Ние никога не сме могли да се уважаваме ~ Тодор КОЛЕВ
За суетата на актьора
Артист, който споделя че не е суетлив, не приказва истината. Не е правилно. Когато си актьор, ти се показваш, проявяваш самобитен есхибиционизъм. Даже още по-страшно, той е нравствен есхибиционизъм. Как да не съм суетлив, щом мога да разголвам душата си. Как!
За дамите и романтиката
Всичко което може да се намерения и да се каже за дамата, от дълго време е казано. Недискретно е да се надзърта в интимния свят на индивида. Може човек малко да повдигне завесата на спалнята си, само че да не я отваря напълно. Скрил съм бельото. Малка страна сме. Това не е живота на Чаплин, Жилбер Беко или Рей Чарлз. Според мен обаче, най-синтезирано приказва за дамата поета Борис Христов в стихотворението, което аз пея „ Жената Мария ". Това е висшото поетическо обръщение, което надвишава рамките на българската лирика. Казвам го самоуверено, след години може би поколенията ще оценят какво е писал Борис Христов. Не Иван Вазов, а поета Борис Христов.
За изкуството като пазар и бизнес
Нацията ни е дребна, и страната ни е дребна, и шоубизнесът ни е дребен, спъва ни езикова преграда към света, а това са непреодолими условия. Нищо не зависи от нас. И не на последно място, ние в никакъв случай не сме могли да се почитаме.
Съжалявам, че никой не се замисля над този проблем, не е седнал да го опише, а той занапред ще изскача и ще се разраства. Но когато започнеш да плюеш наляво и надясно, има заплаха да изгубиш освен физиономиите на близките, само че и личната си физиономия. Много е неприятно, в случай че в действителност е национална линия. Често съм казвал, че когато във Виена се основава първата филхармония и стартират първите концерти на огромен симфоничен оркестър, в България се прави Велчовата завера. Сигурен съм, че има актьори, които могат почтено да се намесят в театралното и кино изкуство на света, само че може би трябват други географски ширини.
Всичко ме е обезкуражило до болежка. Просто е ужасно. Положението в страната е неспасяемо и съм налегнат от незаинтересованост. Никой не поддържа стойностните неща. Ако някой седне да ме убеждава, че се интересува от дереджето на българската просвета или обществените проблеми на хората, които мизерстват, няма да му допускам. Сега желая да се насладя на живота, само че знам, че и това няма да стане. Неосъществена ще остане фантазията ми да бъда рентиер, които има опция да живее и работи свободно.
* От изявление на Тодор Колев с Галина Рулева, източник ~ www.slovo.bg
Снимка ~ Фейсбук
