Трик или факти: Повиши ли се раждаемостта у нас?
За това, че раждаемостта се е повишила научихме не от статистиката на Национален статистически институт за 2023 година, която се чака в края на април, а от партийните водачи на ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС. Пред публицисти в Народното събрание посочи като нещо положително, случило се по време на ръководството на " сглобката ", точно повишението на раждаемостта, което той регистрира като заслуга на държавното управление.
" Много лъжи се изговориха. Това, което най-вече ме радва и ме прави благополучен, е, че през тези 9 месеца, дамите ще ме схванат какво споделям, сме повишили раждаемостта. Това държавно управление нещо доста хубаво сме свършили ".
Съпредседателят на ПП-ДБ пък съобщи, че до момента в който ГЕРБ са управлявали, раждаемостта в страната е била доста ниска, а след края на тяхното ръководство (ПП пристигнаха на власт през 2021 г.) този индикатор се е повишил и даже сподели данни от Националния статистически институт (НСИ) на коефициента на плодовитост, който мери раждаемостта. Докато данните за 2023 година към момента се чакат, Петков означи:
" Има безвъзмездни детски градини, хората видяха сигурност, приходите се качиха, минималната работна заплата се качи доста пъти повече, в сравнение с през годините на ГЕРБ. Ако се върнем към остарелия модел, демографската рецесия ще продължава да е проблем. Ако продължим с новия модел, където има обществена политика и има стопански напредък, и демографията ще бъде решена ".
От опозицията, в лицето на Българска социалистическа партия, дефинираха казаното като " избирателен трик " , както го назова партийният водач Корнелия Нинова.
Делян Добрев от ГЕРБ, апетитен от самия Борисов като вътрешна съпротива, даже побърза да напомни данните от " ", че през предходната година е имало " негативен връх " на ражданията - 49 610 новородени деца, или първи случай, в който този индикатор в България пада под линията от 50 000.
Въпросните данни демонстрират, че за първи път от 10 години броят на новородените за една календарна година в България е паднал под 50 000. За съпоставяне, в случай че за 2023 година са проплакали едвам 49 610 бебета, 10 години по-рано - през 2014 година, у нас са се родили 68 083 деца. През 2022 година са били 56 596. За всяка година от 2014 до 2023 година обаче броят на новородените е спадал с по 2000-3000 съгласно този показател.
Дори Петков да не засяга съответно 2023 година, статистиката и за предходните две години демонстрира, че за финален път Национален статистически институт е отчел леко повишаване на ражданията през 2014 година
Все отново в последните две години е повишен коефициентът на раждаемост , което съставлява съотношението сред броя на живородените деца по отношение на цялото население на България. Населението обаче, както знаем, понижава като безспорна стойност всяка година, т.е. родените деца в България не се усилват в безспорна стойност нито преди, нито след 2021 г.
Главният икономист на КНСБ Любослав Костов се включи с коментар по тематиката за раждаемостта, като написа във Фейсбук, че " с цел да се оцени резултатът на кабинета " Денков " върху раждаемостта, би трябвало да изчакаме година и половина, с цел да излязат данните за 2024 година "
Facebook/Любослав Костов
Той разгласява графика за раждаемостта от 2000 до 2021 година, като прибавя, че липсват единствено данните за 2022 година, когато са родени 56 917 бебета, или с 2000 по-малко по отношение на 2021 година
" За 2023 година публични данни няма, само че Кирил Петков може да има, знам ли. Иначе, с цел да се роди едно бебе, са нужни 9 месеца. Горе долу, колкото една ротация ", разяснява икономистът.
Какво демонстрира коефициентът на плодовитост, на който Кирил Петков се опира?
Според резултатите от последното броене, оповестени в края на 2022 година, междинната раждаемост в България не е задоволителна за възпроизводство на популацията. За да бъде популацията в постоянни граници, коефициентът на раждаемост (средният брой деца, родени от една жена през живота ѝ) съгласно Евростат би трябвало да е 2.1 - по-високи стойности значат, че то ще пораства, а по-ниски - че ще понижава. Общият коефициент за Европейски Съюз е 1.46.
Изследване на Института за пазарна стопанска система също демонстрира, че коефициентът на заменяне , който подсигурява демографска непоклатимост и задържане на хората тук, би трябвало да е 2,1 деца на една жена.
Този индикатор е в най-ниската си точка от 1.09 в края на 90-те. В Европейски Съюз този индикатор спада от 2008 година насам. От края на 20-и век у нас обаче се следи гладко повишаване. През 2009 година има пик на общия коефициент на раждаемост от 1.66.
