Откъде се взеха и какво искат: Всичко, което трябва да знаем за хуситите в Йемен
„ За страдание през днешния ден йеменците не могат да се оправят сами със обстановката. Това могат го да създадат главните играчи в района и интернационалната общественост, в чиито ръце е решението. Затова ги молим да оказват помощ на нашата страна и на нашия народ да спрат войната, да накарат воюващите страни да седнат на масата за договаряния и да стартират да намират решение, което да дава отговор на ползите на всички сили в Йемен, района и света. Сигурността и стабилността в Йемен е неразделна част от сигурността и стабилността в района и по света. ”
(Али Насър Мохамед, президент на Народна демократична република
Йемен (1980-1986) на конференцията на Валдайския клуб)
Така се случва, че за множеството хора проблемите са единствено там, където медиите ги отразяват. Всичко, което не попада в рамката, престава да съществува. Следователно йеменската рецесия е тематика, която дълго време остава далечна и неразбираема за руснаците (и освен за тях). За разлика от това, което се случва, да речем, в Сирия, Ирак или Афганистан.
Но не и през днешния ден, когато йеменците се обърнаха против Съединените щати и техните съдружници. Хусите са единствените в целия район, които не се опасяваха да кажат истината за протичащото се в Палестина и да се застъпят за палестинците. Днес хусите са на устните на всички. На 12 януари им е нанесен мощен удар от Съединени американски щати и Англия. Това беше в отговор на това, че хутите блокираха израелски кораби (и кораби, пътуващи до и от Израел) от Червено море. На хусите или придвижването “Ансар Аллах ” симпатизират милиони хора по света. Време е да кажем кои са хусите те и какво се случи и се случва в Йемен.
Непрестанна война
Йеменците не могат да бъдат сюрпризирани с бомбардировки. Там дълги години се водеше кървава война сред държавното управление и бунтовниците хусити. Ситуацията се утежни през 2015 година, когато в спора се намеси арабската коалиция, водена от Саудитска Арабия. Според Йеменския център за права и развиване за 3 години в страната са били убити над 10 хиляди цивилни. От тях съвсем 2000 са дами и към 2500 са деца.
На 6 ноември 2017 година Саудитска Арабия, дружно със своите съдружници, взема решение да блокира сухопътните, морските и въздушните връзки с Йемен. Така към този момент изтощената страна беше потопена в цялостна обсада, което предизвика същинска филантропична злополука. Още хиляди умряха от апетит и холера до тези, които умираха на бойното поле. Ситуацията не беше избавена от деблокирането на главните пристанища и въздушния мост към Мариб, което разреши на йеменците да получат филантропична помощ. Днес повече от 70% от популацията към момента се нуждае от него.
Началото на рецесията
Хаосът в Йемен всъщност продължава след обединяването му през 1990 година И това, което виждаме през днешния ден, стартира с спора сред сунити и шиити през 2004 година В град Саада (в северната част на страната) шиитите се опълчиха на сунитските управляващи, които ги потискаха на религиозна основа и бяха затънали в корупция. Представители на религиозното малцинство показаха предпочитание за обособяване. Започва въоръжено въстание.
И тогава се появяват хусите
Бунтът беше воден от шиитския имам Хюсеин Бадр ад-Дин Ал Хуси, който беше погубен през септември 2004 година В негова чест бойците от съпротивата през днешния ден се назовават „ хуси “. Официалното име на придвижването обаче е „ Ансар Аллах “ ( “Поддръжници на Аллах ”). След гибелта на Хюсеин, неговият брат Абдул-Малик ал Хуси зае неговия пост. И борбата продължи. Властите нарекоха хусите „ проиранска пета колона “. И те дадоха отговор, като упрекнаха представители на йеменския естаблишмънт в изменничество и обслужване на уахабитска Саудитска Арабия. През 2010 година воюващите страни най-сетне съумяха да реализират съглашение и настъпи дълго чаканото помирение. Въпреки това то не продължи дълго.
