Кърменето като приоритет - да изградим устойчива подкрепяща среда
За страдание в България акушерският модел на грижа към момента не е публично приет и регламентиран, главен проблем е неналичието на самостоятелност в практикуването на специалността
Изграждането на устойчива подкрепяща среда е главен акцент в Световната седмица на кърменето, която се организира от 1 до 7 август тази година. За страдание в България акушерският модел на грижа към момента не е публично приет и регламентиран, главен проблем е неналичието на самостоятелност в практикуването на специалността. За да се промени товаю, е нужна ангажираността на здравните институции, професионалните общности и обществото като цяло. Това стана ясно по време на конференцията на БАПЗГ, която се организира през днешния ден в Българска телеграфна агенция. В нея участваха Райна Бояджиева, зам. ръководител на БАПЗГ, квота акушерки, Инна Ненова, член на Националния съвет по качество на БАПЗГ, Даниела Лютакова, ръководител на Националния професионален съвещателен съвет на акушерките към БАПЗГ и IBCLC съветник по кърмене, Снежана Радева, шеф дирекция,,Ранно детско развиване " УНИЦЕФ за България и Ася Демирева, лекарски помощник, съветник по кърмене IBCLC.
Според СЗО кърменето е извънредно значимо освен до 6 месечна възраст, само че и продължаващото кърмене до 2 години. Това е по този начин, тъй като то оказва помощ за построяването на микробиом в детето, на местен имунитет, намалява риска от диария, алергии, диабет, сърдечно-съдови болести, затлъстяване, рак. При извънредно кърмене не се предлага и банкет на вода до началото на зареждането. Налагането на кърменето в актуалните общества обаче зависи от отношението в тях към него. Затова е значимо да има построена устойчива подкрепяща среда за кърмене, което значи майките да получават поредна, научно обоснована, професионална и прочувствена поддръжка от разнообразни равнища на здравната система - от бременността, през раждането и следродилния интервал. За да я реализираме, е належащо акушерките да бъдат задоволително подготвени и овластени да работят самостоятелно, да има построени консултативни звена и амбулаторни практики по здравни грижи, политиките в опазването на здравето да признават цената на кърменето и ролята на акушерката в него, да се влага в продължаващо образование и междусекторно съдействие.
За страдание в България акушерският модел на грижа към момента не е публично приет и регламентиран, макар че акушерките имат просветителната подготовка и професионалната подготвеност да го ползват. В последните години има начинания от страна на професионални организации и самите акушерки за въвеждане на този метод - да вземем за пример посредством пилотни амбулаторни практики, самостоятелни кабинети и патронажна активност. За да се вкара този модел, са нужни нормативни промени, политическа воля и социална поддръжка.
В това отношение БАПЗГ е подхванала нужните стъпки пред институциите за въвеждането на промени. Те включват основаване на правила за реализиране на независими действия по здравни грижи в амбулаторни условия, както и финансирането им от страна на НЗОК или Министерство на здравеопазването. Засега обаче здравните управляващи не са имплементирани нужните промени. Надяваме се, че това ще се случи в границите на 2025 и 2026 година Стъпка в тази посока е отварянето на плана за създаване на амбулаторни практики по НПВУ.
Други проблеми в налагането на положителните практити по кърменето у нас, са свързани със самата просвета на експертите към тази тематика. 64,4% от акушерките не са сигурни, че има смисъл да съблюдават Кодекса за сурогат на майчината кърма, а 32% считат, че образования за родители в прорез с него в действителност са позитив. Показателно е и че 69% от дамите не са чували за Кодекса, а на 41% са рекламирани млека.
У нас липсват и лечебни заведения, сертифицирани по Baby Friendlу Initiative на WHO и UNICEF. Рутинна процедура на първия контакт с бебето е тя да става в 82,6% от случаите в границите на първите 6 ч или по-късно. В страната ни липсва бистрота за резултатите във връзка с кърменето на отделенията - не се разгласяват рутинно данни за успеваемостта при изписване или по-късно. Не се употребява пълноценно капацитетът на доброволческите организации - Ла Лече Лига и Национална асоциация " Подкрепа за кърмене ". Нито един IBCLC съветник не е назначен като подобен в българска болница. Разполагаме единствено с 13 IBCLC експерти, 10 в София, като 5 са акушерки.
Съществен проблем е, че в множеството образователни заведения, които приготвят сестри и акушерки няма дисциплинираност, отдадена напълно на кърменето в образователния проект, избираемите дисциплини са вид, само че не и резистентен. Липсва добра практическа подготовка. 86% от студентите декларират, че имат потребност от повече образование по кърмене.
