Пътищата на Ердоган и Турция започват да се разминават?
За съдбоносния конгрес на ръководещата Партия на справедливостта и развиването на 23 февруари
Следващият конгрес на ръководещата Партия на справедливостта и развиването /ПСР/ е плануван за 23 февруари в Турция. Няколко условия, тясно преплетени между тях, трансформират това събитие от рутинно политическо в нещо удивително.
Първо, съгласно последните промени на Основния закон от 2017 година президентът на Турция за първи път в републиканската история на „ кемалистката “ република има право да управлява и действително оглавява ръководещата партия при президентска форма на ръководство. В същото време надалеч небезпочвените обвинявания на опозицията против президента в неговите партизански „ пристрастия “ станаха нещо всекидневно.
И в действителност, официално е невероятно да се откри неточност в тази рецензия. Фигурата на президента към този момент не е равноотдалечена в очите на жителите и обществото като цяло и по формулировка водачът, който написа конституцията от 2017 година за себе си, даже не може да претендира, че е справедлив или че съставлява ползите на всички турци.
Има ясно обединение на държавния и партиен уред. Още през 2017 година доста специалисти в Турция и чужбина предвидиха, че това ще докара до невиждан мащаб на корупция, която ще проникне безусловно във всички държавни структури и организации.
Дипломатическият корпус също не е избегнал тази орис, доколкото неговите представители са принудени непрекъснато, каквото и да се случвав активността им, непрекъснато да съотнасят политиката си в приемащите страни с партийната линия.
Второ, през последните години ПСР изцяло се трансформира от номинално приобщаваща партия в първокласен клуб, в който лоялността към корпорацията и персонално към нейния началник, сегашния президент, заменя уговорката към ползите на народа и страната.
Освен това „ политическият ислям “, заявен по улиците и площадите от свързани с държавното управление структури, е в прорез с ислямската теория като такава. Факт е, че почитането и прославянето на един от вярващите, радикално опонира на исляма. Изобилие от портрети, обществени клетви, разнообразни типове музикални творби и доста други „ в чест на Ердоган “ е политическата действителност от последните години.
Можете да го гледате от всяка точка на света. Консерваторите също го означиха: неслучайно партията на сина на политическия наставник на Ердоган Фатих Ербакан се показа сносно на последните локални избори, преодолявайки 5-процентната преграда.
За всяка партия, даже и относително нова, както в тази ситуация с ръководената от него партия YRP, превъзмогването на 5% преграда значи не просто положително показване, само че даже „ определяне на наличие “ в съзнанието на всеобщия гласоподавател. Така може да се установи, че в своето видимо „ родно “ религиозно-консервативно „ поле “ Ердоган към този момент не е монополист.
Може да се напомни и неотдавнашното изказване на някогашния министър председател и сегашен водач на Партията на бъдещето Ахмет Давутоглу, който предложи управляващите на страната му да проведат референдум в Газа, с цел да причислят района към Турция като самостоятелен район
ПСР, която от време на време прави гръмки антиизраелски изказвания и провежда всеобщи митинги, избра да не разяснява тази самодейност. Честно казано, самият Давутоглу надали позволява сходно нещо съществено, само че се пробва да разиграе „ палестинския въпрос “ и ислямистката „ карта “ като лостове за напън върху Ердоган и ПСР, които след 2017 година станаха съгласно ленинската формула „ братя - близнаци “.
Изглежда иронично, само че надалеч не е невероятно да се изключи, че упадъкът на Ердоган и неговата партия ще се приближи с помощта на енергичната активност на някогашните му приятели, „ орящи “ нивите от същото идеологическо „ поле “.
В края на краищата точно професор Давутоглу стана един от архитектите и предшествениците на актуалната „ панислямистка “ външна политика на наследниците на Високата врата, чието доктринално завещание остава настоящо даже след излизането му в съпротива.
Говорейки за исляма и неговата роля във вътрешната политика на Турция, водачът на гореспоменатата YRP Фатих Ербакан също не изостава от Давутоглу. Наскоро той изрази страдание, че президентът Ердоган не изрече нито една рецензия, ориентирана персонално към „ приятеля Тръмп “, разяснявайки фантасмагоричните проекти на този „ християнски ционист “ да пресели палестинците от Газа в Египет и Йордания (и може би частично в други страни, без да изключваме постсъветските).
Ербакан съобщи, че дейностите на Ердоган в сегашните интернационалните политически условия са сериозно незадоволителни. Нещо повече, той даже обществено даде съвет на президента какво да се прави и в какъв ред. Така първата стъпка на Ербакан ще бъде да затвори всички военни уреди на Съединени американски щати в Турция; идната стъпка е да се спрат всички търговски и стратегически доставки за Израел, в това число петрол; третата стъпка беше да спре всички дипломатически връзки с режима на Нетаняху и най-после да предприеме дипломатически стъпки, тъй че всички ислямски страни да подхващат координирани дейности за налагане на наказания в „ отговор на ционисткия проект “.