През 2022 година страната ни беше трета измежду страните с минимум неприятен общ коефициент на раждаемостта в Европа - 1.65 (тогава Франция има най-високата обща раждаемост в Европейски Съюз - 1.79 живородени бебета на жена, а втора бе Румъния с коефициент от 1.71). Резултатът ни за 2022 година е един от най-хубавите от началото на Прехода (за 1989 година той е 1.92, за 1990 година - 1.82, а за 1991 година - 1.66) и е доста по-добре от междинното за Европейски Съюз, само че е към момента под равнищата, нужни за заменяне на популацията .
Когато приказваме за коефициент на плодовитост, той в действителност се е покачил през 2022 година и е стигнал до 1,78 деца, което е най-значителното усъвършенстване от началото на демокрацията . Той обаче регистрира броя на децата, които дамата би родила през целия си фертилен интервал (между 15- и 49-годишна възраст). От ИПИ обаче означават, че бързото покачване за една година не е симптом за трайно усъвършенстване на плодовитостта.
От 2013 година до 2021 година също има растеж на коефициента на плодовитост. Той се усилва гладко от 1,48 на 1,58, а данните на Национален статистически институт от 2022 година сочат значителен скок на 1,78. За съпоставяне, коефициентът на плодовитост е бил най-нисък през 1997 година - 1.09, историческият пик на плодовитостта е по време и след Първата международна война - 5,5 деца на жена.
В същото време за последните 10 години се записва най-голямото понижение на дами във фертилна възраст - с близо 23%. Техният брой към този момент е под 1,3 млн., за 10 години са намалели с съвсем 400 хиляди А спрямо пика през 1975 година - 2,178 млн., са съвсем двойно по-малко.
През 2022 година Национален статистически институт регистрира, че от началото на 50-те години на предишния век се следи трайна наклонност на понижаване на раждаемостта в страната . Броят на дамите във фертилна възраст нараства до 1975 година, като доближава 2 178 хиляди, след което стартира да понижава, с цел да доближи 1 295 хиляди дами на възраст 15-49 години при преброяването през 2021 година. Най-голямо понижение е записано при последния десетгодишен интервал (2011 - 2021) - 377 хиляди, или 22.5%.
Данните от преброяването пък демонстрираха още, че по-малко от половината дами (44%) у нас имат две деца . По три деца имат 204 хиляди, или 6,7% , като този дял е два пъти повисок в селата, в сравнение с в градовете. Четири и повече деца имат едвам 2,6% от дамите. Малко повече от една пета - 21,4%, нямат деца, а 2023 година приключи с печалния връх, за който нагоре цитирахме данните от " Индекса на лечебните заведения ".
Справянето с демографската рецесия желае повече от повишение на раждаемостта
За да се оправим изначално с демографската рецесия, би трябвало да се обърне наклонността на застаряване на популацията, каквато се следи освен у нас, само че и в Европа.
Съотношението на броя на възрастните хора (над 65-годишна възраст) спрямо броя на хората в трудоспособна възраст (между 15 и 64 години) в Европейски Съюз възлиза на 33.4% към 1 януари 2023 година Показателят се е нараснал с над 5 пункта от 1 януари 2013 година, когато е бил 27.7%. В съпоставяне с 2013 година най-голямо нарастване на съотношенията има в Полша (+10.4%), България (+9.2%) и Хърватия (+9.0%), по данни на Евростат.
Заместник-деканът на Геолого-географския факултет към СУ " Св. Климент Охридски " проф. Георги Бърдаров изясни неотдавна пред " ", че в случай че се запазят сегашните трендове на висока смъртност и застаряващо население, през 2050 година в България над 50% от популацията няма да бъде интензивно на пазара на труда и страната би спряла да действа.
През февруари отчет на Allianz Trade сподели, че н аселението в трудоспособна възраст сред 20 и 64 години у нас ще се стопи с една трета до 2050 година , по който индикатор страната ни е с най-лошата прогноза в целия Европейски съюз (ЕС).
Експертите изясняват задълбочаващата се демографска рецесия освен с повишението на междинната възраст на популацията, само че и с променената социално-икономическа конюнктура , отбелязвайки, че това е наклонност освен у нас, а в цяла Европа.
" България ражда деца, само че не ги ражда в България ", разяснява през февруари акушер-гинекологът от " Майчин дом " доктор Юрий Хранов във връзка данните от Индекса на лечебните заведения.