За да се промени това, е нужно да се осъществят на национални политики за поддръжка на кърменето. Те са свързани с съществуването на законодателство за отбрана на майчинството в Кодекса за общественото обезпечаване и в Кодекса на труда, където да има 2-годишен заплатен отпуск по майчинство, почивки за кърмене на работното място, 15-дневен отпуск по бащинство. Нужна е нормативна смяна в Наредба 9 за установяване на пакета от здравни действия, обезпечен от бюджета на НЗОК с опция за въвеждане на услуги за домашни визити от медицински сестри и акушерки. Също по този начин да се вкара европейския правилник във връзка с условията към етикетиране на храните за кърмачета, да се притегли гражданския бранш в лицето на Национална асоциация „ Подкрепа за кърмене ", Ла Лече Лига България.
За реализирането на една цялостна политическа рамка в поддръжка на кърменето е добре да се сътвори народен експертен орган, координиращ осъществяването на политиките. Както и да се възвърне модела „ Болница - другар на бебето ", да се акцентира на академичното и продължаващо образование на медицинските фрагменти с въвеждане на най-малък стандарт за до- и следдипломна образователна програма; въвеждащо и продължаващо образование на работното място и така нататък Сред останалите ограничения са развиване и поддръжка на общностните услуги - „ Майки поддържат майки ", по-пълно използване на Международния кодекс за разпространяване на заместителите на майчина кърма.
Бележки за редактора:
Какво значи „ устойчива подкрепяща среда "
Това значи майките да получават поредна, научно обоснована, професионална и прочувствена поддръжка от разнообразни равнища на здравната система - от бременността, през раждането и следродилния интервал. За да я реализираме, е належащо акушерките да бъдат задоволително подготвени и овластени да работят самостоятелно, да има построени консултативни звена и амбулаторни практики по здравни грижи, политиките в опазването на здравето да признават цената на кърменето и ролята на акушерката в него, да се влага в продължаващо образование и междусекторно съдействие.
Кои са положителните практики
За да се построи в действителност устойчива поддръжка за кърменето, е належащо националните и интернационалните положителни практики в това отношение да се предизвикват и дават като справочник на всички ангажирани с промоцията на публичното здраве и поддръжката за кърмене. Някои от най значимите акценти са:
Спазване на Кодекса, BFHI сертификация,
Рутинна процедура на Първи контакт,
Достъпен Акушерски модел на грижа,
Статистика в поддръжка на осведомения избор,
Колаборация с организации в поддръжка на кърменето, доброволци и IBCL.
Каква е ролята на акушерката при кърменето
Акушерките в женските съвещания са елементарно налични, подготвени и способни фрагменти. Те дават професионална информация, прочувствена поддръжка и практическо подпомагане при започване и поддържане на кърменето. Подкрепата за кърмене включва подготовка за кърмене още по време на бременността, образование за вярна техника на засукване и позициониране на бебето, окуражаване на изключителното кърмене през първите 6 месеца, самостоятелна помощ при зародили компликации през първите 42 дни след раждането.
Защо е нужно акушерките да са самостоятелни
Акушерките са високообразовани здравни експерти, готови да се грижат независимо за дамата по време на бременност, раждане и следродилен интервал, когато няма затруднения. Автономията им не значи работа в изолираност, а опция да поемат цялостната отговорност в границите на своята подготвеност. Така се усъвършенства достъпът до грижа, покачва се удовлетвореността на дамите, и се облекчава натоварената здравна система. В доста европейски страни това е действителност - време е и у нас да се признае ролята на акушерката като независим експерт.
Какво значи патронажна грижа и акушерски модел на грижа
Патронажната грижа обезпечава скъпа поддръжка в най-уязвимия интервал - след раждането. Много дами остават без нужната помощ и информация вкъщи, а това може да докара до компликации с кърменето, следродилна тревога или меланхолия. Акушерският модел на грижа е система на здравни услуги, в която акушерките поемат водеща роля в следенето на дамата по време на бременността, раждането и следродилния интервал - когато няма затруднения. Моделът се основава на философията за индивидуализирана, непрекъсната и неинвазивна грижа, която зачита естествените физиологични процеси и правото на дамата да взема осведомени решения.
Основни характерности на този модел са:
Непрекъснатост на грижата - дамата е проследявана от една и съща акушерка или дребен екип;
Самостоятелна процедура на акушерката - в границите на неусложнени случаи;
Фокус върху предварителната защита и естествените процеси, вместо върху рутинните интервенции;
Силна връзка сред майката и акушерката, учредена на доверие и информираност;
Интеграция със здравната система - с ясно разграничени отговорности и опция за ориентиране към доктор при потребност.
