Луди ли? Според науката хората, които разговарят с кучетата си, дори са особено интелигентни
За непряк ннаблюдател хората, които приказват с кучетата си, наподобяват леко луди. Но в случай че в миналото сте имали домакински любим, несъмнено и вие сте разговаряли с него, без да се броят нормалните команди. Може би даже сте стигали до такава степен да персонифицирате кучето си и да организирате с него дълги и напоителни диалози – също както бихте разговаряли с другар, който сте срещнали инцидентно на улицата или в парка.
Тези, които водят същински диалози с четириногите си любимци, са по-чувствителни и интелигентни от тези, които не го вършат. Процесът на животни (или на предмети) да се приписват човешки качества, се назовава антропоморфизъм. Голям обожател на тази процедура е бил Уолт Дисни, който в доста от филмите си придава човешки черти на слонове, глигани, хиени, маймуни, коли, самолети и даже играчки.
„ В исторически проект антропоморфизмът е бил считан за симптом на хлапащина или нелепост, само че в действителност става дума за натурален непряк артикул на наклонността, която прави индивида на тази планета изключително образован – при никой различен тип я не съществува “, изяснява Никълъс Ипли, професор по поведенчески науки в университета на Чикаго и международно приет специалист по антропоморфизъм. Дали го осъзнаваме или не, ние персонифицираме обекти и събития от самото начало. Ипли написа: „ Векове наред готовността ни да признаваме, че не-човеците имат дух, е била считана за нелепост, поверие и хлапащина, каквито образованите и здравомислещи човеци са надраснали. Аз намирам този мироглед за неправилен и скръбен. Да признаваме одухотвореността на друго човешко създание съдържа същите психични процеси както признаването на дух у животните, Бог или даже някаква дрънкулка.
Това е израз на по-висш потенциал на нашия мозък, а не белег на нелепостта ни. ” Ипли твърди, че антропоморфизмът е образец за по-високата ни просветеност. Но не за някаква обща просветеност, а за изцяло характерна: обществена просветеност. Антропоморфизмът важи освен за животни, само че и за предмети. В историята има хиляди образци за тази наклонност – от рицарите през Средновековието, които давали имена на оръжията си, или още по-рано мореплавателите, които кръщавали корабите си. Ипли изяснява, че първата стъпка към антропоморфизма е в нашия мозък, който е програмиран на всички места да вижда лица. Така знаем по кое време някой е сърдит, по кое време някой утвърждава дейностите ни, по кое време будим благосклонност и по кое време сме застрашени… По тази причина се опитваме умишлено да разгадаваме физиономии, по този начин както камерата на мобилния ни телефон търси QR-кода, с цел да ги разшифрова. Тази нужда да виждаме и намираме лица проектираме върху животни и даже предмети.
И когато виждаме в домашните си животни „ човешки “ лица, идната крачка е да им припишем темперамент. А щом ги одобряваме за персони с темперамент, е напълно естествено да им приказваме!
