предал координатите на колоните на съветската войска. Казва, че го е направил за възмездие, откакто украинецът е признал, че предходния ден е дошъл от Киев, с цел да изпраща координатите на руснаците. Накарал го е да падне на колене и го е прострелял в тила. Твърди, че това е единственият човек, който е умъртвил за всичките месеци на " специфичната интервенцията ", само че по този начин е избавил доста други. В отговор на въпрос за какво в този момент е решил да каже истината, той дава отговор, че го прави поради останалите момчета, които след дълги месеци на фронта без всевъзможни физически сили, ще бъдат върнати да се бият на фронтовата линия - в Херсон.
Думите му се удостоверяват от засечен диалог сред хипотетични офицери от 64-та бригада, оповестен от основното разследващо ръководство на Украйна. В него се споделя, че командването не знае с кого да окомплектова бригадата и кой ще желае за повторно да бъде пратен „ в кучи година.з “.
„ Разбирам, че мога да бъда затворен поради цялата тази информация. Не поради обстоятелството, че направих всички тези гадости в Украйна. Просто желая да си призная всичко и да обясня какво се случва. Мисля, че би било по-добре тази война въобще да я нямаше ", споделя още пред " Важни истории " Даниил Фролкин, който е подал молба за уволняване от армията.
Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със единодушието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.
Първи беше парашутистът Павел Филатиев. В книга, публикувана електронно, той написа, че Русия не е имала моралното право да нахлува в Украйна. Подобни думи изричат и доста други съветски бойци, само че те вършат това откакто попаднат в украински плен. А Филатиев написа книгата си на независимост - откакто се е отдръпнал от фронта заради болест.
Той описа по какъв начин неговата военна част е била вдигната накрак посреднощ на 24 февруари и изпратена на север от Крим. Военните не са имали телефони, с цел да ревизират какво става, а и никой не им е казвал нещо. Самият Павел Филатиев е бил сигурен, че освен в Украйна се водят военни дейности, само че също и в Русия. Не е знаел " кой кого е нападнал първи ". Днес създателят на книгата е в чужбина, споделя Владимир Осечкин от правозащитната организация Гулагу нет ( " Не " на Гулаг " ). Адвокатът е прекарал дълги часове в диалози с съветския боец, преди да се увери, че е откровен и че може да бъде защитаван от организацията.
Славата на Филатиев като първи и неповторим повествовател за завоевателната войска от вътрешната страна беше засенчена от второ самопризнание, пристигнало единствено два дни по-късно. Авторът на това второ самопризнание не е писал книга, нито се е опитвал да се свърже с самостоятелни медии. Той е бил открит от съветска журналистка в заточение и се е съгласил да приказва пред нея на видео, без да скрива името, нито лицето си. Казва се Даниил Фролкин, признава, че в Украйна е умъртвил човек и изброява комнадирите, които са го пратили да убива.
Една журналистка в село Андреевка
От края на февруари до началото на април село Андреевка в Киевска област е под контрола на съветската войска. Изтегляйки се, руснаците оставят стотици разрушени и ограбени къщи, телата на най-малко 13 души (други 40 души се водят в неизвестност) и нещо малко по-необичайно за съветската войска в Украйна - 25 фотоси на самите причинители.
Снимките, множеството от които са селфита, са направени с телефон, отмъкнат от локален гражданин, а след това пропуснат в селото, от което окупационните елементи се изтеглят.
През юли в селото идва журналистката на самостоятелния съветски уебсайт „ Важни истории “ Екатерина Фомина. Тя няма визия за историята с телефона и търси напълно друго нещо - най-малко някакви записи от камерите за външно наблюдаване. Но не открива такива.
Тя стартира да тропа от врата на врата, с цел да разбере какво се е случило в селото по време на съветската окупация. Попада на жена, която ѝ споделя друга история - по какъв начин през май е намерила зарязан телефон и го е предала в пункта за филантропична помощ. След още време се е схванало, че той принадлежи на локален пенсионер. Мъжът отворил телефона си и разкрил изненада - фотоси, на които четирима съветски военнослужещи театралничат с оръжие и медали на гърдите.
Журналистката съумява да разпознава участниците във „ фотосесията “ с помощта на лист, оповестен от украинското разузнаване. Така излиза наяве, че това са бойците от 64-а мотострелкова бригада - Даниил Фролкин, Дмитрий Данилов, Руслан Глотов и Иван Шепеленко.