В страни като Англия, Холандия, Нова Зеландия, Норвегия и Канада този модел е основа на акушерската помощ и води до по-добри здравни резултати, по-нисък % цезарови разрези и по-високо задоволство от грижата.
Изграждането на устойчива подкрепяща среда е главен акцент в Световната седмица на кърменето, която се организира от 1 до 7 август тази година. За страдание в България акушерският модел на грижа към момента не е публично приет и регламентиран, главен проблем е неналичието на самостоятелност в практикуването на специалността. За да се промени товаю, е нужна ангажираността на здравните институции, професионалните общности и обществото като цяло. Това стана ясно по време на конференцията на БАПЗГ, която се организира през днешния ден в Българска телеграфна агенция. В нея участваха Райна Бояджиева, зам. ръководител на БАПЗГ, квота акушерки, Инна Ненова, член на Националния съвет по качество на БАПЗГ, Даниела Лютакова, ръководител на Националния професионален съвещателен съвет на акушерките към БАПЗГ и IBCLC съветник по кърмене, Снежана Радева, шеф дирекция,,Ранно детско развиване " УНИЦЕФ за България и Ася Демирева, лекарски помощник, съветник по кърмене IBCLC.
Според СЗО кърменето е извънредно значимо освен до 6 месечна възраст, само че и продължаващото кърмене до 2 години. Това е по този начин, тъй като то оказва помощ за построяването на микробиом в детето, на местен имунитет, намалява риска от диария, алергии, диабет, сърдечно-съдови болести, затлъстяване, рак. При извънредно кърмене не се предлага и банкет на вода до началото на зареждането. Налагането на кърменето в актуалните общества обаче зависи от отношението в тях към него. Затова е значимо да има построена устойчива подкрепяща среда за кърмене, което значи майките да получават поредна, научно обоснована, професионална и прочувствена поддръжка от разнообразни равнища на здравната система - от бременността, през раждането и следродилния интервал. За да я реализираме, е належащо акушерките да бъдат задоволително подготвени и овластени да работят самостоятелно, да има построени консултативни звена и амбулаторни практики по здравни грижи, политиките в опазването на здравето да признават цената на кърменето и ролята на акушерката в него, да се влага в продължаващо образование и междусекторно съдействие.
За страдание в България акушерският модел на грижа към момента не е публично приет и регламентиран, макар че акушерките имат просветителната подготовка и професионалната подготвеност да го ползват. В последните години има начинания от страна на професионални организации и самите акушерки за въвеждане на този метод - да вземем за пример посредством пилотни амбулаторни практики, самостоятелни кабинети и патронажна активност. За да се вкара този модел, са нужни нормативни промени, политическа воля и социална поддръжка.
В това отношение БАПЗГ е подхванала нужните стъпки пред институциите за въвеждането на промени. Те включват основаване на правила за реализиране на независими действия по здравни грижи в амбулаторни условия, както и финансирането им от страна на НЗОК или Министерство на здравеопазването. Засега обаче здравните управляващи не са имплементирани нужните промени. Надяваме се, че това ще се случи в границите на 2025 и 2026 година Стъпка в тази посока е отварянето на плана за създаване на амбулаторни практики по НПВУ.
Други проблеми в налагането на положителните практити по кърменето у нас, са свързани със самата просвета на експертите към тази тематика. 64,4% от акушерките не са сигурни, че има смисъл да съблюдават Кодекса за сурогат на майчината кърма, а 32% считат, че образования за родители в прорез с него в действителност са позитив. Показателно е и че 69% от дамите не са чували за Кодекса, а на 41% са рекламирани млека.
У нас липсват и лечебни заведения, сертифицирани по Baby Friendlу Initiative на WHO и UNICEF. Рутинна процедура на първия контакт с бебето е тя да става в 82,6% от случаите в границите на първите 6 ч или по-късно. В страната ни липсва бистрота за резултатите във връзка с кърменето на отделенията - не се разгласяват рутинно данни за успеваемостта при изписване или по-късно. Не се употребява пълноценно капацитетът на доброволческите организации - Ла Лече Лига и Национална асоциация " Подкрепа за кърмене ". Нито един IBCLC съветник не е назначен като подобен в българска болница. Разполагаме единствено с 13 IBCLC експерти, 10 в София, като 5 са акушерки.
Съществен проблем е, че в множеството образователни заведения, които приготвят сестри и акушерки няма дисциплинираност, отдадена напълно на кърменето в образователния проект, избираемите дисциплини са вид, само че не и резистентен. Липсва добра практическа подготовка. 86% от студентите декларират, че имат потребност от повече образование по кърмене.