През октомври предходната година министър председателят Николай Денков се ангажира пред евродепутата Сергей Станишев да продължи напъните му в приотизирането на битката с демографската рецесия като нова национална цел на България. Денков одобри препоръчаните ограничения в границите на конференцията " Готови за бъдещето? Демографската картина - цената на неравенствата ", проведена от Делегацията на българските социалисти в Екологичен потенциал.
Тогава Станишев акцентира, че " България е единствената страна в света, която повече от 30 години е в топ три на страните с най-голям негативен натурален приръст ".
" В половината от това време, сме преди всичко, както е и сега, а популацията ни е намаляло с над 2 млн. души. По този метод, към 2040 година популацията на страната ще наброява надлежно 4,95 млн. души, по прогнози на специалистите от Националния институт по геофизика, геодезия и география при Българска академия на науките. Делът на популацията в трудоспособна възраст ще се резервира относително неизменен - към 60%, до момента в който този на групата 0-14 година ще спадне до 10-11%, а на възрастното население (на 65+ г.) се чака да нарасне докъм 29-30%, което е и една от най-тревожните трендове в демографското развиване на страната. Друга немалка част ще бъде нискообразована, с висока безработица и риск от обществено изключване ".
За да можем да приказваме за изкривяване на наклонността, в границите на конференцията бяха препоръчани ограничения като разширение на Националната стратегия за майчино и детско здраве към Министерство на здравеопазването с ограничения за всеобхватна грижа за майката и плода при бременните дами, въвеждане на Национална профилактична стратегия за дамите и мъжете във възрастовата група 18-40 години, както и установяване на висока политическа фигура, която да носи директна отговорност за ресора и да координира работата на кабинета по тази тематика. Според него пречупването на негативните трендове, изисква систематична, хоризонтална политика, която визира всички браншове, включително отраслов, непрекъснато настоящ вицепремиер.
На същата конференция бе маркирано и че възрастта, на която младежите имат проблем с репродукцията, пада на 25 години .
В тази връзка Денков регистрира предходната година, че последните две постоянни държавни управления са стартирали редица ограничения, които да обезпечават по-добри условия за работа, по-високи хонорари и възстановяване на репродуктивното здраве на българите ( ).
В умозаключение, макар покачването на коефициента на плодовитост през 2022 година, за наклонност можем да приказваме едвам откакто имаме данните и от 2023 година, които се чакат в края на април, само че би трябвало да изчакаме и тези от 2024 г.
" Много лъжи се изговориха. Това, което най-вече ме радва и ме прави благополучен, е, че през тези 9 месеца, дамите ще ме схванат какво споделям, сме повишили раждаемостта. Това държавно управление нещо доста хубаво сме свършили ".
Съпредседателят на ПП-ДБ пък съобщи, че до момента в който ГЕРБ са управлявали, раждаемостта в страната е била доста ниска, а след края на тяхното ръководство (ПП пристигнаха на власт през 2021 г.) този индикатор се е повишил и даже сподели данни от Националния статистически институт (НСИ) на коефициента на плодовитост, който мери раждаемостта. Докато данните за 2023 година към момента се чакат, Петков означи:
" Има безвъзмездни детски градини, хората видяха сигурност, приходите се качиха, минималната работна заплата се качи доста пъти повече, в сравнение с през годините на ГЕРБ. Ако се върнем към остарелия модел, демографската рецесия ще продължава да е проблем. Ако продължим с новия модел, където има обществена политика и има стопански напредък, и демографията ще бъде решена ".
От опозицията, в лицето на Българска социалистическа партия, дефинираха казаното като " избирателен трик " , както го назова партийният водач Корнелия Нинова.
Делян Добрев от ГЕРБ, апетитен от самия Борисов като вътрешна съпротива, даже побърза да напомни данните от " ", че през предходната година е имало " негативен връх " на ражданията - 49 610 новородени деца, или първи случай, в който този индикатор в България пада под линията от 50 000.
Въпросните данни демонстрират, че за първи път от 10 години броят на новородените за една календарна година в България е паднал под 50 000. За съпоставяне, в случай че за 2023 година са проплакали едвам 49 610 бебета, 10 години по-рано - през 2014 година, у нас са се родили 68 083 деца. През 2022 година са били 56 596. За всяка година от 2014 до 2023 година обаче броят на новородените е спадал с по 2000-3000 съгласно този показател.
