За трета поредна година Ботевград възражда едно емблематично събитие, което

За трета поредна година Ботевград възражда едно емблематично събитие, което съхранява паметта и носи идентичността на ботевградския край - съборът на града.

На повърхност от 56 дка повече от 200 търговци и производители на керамични и хранителни произведения, промишлени артикули и атракциони от цялата страна ще се включат в двата дни на събора, като упованията са тази година празникът да събере над 15 000 гости.

Според спомените и преданията от предци и прародители, националните песни от ботевградския край и изследванията на професор Петър Мутафчиев, съборът в Ботевград е продължение на традицията, чието начало се крие в далечното минало на тогавашното село Зелин, влизащо във владенията на Севаст Огнян през 14-и век.

Традицията е непокътната до началото на 50-те години на предишния век, когато ботевградчани сборували и канели посетители от близо и надалеч на втория ден на Великден. Събирали се на чаршията, към часовниковата кула на великденско хоро, което се проточвало на шосето за София, а ергените постоянно се сбивали кой да го води. В петъка, преди празника, в града се провел огромен пазар на грънци и глинени съдове.

Според мемоари на старите ботевградчани, навръх мястото на Градския парк, на Втория ден на Великден идвали люлки за деца, където против монетка или против едно алено яйце се качвали да се повъртят. Вече пораснали те още си спомнят по какъв начин това е било най – чаканото за тях време. Гощавали се със сладолед и лимонада до насита. Празничната атмосфера се допълвала от духова музика, емблематична за Ботевград и от дребни павилиончета, продаващи сувенири и декорации.

За тогавашното значение на празника споделя и остаряла ария на Михаил Зелински. /БГНЕС