Нов стадий от спора
През 2010 - 2011 година в Близкия изток пристигна по този начин наречената „ арабска пролет “ - революционна лавина, която обгърна района. Включително Йемен. Хиляди възмутени поданици излязоха на улицата с искане за оставката на Али Абдула Салех, който беше отпред на страната в продължение на 33 години. Президентът дълго се съпротивляваше и даже оцеля при опит за ликвидиране, само че най-после трябваше да се съобщи. На 23 ноември 2011 година Салех абдикира от властта в Саудитска Арабия. А на 21 февруари 2012 година просаудитският политик Абд-Рабу Мансур Хади беше определен за президент. Между другото, коства си да се признае, че изказванията на хусите по отношение на намесата на Рияд във вътрешните работи на Йемен никога не са безпочвени.
Краят на Арабската пролет и началото на войната
Оттеглянето на омразния Салех и идването на нов държавен глава, несъмнено, не избавиха страната от проблемите. Точно противоположното – терористите продължиха да укрепват позициите си, а корупцията процъфтяваше съразмерно на повишаването на броя на просяците и безработните.
В атмосфера на ненавист и цивилен битки хусите още веднъж взеха оръжие, започвайки да се бият освен с управляващите, само че и с бойците на “Ал Кайда ”, с партията “Ислах ” (местното “Мюсюлманско приятелство ”) и други радикали. Масло в огъня наля и новоизбраният президент, който не пожела да влезе в разговор с хусите.
Резултатът е, че през лятото на 2014 година бойците на Ансар Аллах поеха контрола над северните провинции Амран и Саада, като преди този момент изцяло ги прочистиха от терористи. Когато хусите стигнаха до столицата, Хади беше заставен да избяга от Сана в Аден. И когато Аден беше високомерен от шиитите, йеменският Янукович избяга в Саудитска Арабия.
Трябва да се означи, че сваленият Салех в началото взе страната на хусите в този спор. И макар многочислените опити на врагове да разцепят съюза им, съдействието на някогашния президент с шиитските бунтовници изглеждаше мощно. До тогава най-малко.
Саудитска Арабия влиза в играта
Резултатът от успехите на хусите на бойното поле беше освен бягството на Хади, само че и реакцията на Саудитска Арабия. На 26 март 2015 година кралството разгласи началото на интернационална военна интервенция против организацията “Ансар Аллах ”, която КСА разгласи за терористична. Шиитофобията се трансформира в консолидираща концепция, към която се сглобява арабската коалиция. Той включваше Катар, ОАЕ, Йордания, Бахрейн, Кувейт, Северен Судан, Египет и Пакистан.
По-късно представители на Световната продоволствена стратегия на Организация на обединените нации упрекнаха Рияд за филантропичната рецесия в Йемен.
„ Саудитска Арабия би трябвало да възвърне 100% от разноските за филантропични разноски ", сподели изпълнителният шеф на СПП Дейвид Бийзли. „ Или неотложно спрете тази безсмислена война, или възстановете на страната разноските. Още по-добре, направете и двете. ”
Разпадането на съюза сред Салех и хусите
„ Всичко ще мине “, съгласно притчата, беше написано на пръстена на цар Соломон. Така се случи и този път - Салех и хусите, които се биеха един до друг против непознатата интервенция и управляващите, се трансфораха в люти врагове. Това обаче можеше да се чака. Бившият президент на Йемен имаше предпочитание да си върне властта и явно гледаше на хусите само като на ситуационни съдружници.
В средата на ноември 2017 година “Ансар Аллах ” се опита да арестува Салех и фамилията му. Тогава съумяха да се спогодят. Но по-късно сред страните избухна въоръжен спор. Салех назова хусите " бунтовници " и ги упрекна, че подклаждат гражданската война. Освен това той прикани Саудитска Арабия да вдигне блокадата и да стартира разговор.
В резултат на това борбите лишиха живота на стотици бойци и от двете страни. Накрая заловиха и самия Салех.
Обобщение
Войната и бомбардировките не са нещо ново за йеменците. Те устояха на натиска на своите съседи и с помощта на иранската поддръжка станаха още по-силни във военно отношение. Коалицията против хутите, макар най-новите оръжия и вложените средства, не съумя да пречупи “Ансар Аллах ” през годините на борба. Освен това организацията съумя да сформира елементи за Противовъздушна отбрана, както и да нападна региона на интернационалното летище в Рияд и да нанесе вреди на саудитските военни бази.