Дори Петков да не засяга съответно 2023 година, статистиката и за предходните две години демонстрира, че за финален път Национален статистически институт е отчел леко повишаване на ражданията през 2014 година
Все отново в последните две години е повишен коефициентът на раждаемост , което съставлява съотношението сред броя на живородените деца по отношение на цялото население на България. Населението обаче, както знаем, понижава като безспорна стойност всяка година, т.е. родените деца в България не се усилват в безспорна стойност нито преди, нито след 2021 г.
Главният икономист на КНСБ Любослав Костов се включи с коментар по тематиката за раждаемостта, като написа във Фейсбук, че " с цел да се оцени резултатът на кабинета " Денков " върху раждаемостта, би трябвало да изчакаме година и половина, с цел да излязат данните за 2024 година "
Facebook/Любослав Костов
Той разгласява графика за раждаемостта от 2000 до 2021 година, като прибавя, че липсват единствено данните за 2022 година, когато са родени 56 917 бебета, или с 2000 по-малко по отношение на 2021 година
" За 2023 година публични данни няма, само че Кирил Петков може да има, знам ли. Иначе, с цел да се роди едно бебе, са нужни 9 месеца. Горе долу, колкото една ротация ", разяснява икономистът.
Какво демонстрира коефициентът на плодовитост, на който Кирил Петков се опира?
Според резултатите от последното броене, оповестени в края на 2022 година, междинната раждаемост в България не е задоволителна за възпроизводство на популацията. За да бъде популацията в постоянни граници, коефициентът на раждаемост (средният брой деца, родени от една жена през живота ѝ) съгласно Евростат би трябвало да е 2.1 - по-високи стойности значат, че то ще пораства, а по-ниски - че ще понижава. Общият коефициент за Европейски Съюз е 1.46.
Изследване на Института за пазарна стопанска система също демонстрира, че коефициентът на заменяне , който подсигурява демографска непоклатимост и задържане на хората тук, би трябвало да е 2,1 деца на една жена.
Този индикатор е в най-ниската си точка от 1.09 в края на 90-те. В Европейски Съюз този индикатор спада от 2008 година насам. От края на 20-и век у нас обаче се следи гладко повишаване. През 2009 година има пик на общия коефициент на раждаемост от 1.66.
През 2022 година страната ни беше трета измежду страните с минимум неприятен общ коефициент на раждаемостта в Европа - 1.65 (тогава Франция има най-високата обща раждаемост в Европейски Съюз - 1.79 живородени бебета на жена, а втора бе Румъния с коефициент от 1.71). Резултатът ни за 2022 година е един от най-хубавите от началото на Прехода (за 1989 година той е 1.92, за 1990 година - 1.82, а за 1991 година - 1.66) и е доста по-добре от междинното за Европейски Съюз, само че е към момента под равнищата, нужни за заменяне на популацията .
Когато приказваме за коефициент на плодовитост, той в действителност се е покачил през 2022 година и е стигнал до 1,78 деца, което е най-значителното усъвършенстване от началото на демокрацията . Той обаче регистрира броя на децата, които дамата би родила през целия си фертилен интервал (между 15- и 49-годишна възраст). От ИПИ обаче означават, че бързото покачване за една година не е симптом за трайно усъвършенстване на плодовитостта.
От 2013 година до 2021 година също има растеж на коефициента на плодовитост. Той се усилва гладко от 1,48 на 1,58, а данните на Национален статистически институт от 2022 година сочат значителен скок на 1,78. За съпоставяне, коефициентът на плодовитост е бил най-нисък през 1997 година - 1.09, историческият пик на плодовитостта е по време и след Първата международна война - 5,5 деца на жена.
В същото време за последните 10 години се записва най-голямото понижение на дами във фертилна възраст - с близо 23%. Техният брой към този момент е под 1,3 млн., за 10 години са намалели с съвсем 400 хиляди А спрямо пика през 1975 година - 2,178 млн., са съвсем двойно по-малко.
През 2022 година Национален статистически институт регистрира, че от началото на 50-те години на предишния век се следи трайна наклонност на понижаване на раждаемостта в страната . Броят на дамите във фертилна възраст нараства до 1975 година, като доближава 2 178 хиляди, след което стартира да понижава, с цел да доближи 1 295 хиляди дами на възраст 15-49 години при преброяването през 2021 година. Най-голямо понижение е записано при последния десетгодишен интервал (2011 - 2021) - 377 хиляди, или 22.5%.