Но най-тъжното нещо за Ердоган и ПСР може би не е даже това, а по-скоро прогресиращите вътрешни проблеми, които не могат да бъдат безпределно камуфлирани от външната агресия и лозунгите за „ турския “ 21 век. На 14 февруари избухна нов скандал, този път обвързван с публикуването на отчета на Турския съюз на индустриалците и бизнесмените „ Перспективи 2025: Пътна карта и рекомендации за трансформиране на бъдещето “.
Авторите на отчета, а те, почтено казано, надалеч не са последните представители на турските бизнес среди, сложиха под въпрос успеваемостта на държавната политика и активността на правосъдната система. Руските ориенталисти допускат, че редица разпореждания, оповестени в тази „ пътна карта “, много припомнят програмен документ или предизборна политическа декларация (но едното въобще не изключва другото).
По-специално, бизнесмените показаха угриженост по отношение на спазването на демократичните правила, върховенството на закона, независимостта на правосъдната система и устойчивостта на правилата на светското обучение, като подчертаха засиленото въздействие на религиозните общности в страната.
Освен това основателите на отчета приканиха страната да премине към предвидима икономическа политика, както и да назначи дипломиран личен състав в държавната администрация. Последното удря тежко по фамилията на Ердоган и неговата кадрова политика, защото съгласно някои информации на 23 февруари, по време на конгреса на ПСР, президентът възнамерява да разгласи решения за рокади в държавното управление.
По-специално, източници оповестяват за завръщането в кабинета на прословутия шурей на Ердоган Берат Албайрак, чиято финансова политика едвам не костваше колапса на турската стопанска система. Във всеки случай същите тези източници настояват, че не се чакат други кадрови промени.
Вицепрезидентите, ръководителите на Министерството на финансите, Министерството на външните работи, Министерството на защитата, Министерството на здравеопазването и други ведомства би трябвало да запазят постовете си в близко бъдеще. Съответно, в случай че предоставената информация се удостовери, съмненията на опозицията по отношение на фигурата на Албайрак ще бъдат в допълнение засилени.
Последните вести за настроенията в бизнес средите са изключително неприятни за Ердоган и неговата партия, поради непрекъснатите претенции на опозицията за предварителни избори в страната. Неблагоприятната икономическа обстановка в републиката дава от ден на ден и повече убеденост и годност на сходни претенции всеки ден и надали е съвпадане, че съперниците от AKP започнаха да се раздвижват.
Съответно Ердоган е изправен пред сложна алтернатива на 23 февруари. Вероятно с едно неуместно кадрово решение актуалният притежател на Ак-Сарай може да докара до каскаден срив на наследството си, а в това време и на известността си, което заплашва да се трансформира в всеобщи митинги и стачки, „ горимият материал “, за който от дълго време е квалифициран.
Но не е ясно по какъв начин да укрепи разтърсения си престиж, успокоявайки най-малко озлобените консерватори, в случай че не и светската съпротива, защото обвиняването за всички проблеми на вездесъщия Фетхуллах Гюлен и неговата неразрешена в Турция терористична организация ФЕТО този път няма да работи.
Остаркираният просветител, въпреки и не толкоз от дълго време, въпреки всичко умря в далечна Пенсилвания и в този момент неговият някогашен възпитаник и непосредствен приятел, само че по-късно несклоняем съперник Реджеп Ердоган ще би трябвало, както се споделя, да заплати сметката.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Фонд Стратегической Культурый
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед8880Александър Песке: Съединени американски щати взеха решение - няма да водят война с Русия, още веднъж има стратегическо равновесиеАлтернативен Поглед12622Александър Песке: 52 страни не съумяват да слагат Украйна в „ позиция на силата “ против РусияАлтернативен Поглед42005Д-р Саймън Ципис: Англия трансформира Европейски Съюз в капан за някогашните социалистически страниАлтернативен Поглед33968Д-р Саймън Ципис: Ако Русия и Съединени американски щати се обединят, ще сложат завършек на световното въздействие на БританияАлтернативен Поглед21203Яков Кедми: За Русия е триумф, че ще открие военноморска база в Судан, това ще усили въздействието ѝАлтернативен Поглед263661Проф. Николай Витанов: Русия желае мир и икономическо развиване, само че това не го желаят нейните съпернициАлтернативен Поглед118063Проф. Николай Витанов: За да спре войната в Украйна, Тръмп ще даде на Путин всичко, което му поискаАлтернативен Поглед102270Проф. Нако Стефанов: Няма да се случи нуклеарна война, само че някои страни ще изчезнат, ориста на България виси на косъм
Следващият конгрес на ръководещата Партия на справедливостта и развиването /ПСР/ е плануван за 23 февруари в Турция. Няколко условия, тясно преплетени между тях, трансформират това събитие от рутинно политическо в нещо удивително.