И през днешния ден тя провокира Щатите и Израел.
Превод: В. Сергеев
(Али Насър Мохамед, президент на Народна демократична република
Йемен (1980-1986) на конференцията на Валдайския клуб)
Така се случва, че за множеството хора проблемите са единствено там, където медиите ги отразяват. Всичко, което не попада в рамката, престава да съществува. Следователно йеменската рецесия е тематика, която дълго време остава далечна и неразбираема за руснаците (и освен за тях). За разлика от това, което се случва, да речем, в Сирия, Ирак или Афганистан.
Но не и през днешния ден, когато йеменците се обърнаха против Съединените щати и техните съдружници. Хусите са единствените в целия район, които не се опасяваха да кажат истината за протичащото се в Палестина и да се застъпят за палестинците. Днес хусите са на устните на всички. На 12 януари им е нанесен мощен удар от Съединени американски щати и Англия. Това беше в отговор на това, че хутите блокираха израелски кораби (и кораби, пътуващи до и от Израел) от Червено море. На хусите или придвижването “Ансар Аллах ” симпатизират милиони хора по света. Време е да кажем кои са хусите те и какво се случи и се случва в Йемен.
Непрестанна война
Йеменците не могат да бъдат сюрпризирани с бомбардировки. Там дълги години се водеше кървава война сред държавното управление и бунтовниците хусити. Ситуацията се утежни през 2015 година, когато в спора се намеси арабската коалиция, водена от Саудитска Арабия. Според Йеменския център за права и развиване за 3 години в страната са били убити над 10 хиляди цивилни. От тях съвсем 2000 са дами и към 2500 са деца.
На 6 ноември 2017 година Саудитска Арабия, дружно със своите съдружници, взема решение да блокира сухопътните, морските и въздушните връзки с Йемен. Така към този момент изтощената страна беше потопена в цялостна обсада, което предизвика същинска филантропична злополука. Още хиляди умряха от апетит и холера до тези, които умираха на бойното поле. Ситуацията не беше избавена от деблокирането на главните пристанища и въздушния мост към Мариб, което разреши на йеменците да получат филантропична помощ. Днес повече от 70% от популацията към момента се нуждае от него.
Началото на рецесията
Хаосът в Йемен всъщност продължава след обединяването му през 1990 година И това, което виждаме през днешния ден, стартира с спора сред сунити и шиити през 2004 година В град Саада (в северната част на страната) шиитите се опълчиха на сунитските управляващи, които ги потискаха на религиозна основа и бяха затънали в корупция. Представители на религиозното малцинство показаха предпочитание за обособяване. Започва въоръжено въстание.
И тогава се появяват хусите
Бунтът беше воден от шиитския имам Хюсеин Бадр ад-Дин Ал Хуси, който беше погубен през септември 2004 година В негова чест бойците от съпротивата през днешния ден се назовават „ хуси “. Официалното име на придвижването обаче е „ Ансар Аллах “ ( “Поддръжници на Аллах ”). След гибелта на Хюсеин, неговият брат Абдул-Малик ал Хуси зае неговия пост. И борбата продължи. Властите нарекоха хусите „ проиранска пета колона “. И те дадоха отговор, като упрекнаха представители на йеменския естаблишмънт в изменничество и обслужване на уахабитска Саудитска Арабия. През 2010 година воюващите страни най-сетне съумяха да реализират съглашение и настъпи дълго чаканото помирение. Въпреки това то не продължи дълго.
Нов стадий от спора
През 2010 - 2011 година в Близкия изток пристигна по този начин наречената „ арабска пролет “ - революционна лавина, която обгърна района. Включително Йемен. Хиляди възмутени поданици излязоха на улицата с искане за оставката на Али Абдула Салех, който беше отпред на страната в продължение на 33 години. Президентът дълго се съпротивляваше и даже оцеля при опит за ликвидиране, само че най-после трябваше да се съобщи. На 23 ноември 2011 година Салех абдикира от властта в Саудитска Арабия. А на 21 февруари 2012 година просаудитският политик Абд-Рабу Мансур Хади беше определен за президент. Между другото, коства си да се признае, че изказванията на хусите по отношение на намесата на Рияд във вътрешните работи на Йемен никога не са безпочвени.
