За силата на желанията и кармичната разплата за тях, споделено

За силата на желанията и кармичната отплата за тях, споделено от книгата на Виктор Востоков „ Тайните на тибетските лечители “.

(Three Female Figures Dancing And Playing by Edward Burne-Jones)

Желанията

Желанията и техният върховен тип - волята, са най-могъщите съзидателни сили на Вселената. Те ни притеглят към едни или други феномени и предмети от външния свят, провокират пристрастености и дефинират ориста на индивида в неговото послесмъртно положение в Чистилището.

Желанията, т.е. вътрешните влечения на индивида към външни феномени и предмети, ни притеглят постоянно към онази среда, където могат да бъдат задоволени. Така да вземем за пример желанията за земни предмети приковават душата ни към земята, а тези за нещо висше я издигат в небесата. Вярно е казано: „ Човек ще се роди подобен, каквито са желанията му. ”

Осъзнаването на тази истина следва да ни служи като предизвестие. Трябва да бъдем деликатни, с цел да не допуснем в душата си стремежи, които задържат развиването ни. Такова да вземем за пример е желанието за материално благосъстояние.

Желанията въздействат върху мястото на новото ни олицетворение. Ако са нечисти, невъздържани и жестоки, основават за пристрастеностите надлежно тяло и то ще води индивида в тялото на такава майка, кръвта на която ще даде подобаващ материал за физическата му обвивка.

Нашите стремежи се предават на близките по този начин, както и мислите. Но тъй като са доста по-силни от тях, то и кармичната връзка, изтъкана от желанията, свързва хората доста по-здраво от мислите.

Когато ни съединяват с нишките на обич или ненавист, желанията основават наши бъдещи другари или врагове; допустимо е да ни свържат и с такива хора, за които не подозираме сходна връзка. Например мотив би могъл да бъде непреднамерено подтикване към закононарушение, даже ликвидиране. Понякога злобното желание на един човек повлиява на различен в подобен миг и такава конюнктура, които предопределят ликвидиране. В различен случай вътрешното му положение е в нестабилно равновесие, везните се двоумят сред положителното и злото, и единствено една причина, една осцилация допълнително откъм невидимия за нас душевен свят ги накланят в едната или другата посока. Такъв решителен подтик неустойчивият човек може да получи от озлобен ентусиазъм или от устрема на различен индивид да нанесе щета. Първият човек се поддава на изкушението и... убива. Онзи, който го е тласнал към това, ще бъде обвързван в идващото олицетворение с него, дори в случай че авансово изобщо не го е познавал. И вредата, породена от злобния ентусиазъм на килъра, неизбежно ще се отзове върху оня, в който са се появили гневните мисли.

Понякога върху индивида ненадейно връхлита злощастие, като че ли несправедливо. Низшето схващане даже не подозира, че източник на бедите му е вредата, породена от неговите неприятни пристрастености на друго създание. И индивидът, естествено, се възмущава и недоволства поради тази неправда, без да знае причините; а безсмъртната му душа получава урок, който в никакъв случай няма да не помни.

Желанията ни влияят върху самите нас и основават нашето тяло от пристрастености, посредством което въздействат върху основаването на физическата ни обвивка в идващото олицетворение. Те дефинират също мястото, където ще се родим, и въздействат върху подбора на хората, с които ни следва да се срещнем.

Ако постъпките му са причина за премеждия на други хора, тогава и самият човек страда в същата степен. Ако пък са носили наслада и богатство на близките, то в идващото му олицетворение ще се основат удобни земни условия. Всяка неприятна постъпка нарушава порядъка и равновесието в света и с цел да бъдат те още веднъж възобновени, би трябвало нейният причинител да изпита последствията й върху гърба си.

Постъпките въздействат върху външните условия в идващия живот. Върху самия човек и характера му те влияят индиректно, като възбуждат нови мисли и стремежи. Но силата, която основава безсмъртната душа, се ражда от активността на мозъка, сърцето и волята, а не от външни изяви. Постоянно повтарящите се действия основават физически привички, които се отразяват върху изискванията на земното битие и в това време лимитират деянията на висшето „ Аз ” на индивида, на безсмъртната му душа в земния свят. Физическите привички обаче изчезват със гибелта на физическото тяло.

Но ситуацията се трансформира, в случай че разгледаме последствията от нашите действия върху околния свят. Когато въздействат върху благополучието или страданието на ближните, постъпките ни сплотяват с хората, чиито ориси са трансформирали променили, тъкмо по този начин, както и мислите и желанията. Ако в предишното сме били причина за премеждия на близките хора, в бъдещето ще изпитаме същите страдания. И назад - ако сме помогнали за благосъстоянието им, кармичната сметка ще бъде позитивна за нас. В тези два случая последствията от нашите действия не зависят от претекстовете им.

Из: „ Тайните на тибетските лечители “, Виктор Востоков, изд. „ Интервю Прес “, 2002 година
Картина: Three Female Figures Dancing And Playing by Edward Burne-Jones; chinaoilpaintinggallery