История на писането с лявата ръка
За тези, които живеят преди изобретяването на печатната машина, писането на ръка е единственият метод за съхраняване на информация. Тази работа съвсем постоянно се прави от писари, които обикновено са десничари. Освен някакви идеологически аргументи да се наемат десничари, писането е на процедура същинска скука за писаря левичар. Така че, доста левичари може би сами странят от тази активност.
В книгата си „ Their Hands Before Our Eyes “ (2008) професор Малкълм Паркс, експерт по средновековните ръкописи, показва, че защото западната книжовност изисква ръката да се движи отляво надясно, писането е доста по-лесно за десничар. Освен това средновековните писари би трябвало да си правят работата на наклонено бюро, ползвайки перо и мастило. На един писач-левичар това би коствало доста повече компликации. Той, изяснява Парк, би трябвало да се научи да бута перото, вместо да го изтегля, което е по-трудоемко придвижване. Проблемът с размазването на мастилото също са забележителен. Така бавното и трудоемко писане става непрактично за един професионален писар, на който се плаща на книга или на страница.
Въпреки че писането с лява ръка е непрактично, Паркс открива няколко характерности в някои средновековни текстове, които са породени от левичари: вариации в наклона на буквите, петна и като яло забележими трудности в поддържането на еднородност в придвижването на ръката отляво надясно. Повечето художествени изображения на писари ги демонстрират с перо в дясната ръка и нож в лявата. Ножът се употребява за закрепване и стабилизиране на пергамента на бюрото, до момента в който дясната ръка се плъзга по него. Въпреки това, както загатна историкът Тимъти Греъм, когато преглежда книгата на Парк, в ръкопис от 15 век, съхраняван в библиотеката на Нюбъри в Чикаго, има рядко изображение на писането на Свети Йероним с лявата ръка. Сюзан Кар Шмид, куратор на редки книги и ръкописи в Нюбери, декларира, че е допустимо изображението да е огледално копие от рисунка, където Йероним работи с дясна ръка, само че няма безапелационни доказателства, които да удостоверяват тази доктрина.
Да бъде левичар писар има и още на практика последствия за средновековния човек. Съвременните левичари могат да влагат в чифт ножици за лява ръка, както и други предмети с нужната им ергономия. Но един левичарския писар трудно би си намерил перо, направено от лявото крило на птицата, което да има лека извивка вдясно. Вместо това той би трябвало да употребява перо от дясното крило – за десничари.
Вместо да се срамят, че са левичари, някои писачи могат обаче да го употребяват в своя изгода. Средновековните книжовници се пробват да подчертаят сложния темперамент на писането – в края на краищата те ползват доста физически и интелектуален труд, с цел да създадат един ръкопис. Писането е трудоемък процес и акцентирането върху това може да завоюва в допълнение самопризнание за един публицист. За монасите писари процесът на писане също е и акт на поклонение, тъй че колкото по-трудоемка е работата, толкоз по-добре.
В книгата си „ The Scribes for Women’s Convents in Late Medieval Germany “ Синтия Дж. Сайръс показва, че като един от редките писари-левичари монахинята Маргарета има още по-силен мотив за хвалене. В колофона – частта от ръкописа, където писарят може да изиска самопризнание за тяхната работа – монахинята се акцентира: „ Амин, амин. Маргарета декор Шонберг написа това с лявата си ръка… молете се на Бог за мен. Амин. “
Тъй като писането с лявата е доста по-трудно за писаря, тя усеща, че може да претендира за по-голямо самопризнание. Изглежда, че Маргарета също не е единствен случай: Малкълм Паркс открива няколко други колофона, в които се показва, че писарят е левичар, нормално употребявайки латинската фраза manu sinistra, или „ с лявата ръка “.
Предпочитанието към лявата ръка не наподобява проблем и за художниците от Ренесанса. През 60-те години на 16 век художникът Рафаело да Монтелупо си спомня, че учителят му не е имал нищо срещу да написа с лявата си ръка, тъй като почеркът му е бил добър.
Той написа отдясно наляво – извънредно извънредно за западeн публицист – и по този начин притегля вниманието на други писари. По едно време се събират 10 нотариуса, с цел да го гледат по какъв начин пише; професионалните писатели са очаровани от неговия нетрадиционен жанр и не могат да повярват, че полученият текст е четим. Както означи Кармен Бамбах, организатор по испанските и италиански рисунки в музея за съвременно изкуство Метрополитън, поразително е, че учителят на Рафаело в никакъв случай не се е опитал да го образова да не употребява лявата си ръка. Изглежда, че практичността е най-голямото терзание за предмодерните учители по писане. Ако един публицист откри за допустимо или в действителност за предпочитане да написа с лявата ръка, тогава това е задоволително, в случай че получената работа е добра.
Лорън Джулиъс Харис, специалист по ръкопис, написа, че през 18 и 19 век левичарството е отхвърлянo като „ недостатък “ от някои писатели. В своята публикация, „ За образованието на бебета в вярното потребление на ръцете им “, Харис разкрива, че едно управление за родители от 19 век подтиква майките „ да не разрешават децата им да бъдат левичари “. Авторът, американка на име Мери Палмър Тайлър, цитира стихотворението La Balia (Медицинската сестра), като поучава: „ щом ръцете му са свободни да се движат, детето би трябвало да бъде обучавано, само че деликатно, с цел да употребява дясната си ръка за предпочитане пред лявата. “ Харис разкрива, че други създатели са се застъпвали за по-строги способи за поправяне на този „ недостатък “, само че в „ Майчиният доктор “ (1818) самата Тайлър показва примирие с обстоятелството, че той в никакъв случай не може да бъде напълно „ преодолян “.
