За съдбата на човека в съвременния свят, споделено от руския

За ориста на индивида в актуалния свят, споделено от съветския набожен мъдрец Николай Бердяев (1874 ~ 1948).

Светът се намира освен в извънредно и нетърпимо икономическо и политическо състояние, само че на първо място в нетърпимо духовно състояние. На най-голяма заплаха е подложено самото битие на духовния живот, самата опция за неговото битие. Ние живеем в безразсъден свят. Не сме забелязали, че индивидът е станал безразсъден. От алчността за живот, от обич към този свят той е изгубил равновесие и е повален. Човечеството още веднъж е превзето от полидемонизъм, от който беше го освободило християнството. Дехристиянизацията докара до дехуманизация, дехуманизацията докара до безумство, тъй като повреди самия облик на индивида. Човекът се отвори за всевъзможен тип лудости, за всевъзможни демони, той бе превзет от демонични галактически и обществени сили. И той видя свободата си в това дефинитивно да се подчини на тези демонични галактически и обществени сили и да се слее с тях. Съвременната дехуманизация слага индивида под знака на лудостта и безумието. Характерни за нашето време са точно проведената полуда и безумието. Когато духът престава да владее душевния и физически състав на индивида, той губи вътрешната си целокупност и равновесие. Космическите и обществените стихийни сили нахълтват вътре в индивида и го провеждат посредством подстрекателство.

В резултат от тези внушения човек е превзет или от обикновените галактически телурични сили на земята, расата, народа и пола, или от обикновените обществени сили на икономическите ползи, на парите, класата, обществената група, на партията. Но духовно човек е безусловно дезорганизиран. Той е изгубил духовната си съпротивимост на внушението и обладаването. Това е загуба на самия принцип на личността, тъй като личността е дух, духовна съпротивимост на всяка демонична полуда посредством безличните галактически и обществени сили, работа на духа над просветлението на душевния и физически състав на индивида. На актуалното групово безумство, на актуалния полидемонизъм и идолатрия може да бъде опълчена единствено готовност на силите на духа. Социалната организация сама по себе си е безсилна да се противи на безредния разпад на света и индивида. Светът може да се трансформира в проведен и технизиран безпорядък, на който ще подхождат най-страшните форми на идолатрия и демонолатрия. Човекът ще бъде заставен още веднъж да се върне към единобожието или да се разложи дефинитивно, да се разпадне на галактически детайли, наложително проведени в обществени колективи. И индивидът ще се разлага в две противоположни насоки, в посока на животността и в посока на машинността.

Светът би трябвало да разкрие нова християнска нематериалност. От нея ще зависи ориста на света и на индивида. Тя не може да бъде отвлечена, не може да бъде отвод от света и от индивида. Тя ще значи работа на духа в света и в индивида, над света и над индивида. Новата нематериалност не може да допусне иго на индивида от галактическите сили и иго от обществените и механически сили. Тя ще призове индивида към царствено състояние и към творчество. Човекът на новата нематериалност не проклина света, не осъжда и не анатемосва обладаните и идолопоклонстващи- те, той споделя страданието на света, носи в себе си нещастието на индивида, той се стреми да внесе духовно освобождаващо начало в човешкия живот. Личността, духовно укрепнала и предпазена, не позволява да бъде разтерзана от силите на този свят, не позволява да бъде сдържана от демоничните сили, само че тя не е изолирана и затворена в себе си, тя е отворена за универсално наличие, за всички свръхлични полезности. Това е доста комплициран нравствен проблем за съотношението на персоналното и свръхличното, проблем за излизането на личността от себе си в общуването, което в никакъв случай не е преход към безличното. Новата нематериалност не е единствено път от света и индивида към Бога, само че и път от Бога към света и индивида, освен издигане, само че и втурване, т. е. обемане в цялост на истината за Богочовечеството, за богочовешкия живот.

В остарялата нематериалност любовта към Бога постоянно е бивала нелюбов към индивида, отвръщане от индивида, проклинание за света. Избавление може да донесе единствено новата нематериалност, в която любовта към Бога е и обич към хората, в която свободата от властта на света ще бъде също и обич към цялото Божие създание, в която духовният живот на индивида ще бъде освен възмездие, само че и творчество в света. Това допуска не отричане, а ново схващане на аскезата, при което тя ще бъде освободена от враждебните на живота детайли, от това, което може да се назова набожен нихилизъм. Християнството е на първо място вяра на любовта и свободата. Но точно тъй като християнството е вяра на свободата, бъдещето не е детерминирано, не е съдбовно нито в посока на злото, нито в посока на положителното. Затова следва трагична битка. Новата нематериалност би трябвало още веднъж да хуманизира индивида, обществото, културата и света. Но за християнството този развой на хуманизация не е извънредно човешки, а богочовешки развой. Само в Богочовечеството, единствено в Христос и в тялото Христово може да бъде избавен индивидът. Иначе той ще бъде разтерзан от демоничните сили, той бъде разкапан дефинитивно от демоните на омразата и злобата, от лудостта и безумието.

Проблемът на индивида е примат над казуса на обществото и културата. И индивидът се преглежда тук не като отвлечено духовно създание, не само в своя вътрешен персонален живот, а като изцяло създание, като създание и обществено, и галактическо. Нов ден настава за християнството в света. На християнството може обществено да подхожда единствено персоналистичният социализъм, съединяващ личността и общинния принцип.

Удари часът, когато след страшна битка, след небивала дехристианизация на света и преживяване на всички последици от този развой, християнството ще се появи в чист тип. Тогава ще стане ясно защо е християнството и срещу какво е то. То още веднъж ще стане само и последно леговище за индивида. Когато настане пречистването, ще стане ясно, че християнството е за индивида и за човещина, за полезност и достолепие на личността, за независимост, за обществена правдивост, за приятелство на хората и народите, за просвещение, за прояснение, за творчество на новия живот и че единствено християнството държи на това. Съдът над християнството е съд над измяната на християнството, над извращението и замърсяването на християнството и правдата на този съд е истина на съда над падналия свят и над неговата греховна история. Но същинско духовно възобновление в света ще стартира евентуално единствено откакто бъдат решени обикновените насъщни въпроси на човешкото битие за всички хора и нации, откакто бъдат победени горчивата потребност и икономическото иго на индивида. Едва тогава може да се разкрие новата по-силна манифестация на Светия Дух в света.

Из: „ Съдбата на индивида в актуалния свят “, Николай Бердяев, Съчинения в 6 тома. Т.5, изд. „ Захарий Стоянов “, София, 2002 година
Снимка: Николай Александрович Бердяев, 1912 г., ru.wikipedia.org
Изображение: Николай Александрович Бердяев. Портрет работы К.Ф. Юона. 1921 година, mmsk.ru