За да се промени това, е нужно да се осъществят на национални политики за поддръжка на кърменето. Те са свързани с съществуването на законодателство за отбрана на майчинството в Кодекса за общественото обезпечаване и в Кодекса на труда, където да има 2-годишен заплатен отпуск по майчинство, почивки за кърмене на работното място, 15-дневен отпуск по бащинство. Нужна е нормативна смяна в Наредба 9 за установяване на пакета от здравни действия, обезпечен от бюджета на НЗОК с опция за въвеждане на услуги за домашни визити от медицински сестри и акушерки. Също по този начин да се вкара европейския правилник във връзка с условията към етикетиране на храните за кърмачета, да се притегли гражданския бранш в лицето на Национална асоциация „ Подкрепа за кърмене ", Ла Лече Лига България.
За реализирането на една цялостна политическа рамка в поддръжка на кърменето е добре да се сътвори народен експертен орган, координиращ осъществяването на политиките. Както и да се възвърне модела „ Болница - другар на бебето ", да се акцентира на академичното и продължаващо образование на медицинските фрагменти с въвеждане на най-малък стандарт за до- и следдипломна образователна програма; въвеждащо и продължаващо образование на работното място и така нататък Сред останалите ограничения са развиване и поддръжка на общностните услуги - „ Майки поддържат майки ", по-пълно използване на Международния кодекс за разпространяване на заместителите на майчина кърма.
Бележки за редактора:
Какво значи „ устойчива подкрепяща среда "
Това значи майките да получават поредна, научно обоснована, професионална и прочувствена поддръжка от разнообразни равнища на здравната система - от бременността, през раждането и следродилния интервал. За да я реализираме, е належащо акушерките да бъдат задоволително подготвени и овластени да работят самостоятелно, да има построени консултативни звена и амбулаторни практики по здравни грижи, политиките в опазването на здравето да признават цената на кърменето и ролята на акушерката в него, да се влага в продължаващо образование и междусекторно съдействие.
Кои са положителните практики
За да се построи в действителност устойчива поддръжка за кърменето, е належащо националните и интернационалните положителни практики в това отношение да се предизвикват и дават като справочник на всички ангажирани с промоцията на публичното здраве и поддръжката за кърмене. Някои от най значимите акценти са:
Спазване на Кодекса, BFHI сертификация,
Рутинна процедура на Първи контакт,
Достъпен Акушерски модел на грижа,
Статистика в поддръжка на осведомения избор,
Колаборация с организации в поддръжка на кърменето, доброволци и IBCL.
Каква е ролята на акушерката при кърменето
Акушерките в женските съвещания са елементарно налични, подготвени и способни фрагменти. Те дават професионална информация, прочувствена поддръжка и практическо подпомагане при започване и поддържане на кърменето. Подкрепата за кърмене включва подготовка за кърмене още по време на бременността, образование за вярна техника на засукване и позициониране на бебето, окуражаване на изключителното кърмене през първите 6 месеца, самостоятелна помощ при зародили компликации през първите 42 дни след раждането.
Защо е нужно акушерките да са самостоятелни
Акушерките са високообразовани здравни експерти, готови да се грижат независимо за дамата по време на бременност, раждане и следродилен интервал, когато няма затруднения. Автономията им не значи работа в изолираност, а опция да поемат цялостната отговорност в границите на своята подготвеност. Така се усъвършенства достъпът до грижа, покачва се удовлетвореността на дамите, и се облекчава натоварената здравна система. В доста европейски страни това е действителност - време е и у нас да се признае ролята на акушерката като независим експерт.
Какво значи патронажна грижа и акушерски модел на грижа
Патронажната грижа обезпечава скъпа поддръжка в най-уязвимия интервал - след раждането. Много дами остават без нужната помощ и информация вкъщи, а това може да докара до компликации с кърменето, следродилна тревога или меланхолия. Акушерският модел на грижа е система на здравни услуги, в която акушерките поемат водеща роля в следенето на дамата по време на бременността, раждането и следродилния интервал - когато няма затруднения. Моделът се основава на философията за индивидуализирана, непрекъсната и неинвазивна грижа, която зачита естествените физиологични процеси и правото на дамата да взема осведомени решения.
Основни характерности на този модел са:
Непрекъснатост на грижата - дамата е проследявана от една и съща акушерка или дребен екип;
Самостоятелна процедура на акушерката - в границите на неусложнени случаи;
Фокус върху предварителната защита и естествените процеси, вместо върху рутинните интервенции;
Силна връзка сред майката и акушерката, учредена на доверие и информираност;
Интеграция със здравната система - с ясно разграничени отговорности и опция за ориентиране към доктор при потребност.
В страни като Англия, Холандия, Нова Зеландия, Норвегия и Канада този модел е основа на акушерската помощ и води до по-добри здравни резултати, по-нисък % цезарови разрези и по-високо задоволство от грижата.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