За съжаление надеждите, че Боян Петров е жив вече вяхнат.

За страдание очакванията, че Боян Петров е жив към този момент вяхнат. И въпреки вярата, че е допустимо знамение, да не ни е напуснала, в реда на нещата е да си напомним какъв човек е той. В настоящо време - тъй като в този момент такива като него са най-нужни!
1. Когато си поддържал крепко мощно тяло, това е главната причина душата ти да е добре.
2. Аз нямам фантазии, имам цели. Аз съм прагматик.
3. Когато ми е мъчно по време на експедиция, си представям пясък, море, зелена трева...
4. В един миг станах машина за оцеляване, без да съм го желал.
5. Природата подлага на тестване тези, които могат да го понесат.
6. Покорявам не върхове, а само себе си.
7. Пирин е украшение, което желаят да дадат на олигарсите. Свещено място, където желая да вървя благополучен и горделив, че това нещо съществува на Земята.
8. В планината съжителстваш със гибелта.
9. Ракът и диабетът ме направиха мощен душевен, трансфораха се в същински допинг за планината.
10. Нямам думите " Мързи ме " или " Не мога да направя нещо " в речника си.
11. Любимият ми миг от деня? Рано заран с роса по тревата.
12. Личностите на които се удивлявам? Чарлз Дарвин, Христофор Колумб и Фернандо Магелан.
13. Останеш ли без цел, все едно да плуваш в безконечен океан без никакъв остров.
14. Какво бих направил на 80 години? Бих извървял Ком-Емине.
15. Интересно ми е да ми е мъчно. Колкото по-трудно ми става, толкоз ми е по-интересно, толкоз повече се усилва блясъкът в очите ми. Лесните неща не ме притеглят.
16. Време е българин да събере Хималайската корона.
17. Най-големият ми боязън? Пропадане в ледникова пролука. Зловещ полет към долната земя.
18. Книгата, която промени живота ми? " Свирепа сцена " на Джо Таскър. Заради нея станах планинар.
19. Не помня в миналото да съм бил трагичен. Щастлив съм по default.
20. Не обичам тъжните погребения. Според мен се прераждаме и душите не умират.