Краят на Арабската пролет и началото на войната
Оттеглянето на омразния Салех и идването на нов държавен глава, несъмнено, не избавиха страната от проблемите. Точно противоположното – терористите продължиха да укрепват позициите си, а корупцията процъфтяваше съразмерно на повишаването на броя на просяците и безработните.
В атмосфера на ненавист и цивилен битки хусите още веднъж взеха оръжие, започвайки да се бият освен с управляващите, само че и с бойците на “Ал Кайда ”, с партията “Ислах ” (местното “Мюсюлманско приятелство ”) и други радикали. Масло в огъня наля и новоизбраният президент, който не пожела да влезе в разговор с хусите.
Резултатът е, че през лятото на 2014 година бойците на Ансар Аллах поеха контрола над северните провинции Амран и Саада, като преди този момент изцяло ги прочистиха от терористи. Когато хусите стигнаха до столицата, Хади беше заставен да избяга от Сана в Аден. И когато Аден беше високомерен от шиитите, йеменският Янукович избяга в Саудитска Арабия.
Трябва да се означи, че сваленият Салех в началото взе страната на хусите в този спор. И макар многочислените опити на врагове да разцепят съюза им, съдействието на някогашния президент с шиитските бунтовници изглеждаше мощно. До тогава най-малко.
Саудитска Арабия влиза в играта
Резултатът от успехите на хусите на бойното поле беше освен бягството на Хади, само че и реакцията на Саудитска Арабия. На 26 март 2015 година кралството разгласи началото на интернационална военна интервенция против организацията “Ансар Аллах ”, която КСА разгласи за терористична. Шиитофобията се трансформира в консолидираща концепция, към която се сглобява арабската коалиция. Той включваше Катар, ОАЕ, Йордания, Бахрейн, Кувейт, Северен Судан, Египет и Пакистан.
По-късно представители на Световната продоволствена стратегия на Организация на обединените нации упрекнаха Рияд за филантропичната рецесия в Йемен.
„ Саудитска Арабия би трябвало да възвърне 100% от разноските за филантропични разноски ", сподели изпълнителният шеф на СПП Дейвид Бийзли. „ Или неотложно спрете тази безсмислена война, или възстановете на страната разноските. Още по-добре, направете и двете. ”
Разпадането на съюза сред Салех и хусите
„ Всичко ще мине “, съгласно притчата, беше написано на пръстена на цар Соломон. Така се случи и този път - Салех и хусите, които се биеха един до друг против непознатата интервенция и управляващите, се трансфораха в люти врагове. Това обаче можеше да се чака. Бившият президент на Йемен имаше предпочитание да си върне властта и явно гледаше на хусите само като на ситуационни съдружници.
В средата на ноември 2017 година “Ансар Аллах ” се опита да арестува Салех и фамилията му. Тогава съумяха да се спогодят. Но по-късно сред страните избухна въоръжен спор. Салех назова хусите " бунтовници " и ги упрекна, че подклаждат гражданската война. Освен това той прикани Саудитска Арабия да вдигне блокадата и да стартира разговор.
В резултат на това борбите лишиха живота на стотици бойци и от двете страни. Накрая заловиха и самия Салех.
Обобщение
Войната и бомбардировките не са нещо ново за йеменците. Те устояха на натиска на своите съседи и с помощта на иранската поддръжка станаха още по-силни във военно отношение. Коалицията против хутите, макар най-новите оръжия и вложените средства, не съумя да пречупи “Ансар Аллах ” през годините на борба. Освен това организацията съумя да сформира елементи за Противовъздушна отбрана, както и да нападна региона на интернационалното летище в Рияд и да нанесе вреди на саудитските военни бази.
И през днешния ден тя провокира Щатите и Израел.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