Първо, съгласно последните промени на Основния закон от 2017 година президентът на Турция за първи път в републиканската история на „ кемалистката “ република има право да управлява и действително оглавява ръководещата партия при президентска форма на ръководство. В същото време надалеч небезпочвените обвинявания на опозицията против президента в неговите партизански „ пристрастия “ станаха нещо всекидневно.
И в действителност, официално е невероятно да се откри неточност в тази рецензия. Фигурата на президента към този момент не е равноотдалечена в очите на жителите и обществото като цяло и по формулировка водачът, който написа конституцията от 2017 година за себе си, даже не може да претендира, че е справедлив или че съставлява ползите на всички турци.
Има ясно обединение на държавния и партиен уред. Още през 2017 година доста специалисти в Турция и чужбина предвидиха, че това ще докара до невиждан мащаб на корупция, която ще проникне безусловно във всички държавни структури и организации.
Дипломатическият корпус също не е избегнал тази орис, доколкото неговите представители са принудени непрекъснато, каквото и да се случвав активността им, непрекъснато да съотнасят политиката си в приемащите страни с партийната линия.
Второ, през последните години ПСР изцяло се трансформира от номинално приобщаваща партия в първокласен клуб, в който лоялността към корпорацията и персонално към нейния началник, сегашния президент, заменя уговорката към ползите на народа и страната.
Освен това „ политическият ислям “, заявен по улиците и площадите от свързани с държавното управление структури, е в прорез с ислямската теория като такава. Факт е, че почитането и прославянето на един от вярващите, радикално опонира на исляма. Изобилие от портрети, обществени клетви, разнообразни типове музикални творби и доста други „ в чест на Ердоган “ е политическата действителност от последните години.
Можете да го гледате от всяка точка на света. Консерваторите също го означиха: неслучайно партията на сина на политическия наставник на Ердоган Фатих Ербакан се показа сносно на последните локални избори, преодолявайки 5-процентната преграда.
За всяка партия, даже и относително нова, както в тази ситуация с ръководената от него партия YRP, превъзмогването на 5% преграда значи не просто положително показване, само че даже „ определяне на наличие “ в съзнанието на всеобщия гласоподавател. Така може да се установи, че в своето видимо „ родно “ религиозно-консервативно „ поле “ Ердоган към този момент не е монополист.
Може да се напомни и неотдавнашното изказване на някогашния министър председател и сегашен водач на Партията на бъдещето Ахмет Давутоглу, който предложи управляващите на страната му да проведат референдум в Газа, с цел да причислят района към Турция като самостоятелен район
ПСР, която от време на време прави гръмки антиизраелски изказвания и провежда всеобщи митинги, избра да не разяснява тази самодейност. Честно казано, самият Давутоглу надали позволява сходно нещо съществено, само че се пробва да разиграе „ палестинския въпрос “ и ислямистката „ карта “ като лостове за напън върху Ердоган и ПСР, които след 2017 година станаха съгласно ленинската формула „ братя - близнаци “.
Изглежда иронично, само че надалеч не е невероятно да се изключи, че упадъкът на Ердоган и неговата партия ще се приближи с помощта на енергичната активност на някогашните му приятели, „ орящи “ нивите от същото идеологическо „ поле “.
В края на краищата точно професор Давутоглу стана един от архитектите и предшествениците на актуалната „ панислямистка “ външна политика на наследниците на Високата врата, чието доктринално завещание остава настоящо даже след излизането му в съпротива.
Говорейки за исляма и неговата роля във вътрешната политика на Турция, водачът на гореспоменатата YRP Фатих Ербакан също не изостава от Давутоглу. Наскоро той изрази страдание, че президентът Ердоган не изрече нито една рецензия, ориентирана персонално към „ приятеля Тръмп “, разяснявайки фантасмагоричните проекти на този „ християнски ционист “ да пресели палестинците от Газа в Египет и Йордания (и може би частично в други страни, без да изключваме постсъветските).
Ербакан съобщи, че дейностите на Ердоган в сегашните интернационалните политически условия са сериозно незадоволителни. Нещо повече, той даже обществено даде съвет на президента какво да се прави и в какъв ред. Така първата стъпка на Ербакан ще бъде да затвори всички военни уреди на Съединени американски щати в Турция; идната стъпка е да се спрат всички търговски и стратегически доставки за Израел, в това число петрол; третата стъпка беше да спре всички дипломатически връзки с режима на Нетаняху и най-после да предприеме дипломатически стъпки, тъй че всички ислямски страни да подхващат координирани дейности за налагане на наказания в „ отговор на ционисткия проект “.
