За тези пет години и скоро 11 вота не чухме

" За тези пет години и скоро 11 вота не чухме какво ще създадат политическите водачи, тъй че от учебните заведения да излизат хора, които са готови както за своя сполучлив живот, по този начин и за това да способстват за развиването на България. Не чухме по какъв метод ще се подсигурява, че всяко едно дете в страната получава качествено обучение, което дава отговор на условията на актуалния свят. Освен че не чухме нищо по тази тематика по време на акциите и договарянията, не видяхме и стъпки за цялостна промяна в образованието от нито едно държавно управление и нито един парламент.

Как българското учебно заведение да влезе в XXI век
 

Ако тези стъпки не бъдат подхванати, няма да забележим смяна и в останалите браншове, някои от които са на масата за договаряния.

От това какви хора излизат от учебните заведения и университетите, от техните умения и ценностна система, зависи по какъв начин ще наподобяват правосъдната и правосъдната система, опазването на здравето, стопанската система, държавната администрация, изкуството, науката.

От днешните гимназисти зависи и по какъв начин ще наподобяват изборните резултати след единствено пет години. И дали задгранични бизнес компании ще желаят да влагат в България.

Истинската и цялостна промяна в образованието е сложна. Изисква доста политическа храброст, уверено водачество, дългосрочност и настойчиво отстояване на посоката пред силите на статуквото. В други страни, в които през последните години са извършени същински промени в бранша, като Полша да вземем за пример, се е стигало и до митинги. Но държавниците там са сложили бъдещето на учениците пред политическия имидж и броя гласове на изборите. Извървели са стъпките до дъно без значение, че плодовете от напъните им ще се видят след пет-десет години - когато партията, инициирала промяната, може даже към този момент да не е част от политическия пейзаж. В тези страни фразата " образованието е приоритет " е изпълнена със наличие. В България е просто предизборно факсимиле.

И явно нищо не е в положение да промени това. Нито фактът, че повече от половината от 15-годишните възпитаници са функционално необразовани, т.е. не схващат смисъла на това, което четат, не могат да разчетат таблица или да създадат логическа връзка сред две свързани събития. Нито това, че междинният резултат на НВО по математика след седми клас е слаб (2) в 181 общини (по данни на Институт за пазарна икономика). Нито десетките учебни заведения, в които всички възпитаници до един имат двойка на матурата след 12-ти клас. Нито неналичието на задоволително социално-емоционални и други основни за 21 век умения в младежите.

Лъч светлина е въпреки всичко фактът, че образованието може и да не е приоритет за политиците, само че е приоритет за немалка част от фамилиите на учениците. Приоритет е и за онази част от българските шефове и учители, които знаят, че могат да дадат доста повече на учениците си, стига да имат свободата да го създадат.

 

Приоритет е от ден на ден и за самите възпитаници, които желаят да намират смисъл в 12-те години, прекарани в учебно заведение.

 

Тази маса хора не е дребна и ще става все по-голяма. И може би ще пристигна моментът, в който родителите вместо да влагат в паралелната система на частните уроци, учителите вместо да се помиряват, че " по този начин споделят от горната страна " и учениците вместо да търсят способи да минимизират вредите от образователните си часове, ще изискат учебните заведения да бъдат разнообразни. И образованието най-сетне да е на масата за договаряния.