Данните от преброяването пък демонстрираха още, че по-малко от половината дами (44%) у нас имат две деца . По три деца имат 204 хиляди, или 6,7% , като този дял е два пъти повисок в селата, в сравнение с в градовете. Четири и повече деца имат едвам 2,6% от дамите. Малко повече от една пета - 21,4%, нямат деца, а 2023 година приключи с печалния връх, за който нагоре цитирахме данните от " Индекса на лечебните заведения ".
Справянето с демографската рецесия желае повече от повишение на раждаемостта
За да се оправим изначално с демографската рецесия, би трябвало да се обърне наклонността на застаряване на популацията, каквато се следи освен у нас, само че и в Европа.
Съотношението на броя на възрастните хора (над 65-годишна възраст) спрямо броя на хората в трудоспособна възраст (между 15 и 64 години) в Европейски Съюз възлиза на 33.4% към 1 януари 2023 година Показателят се е нараснал с над 5 пункта от 1 януари 2013 година, когато е бил 27.7%. В съпоставяне с 2013 година най-голямо нарастване на съотношенията има в Полша (+10.4%), България (+9.2%) и Хърватия (+9.0%), по данни на Евростат.
Заместник-деканът на Геолого-географския факултет към СУ " Св. Климент Охридски " проф. Георги Бърдаров изясни неотдавна пред " ", че в случай че се запазят сегашните трендове на висока смъртност и застаряващо население, през 2050 година в България над 50% от популацията няма да бъде интензивно на пазара на труда и страната би спряла да действа.
През февруари отчет на Allianz Trade сподели, че н аселението в трудоспособна възраст сред 20 и 64 години у нас ще се стопи с една трета до 2050 година , по който индикатор страната ни е с най-лошата прогноза в целия Европейски съюз (ЕС).
Експертите изясняват задълбочаващата се демографска рецесия освен с повишението на междинната възраст на популацията, само че и с променената социално-икономическа конюнктура , отбелязвайки, че това е наклонност освен у нас, а в цяла Европа.
" България ражда деца, само че не ги ражда в България ", разяснява през февруари акушер-гинекологът от " Майчин дом " доктор Юрий Хранов във връзка данните от Индекса на лечебните заведения.
През октомври предходната година министър председателят Николай Денков се ангажира пред евродепутата Сергей Станишев да продължи напъните му в приотизирането на битката с демографската рецесия като нова национална цел на България. Денков одобри препоръчаните ограничения в границите на конференцията " Готови за бъдещето? Демографската картина - цената на неравенствата ", проведена от Делегацията на българските социалисти в Екологичен потенциал.
Тогава Станишев акцентира, че " България е единствената страна в света, която повече от 30 години е в топ три на страните с най-голям негативен натурален приръст ".
" В половината от това време, сме преди всичко, както е и сега, а популацията ни е намаляло с над 2 млн. души. По този метод, към 2040 година популацията на страната ще наброява надлежно 4,95 млн. души, по прогнози на специалистите от Националния институт по геофизика, геодезия и география при Българска академия на науките. Делът на популацията в трудоспособна възраст ще се резервира относително неизменен - към 60%, до момента в който този на групата 0-14 година ще спадне до 10-11%, а на възрастното население (на 65+ г.) се чака да нарасне докъм 29-30%, което е и една от най-тревожните трендове в демографското развиване на страната. Друга немалка част ще бъде нискообразована, с висока безработица и риск от обществено изключване ".
За да можем да приказваме за изкривяване на наклонността, в границите на конференцията бяха препоръчани ограничения като разширение на Националната стратегия за майчино и детско здраве към Министерство на здравеопазването с ограничения за всеобхватна грижа за майката и плода при бременните дами, въвеждане на Национална профилактична стратегия за дамите и мъжете във възрастовата група 18-40 години, както и установяване на висока политическа фигура, която да носи директна отговорност за ресора и да координира работата на кабинета по тази тематика. Според него пречупването на негативните трендове, изисква систематична, хоризонтална политика, която визира всички браншове, включително отраслов, непрекъснато настоящ вицепремиер.
На същата конференция бе маркирано и че възрастта, на която младежите имат проблем с репродукцията, пада на 25 години .
В тази връзка Денков регистрира предходната година, че последните две постоянни държавни управления са стартирали редица ограничения, които да обезпечават по-добри условия за работа, по-високи хонорари и възстановяване на репродуктивното здраве на българите ( ).
В умозаключение, макар покачването на коефициента на плодовитост през 2022 година, за наклонност можем да приказваме едвам откакто имаме данните и от 2023 година, които се чакат в края на април, само че би трябвало да изчакаме и тези от 2024 г.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