Не вярвайте на мислите си. Вярвайте на ума и тялото си ♥ Д-р Джъдсън БРУЪР
За силата на мислите, които завладяват съзнанието ни, споделено в книгата „ Избави се от тревогата “ (Изд. „ Изток-Запад “) на доктор Джъдсън Бруър – основател на клинично потвърден логаритъм, който може да облекчи мозъка от тревогата, обсесивните мисли, пристрастяванията.
(Seated Woman by Georges Seurat)
Навикът не се трансформира с мислене
Не можете да се измъкнете от неприятен табиет или да придобиете добър посредством мислене. Всички имаме стремежи и проекти за навиците си, само че нашето чувстващо тяло (което записва резултатите от поведенията) надвива над мислещия ни разум.
Една от обичаните ми истории в детството беше „ Локомотивчето, което можеше “. В нея се споделя за малко синьо локомотивче, почнало живота си като локомотив за превключване на вагони - когато обаче му разпореждат да изтегли товар от детски коледни дарове нагоре по хълма, то не има вяра, че ще се оправи.
Локомотивчето се бори с огромни компликации: в главата му се въртят купища демонски мисли, които мачкат самоувереността му и го отчайват. За да се пребори с тях, то измисля мантра, която има превъзходен темп: „ Мисля-че-мога. Мисля-че-мога. Мисля-че-мога. Мисля-че-мога. “ Малкото локомотивче се закача за влака с коледни играчки и с вярната мантра в мозъка си стартира да се изкачва по планината. „ Мисля-че-мога. Мисля-че-мога. “ То побеждава демоните си, изкачва се по хълма и се спуска от другата страна, с цел да бъде посрещната като героиня от пищящите деца, останали без играчки, които в този момент плачат от наслада. Докато се спуска надолу по хълма, то трансформира мантрата си на „ Повярвах-че-мога. По-вярвах-че-мога. Повярвах-че-мога. “
И по този начин, коя е била тайната на дребното локомотивче? Машинното масло? Тежката работа?
Всъщност, с изключение на положените старания, в тази приказка се случва и нещо друго. Отначало дребното локомотивче е концентрирано върху бъдещето (Мисля, че мога), а после – върху прекарване на предишното (Повярвах, че мога). Но това, което в действителност му оказва помощ да се изкачи по хълма, е, че не засяда в нито едно от двете. Вместо това то се концентрира върху сегашния миг.
Ето каква може да е вашата поука от това:
Не вярвайте на мислите си (особено на тези, които включват „ би трябвало “). Мислите са просто умствени думи и облици, които идват и си отиват, и на тях би трябвало да се гледа със здравословен песимизъм. Това не значи, че мисленето е нещо неприятно. Не забравяйте, че планирането, решаването на проблеми и творчеството са част от това, което ни прави хора и ни оказва помощ в живота. Мисленето ни препъва, когато изпаднем в паника или в примки на навика да се самоосъждаме (т.е. на „ трябването “ – би трябвало да върша това, не би трябвало да върша онова). Именно за тези видове мисли е значимо да внимаваме, изключително за твърдите отзиви, тъй като те чисто и просто ни карат да се усещаме зле във връзка с себе си.
Вярвайте на мозъка си. Вашият мозък е еволюирал в продължение на еони, с цел да ви помогне да оцелеете. Въпреки че няма всички отговори и от време на време може да ви подведе (например посредством обезпокоително мислене), той няма внезапно да промени античните, изпитани, потвърдени и доверени механизми на метода, по който учите (т.е. ученето посредством възнаграждение), и да ви подведе в този момент. Колкото повече знаете за метода, по който работи, и колкото повече осъзнавате, че картографирането на примките на навика и разочарованието от старите държания ви оказват помощ да се придвижвате напред, толкоз повече това доверие ще се задълбочава.
Вярвайте на тялото си, или другояче казано – на тялото/ума си, тъй като двете в действителност са неделими. Там се записва възнаграждаващата стойност. Когато обръщате внимание на резултатите от дейностите си, точно действителните физически чувства и усеща ще наредят на вашия ПФК да актуализира премиите.
Вярвайте на опита си. Вие сте тайната. Картографирането на примките на навиците ви още веднъж и още веднъж оказва помощ на мозъка ви да прозре, че имате съществени планове и сте се посветили на това да измененията навиците си. Да обърнете внимание на тази причинно-следствена връзка сред привичните си държания и резултатите от тях в действителност трансформира възнаграждаващата им стойност и ви оказва помощ да се разочаровате от привички, които не са положителни за вас, както и да се очаровате от навиците, които са.
Избрано от: „ Избави се от тревогата “, Д-р Джъдсън Бруър, изд. „ Изток-Запад “, 2022 година
Картина: Seated Woman by Georges Seurat; chinaoilpaintinggallery