Но най-тъжното нещо за Ердоган и ПСР може би не е даже това, а по-скоро прогресиращите вътрешни проблеми, които не могат да бъдат безпределно камуфлирани от външната агресия и лозунгите за „ турския “ 21 век. На 14 февруари избухна нов скандал, този път обвързван с публикуването на отчета на Турския съюз на индустриалците и бизнесмените „ Перспективи 2025: Пътна карта и рекомендации за трансформиране на бъдещето “.
Авторите на отчета, а те, почтено казано, надалеч не са последните представители на турските бизнес среди, сложиха под въпрос успеваемостта на държавната политика и активността на правосъдната система. Руските ориенталисти допускат, че редица разпореждания, оповестени в тази „ пътна карта “, много припомнят програмен документ или предизборна политическа декларация (но едното въобще не изключва другото).
По-специално, бизнесмените показаха угриженост по отношение на спазването на демократичните правила, върховенството на закона, независимостта на правосъдната система и устойчивостта на правилата на светското обучение, като подчертаха засиленото въздействие на религиозните общности в страната.
Освен това основателите на отчета приканиха страната да премине към предвидима икономическа политика, както и да назначи дипломиран личен състав в държавната администрация. Последното удря тежко по фамилията на Ердоган и неговата кадрова политика, защото съгласно някои информации на 23 февруари, по време на конгреса на ПСР, президентът възнамерява да разгласи решения за рокади в държавното управление.
По-специално, източници оповестяват за завръщането в кабинета на прословутия шурей на Ердоган Берат Албайрак, чиято финансова политика едвам не костваше колапса на турската стопанска система. Във всеки случай същите тези източници настояват, че не се чакат други кадрови промени.
Вицепрезидентите, ръководителите на Министерството на финансите, Министерството на външните работи, Министерството на защитата, Министерството на здравеопазването и други ведомства би трябвало да запазят постовете си в близко бъдеще. Съответно, в случай че предоставената информация се удостовери, съмненията на опозицията по отношение на фигурата на Албайрак ще бъдат в допълнение засилени.
Последните вести за настроенията в бизнес средите са изключително неприятни за Ердоган и неговата партия, поради непрекъснатите претенции на опозицията за предварителни избори в страната. Неблагоприятната икономическа обстановка в републиката дава от ден на ден и повече убеденост и годност на сходни претенции всеки ден и надали е съвпадане, че съперниците от AKP започнаха да се раздвижват.
Съответно Ердоган е изправен пред сложна алтернатива на 23 февруари. Вероятно с едно неуместно кадрово решение актуалният притежател на Ак-Сарай може да докара до каскаден срив на наследството си, а в това време и на известността си, което заплашва да се трансформира в всеобщи митинги и стачки, „ горимият материал “, за който от дълго време е квалифициран.
Но не е ясно по какъв начин да укрепи разтърсения си престиж, успокоявайки най-малко озлобените консерватори, в случай че не и светската съпротива, защото обвиняването за всички проблеми на вездесъщия Фетхуллах Гюлен и неговата неразрешена в Турция терористична организация ФЕТО този път няма да работи.
Остаркираният просветител, въпреки и не толкоз от дълго време, въпреки всичко умря в далечна Пенсилвания и в този момент неговият някогашен възпитаник и непосредствен приятел, само че по-късно несклоняем съперник Реджеп Ердоган ще би трябвало, както се споделя, да заплати сметката.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Фонд Стратегической Культурый
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед8880Александър Песке: Съединени американски щати взеха решение - няма да водят война с Русия, още веднъж има стратегическо равновесиеАлтернативен Поглед12622Александър Песке: 52 страни не съумяват да слагат Украйна в „ позиция на силата “ против РусияАлтернативен Поглед42005Д-р Саймън Ципис: Англия трансформира Европейски Съюз в капан за някогашните социалистически страниАлтернативен Поглед33968Д-р Саймън Ципис: Ако Русия и Съединени американски щати се обединят, ще сложат завършек на световното въздействие на БританияАлтернативен Поглед21203Яков Кедми: За Русия е триумф, че ще открие военноморска база в Судан, това ще усили въздействието ѝАлтернативен Поглед263661Проф. Николай Витанов: Русия желае мир и икономическо развиване, само че това не го желаят нейните съпернициАлтернативен Поглед118063Проф. Николай Витанов: За да спре войната в Украйна, Тръмп ще даде на Путин всичко, което му поискаАлтернативен Поглед102270Проф. Нако Стефанов: Няма да се случи нуклеарна война, само че някои страни ще изчезнат, ориста на България виси на косъм