Какво е станало в селото
Много поданици на Андреевка си спомнят по какъв начин руснаците са изнасяли от къщи и магазини храна, алкохол, облекла, движимости и техника. Потвърджават и за 4 изтезания на млади мъже, три от които са осъществени на една улица - хората са другари и съседи. Мъжете са били отведени от домовете си, а скоро са открити убити - с вързани ръце, свиреп пребити, простреляни и в крайниците, преди да бъдат убити. Налага се в началото околните да погребат телата в дворовете си, а след изтеглянето на руснаците да ги ексхумират, с цел да да бъдат положени в гробищата.
През юни Главната прокуратура на Украйна заяви, че подозира Даниил Фролкин в нарушение на законите на войната - убийството на граждански в Андреевка, кражбата на кола от различен селяндур и кражбата на руски и украински медали от деец от Втората международна война. В материалите от следствието е записано, че локален гражданин на име Василий е разпознал Фролкин по селфи от фотосите и че е бил очевидец по какъв начин точно той убива един от локалните поданици - Игор Ермаков.
Признанието
Журналистката от " Важни истории “ съумява да се свърже с Фролкин и още един от бойците на фотосите - Дмитрий Данилов, който отхвърля да е грабил и убивал. Признава, че главната им цел в Андреевка е била да търсят украинци, които издават координатите на съветските сили. Той обаче има вяра, че въпросните хора са били " са били пленени, след което са предадени на висшите управляващи и след разпит са върнати назад посредством замяна на военнопленници ". Самият Фролкин също в началото отхвърля да направи самопризнания. Разказва обаче за неприятните условия, при които са били принудени да водят война, откакто първо им е казано, че отиват на учения в Беларус, а по-късно са пратени на война в Украйна. Тези, които се пробват да се бунтуват, са унизени, бити и заплашвани от командирите си. Фролкин признава, че други съветски военни са мародерствали, даже показва поименно зам.-командира по логистиката полк. Вячеслав Клобуков, който задигал даже хладилници.
Няколко часа след първия диалог с журналистката, Фролкин самичък се включва в месинджъра, с видеовръзка. " Аз, военнослужещ от в/п 51460, гвардеец ефрейтор Даниил Андреевич Фролкин, признавам всички закононарушения, които съм направил в Андреевка, разстрел на цивилното население, плячкосване на цивилното население, конфискуване на телефоните им ", споделя той.
След това Фролкин приканва: " На нашето командване не му пука за бойците, за цялата пехота, която се бие на фронта. Вземете ограничения за наказване на командирите - Азатбек Омурбеков, гвардейски полковник, гвардейски подполк. Дмитренко, полк. Клобуков и началникът на разузнаването лейт. полк. Романенко. Той ръководеше неприятно и водеше нашите хора към гибелта. Също по този начин зам.-командирът на бригадата подполк. Прокурат, който даде заповед да стреляме ".
На въпрос за какво командването на бригадата би трябвало да бъде осъдено, той дава отговор, че те " не считат елементарните бойци за хора ". Полк. Омурбеков е предал на командването погрешна информация за несъществуващи триумфи на бригадата. Фролкин удостоверява за изтезанията, осъществени на една и съща улица. Командирите са извикали него и сътрудниците му да вършат обиски. От детайлностите, които възвръща той, излиза наяве, че най-вероятно самичък е умъртвил локалния гражданин Руслан Яремчук на 12 март. Фролкин не го разпознава, само че признава, че може да е не запомнил лицето му поради шока. По-късно обаче демонстрира фотография на убития на различен боец, който е участвал на обиските, и той удостоверява, че точно Фролкин го е прострелял.
Руският боец е уверен, че екзекутираният от него мъж е предал координатите на колоните на съветската войска. Казва, че го е направил за възмездие, откакто украинецът е признал, че предходния ден е дошъл от Киев, с цел да изпраща координатите на руснаците. Накарал го е да падне на колене и го е прострелял в тила. Твърди, че това е единственият човек, който е умъртвил за всичките месеци на " специфичната интервенцията ", само че по този начин е избавил доста други. В отговор на въпрос за какво в този момент е решил да каже истината, той дава отговор, че го прави поради останалите момчета, които след дълги месеци на фронта без всевъзможни физически сили, ще бъдат върнати да се бият на фронтовата линия - в Херсон.
Думите му се удостоверяват от засечен диалог сред хипотетични офицери от 64-та бригада, оповестен от основното разследващо ръководство на Украйна. В него се споделя, че командването не знае с кого да окомплектова бригадата и кой ще желае за повторно да бъде пратен „ в кучи година.з “.
„ Разбирам, че мога да бъда затворен поради цялата тази информация. Не поради обстоятелството, че направих всички тези гадости в Украйна. Просто желая да си призная всичко и да обясня какво се случва. Мисля, че би било по-добре тази война въобще да я нямаше ", споделя още пред " Важни истории " Даниил Фролкин, който е подал молба за уволняване от армията.
Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със единодушието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