Искат ли руснаците мир?
За Русия войната очевидно е по-добра от мира. Новата Студена война против Запада е добре пристигнала за ръководещите, тъй като прикрива хроничния неуспех на стопанската система и краха на модернизацията, написа Виктор Ерофеев.
Знаменитият въпрос на Евтушенко " Искат ли руснаците война? " би трябвало да се задава към този момент тъкмо противоположното - " Искат ли руснаците мир? " Подобен въпрос е логически, тъй като Русия драговолно води война както в Украйна, въпреки и да го отхвърля, по този начин и в Сирия. В този смисъл е редно да се запитаме и друго: Няма ли най-накрая да се постави завършек на военните паради и на актьорските възстановки, показващи щурмуването на Райхстага? Няма ли най-накрая да се изоставят лозунги като: " Напред към Берлин! " и " Можем да го повторим! "? Селяните в цялата страна обичат да се кичат с камуфлажни униформи; в чест на славния Ден на успеха продавачките си поставят пилотки, а децата постоянно играят на открито във военни униформи.
Властта ли черпи мощ от войнствените настроения измежду народа? Или ръководещите му инжектират, дружно с пропагандата си, и наслада от военната готовност? Кое е тук първично – яйцето или кокошката? Според мен, си имаме работа с необичаен случай на обединение сред яйцето и кокошката.
Една трета от руснаците, взели участие в анкета на " Левада-център ", желаят бъдещият президент, който и да е той, а по всичко проличава, че той ще бъде отново същият, да следва по-твърда вътрешна политика. Путин е към момента ненужно демократичен, съгласно тези, които упорстват да се върне смъртното наказване и багра с пръчки, а и съгласно другите, които упорстват да се унищожат всички сили, които имали за цел да разбият Русия от вътрешната страна.
Същите хора са на мнение, че във външната си политика по отношение на Запада Русия би трябвало уверено да удари с пестник по масата. А 40 % от интервюираните руснаци желаят всичко да си остане както досега и нищо да не се трансформира. За тях очевидно всичко е прелестно. И единствено някакви си 13 % желаят либерализация и помиряване със Запада.
Русия – в страната на кривите огледала
Разбира се, всички знаем цената на анкетите в властническите страни. Те си менят посоката като пламъка на свещ, изложен на мощен вятър. Резултатите от друга анкета демонстрират, че една четвърт от младежите под 25 години желаят да изоставен Русия вечно. А всеки десети руснак си мечтае за емиграция. Явно тук има някакво несъгласие с цитираните преди този момент данни. И въпреки всичко: желаят ли руснаците мир? От европейска позиция, Русия живее в собствен, огледален свят. Ако желае да се разгърне и сближи със Запада, би трябвало да счупи огледалата, което съгласно публикуваните съветски суеверия, значи гибел.
Всеки път след избори, без значение на какво равнище, излиза наяве, че народът гласоподава за властта. А опозицията слага под въпрос истинността на резултатите. Манипулирането на данните е друга опера, само че колкото и огромни да са измамите, въпреки всичко си проличава, че народът стои зад властта. Тогава интелигенцията засипва народа с проклятия, припомня за робството, крепостното право и всичко това продължава няколко месеца. След това проклятията заглъхват и народът в лицето на упоменатите към този момент 13 %, още веднъж става жертва на режима, окупирал страната със своите чекистки способи. Нима интелигенцията хитрува? По-скоро хитрува самата демократична идеология. За да бъде избавен народът, е нужна религия в нуждата от избавление.
Но ето ти неволя. Интелигенцията счита днешните чекисти за продължители на делото на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) и Комитет за Държавна сигурност (на СССР). За болшинството от народа обаче, чекистите са избраници на ориста, бранители на родината, които се грижат за реда. Та са се трансформирали в действителен мит – споделям това без всякаква подигравка.
Тези герои непрекъснато се намират в положение на война със Запада. Тази война в този момент се изостри - за тяхна наслада и за злощастие на народа. Путин подписва декрет за продължение на контрасанкциите против Запада. И всички радостно викат ура! Русия отхвърля да заплати вноската си в Съвета на Европа. А реакцията е: " Така им се пада! " На кого? На европейците, несъмнено!
Казано в резюме, войната очевидно е по-добра от мира. Не огромната война. Нито пък атомната! Но войната, сама по себе си, не плаши обществото, което по този начин и не бе проникнато от " западния " пацифизъм. От едно московско демократично радио узнах, че една четвърт от неговите слушатели биха отишли да водят война в Донбас, с цел да си изплатят заемите. За властимащите, които са се изолирали от Запада, положението на нова Студена война е преференциално. То най-добре прикрива хроничното закъснение на стопанската система и неуспеха на модернизацията. Тази готовност снема отговорността от властта за всички беди. И тогава за всичко е отговорен Западът. На който не му харесва - границите към този момент са отворени. Нека точно натам се излее протестното придвижване!
Властта за нищо не е отговорна?
Сблъсквайки се с само вероятната за Кремъл форма на практикуване на властта, интелигенцията се кае: Ние сме отговорни за това! Как можахме да го допуснем? Интелигенцията се бие в гърдите, само че не и без коварство.
Защото, който се кае повече, очевидно е прав. А не тези, които вършат взаимни отстъпки пред властта. Но при всеки властнически режим, компромисът щеш не щеш се трансформира в всекидневие. Властта повтаря всеки ден, че прави всичко вярно. Тя не си признава нищо – нито, че е свалила аероплан, нито, че не е разследвала същински убийството на Немцов, нито, че има пръст в допинг-скандала за олимпийците.
Не, тя за нищо не е отговорна. Само от време на време, с цел да не наподобява напълно неправдоподобно извисена, властта се отърсва от някои корумпирани персони, както кучето се отърсва от бълхите си.
Близо половината от народа остава безгласен, изпаднал в бездънен исторически потрес. Путиновият електорат има чисто биологичната задача да оцелее. И възприема всяка смяна като опасност. Той е за застоя. След като е оживял през вчерашния ден, желае и на следващия ден да го чака същото. Но проучването на " Центъра Левада " припомня, че една трета от народа желае възстановяване на времето. Този блян за по-добър климат е цялостна диаметралност на интелигентските фантазии. Една трета от руснаците желаят повече ред и повече суровост въобще, само че не безусловно политическа. И хората свързват този ред със Сталин. Шегата настрани, само че в този случай, в очите на огромна част от руснаците Сталин се оказва най-порядъчният канибал, който постоянно се е борил за мир по целия свят.
Знаменитият въпрос на Евтушенко " Искат ли руснаците война? " би трябвало да се задава към този момент тъкмо противоположното - " Искат ли руснаците мир? " Подобен въпрос е логически, тъй като Русия драговолно води война както в Украйна, въпреки и да го отхвърля, по този начин и в Сирия. В този смисъл е редно да се запитаме и друго: Няма ли най-накрая да се постави завършек на военните паради и на актьорските възстановки, показващи щурмуването на Райхстага? Няма ли най-накрая да се изоставят лозунги като: " Напред към Берлин! " и " Можем да го повторим! "? Селяните в цялата страна обичат да се кичат с камуфлажни униформи; в чест на славния Ден на успеха продавачките си поставят пилотки, а децата постоянно играят на открито във военни униформи.
Властта ли черпи мощ от войнствените настроения измежду народа? Или ръководещите му инжектират, дружно с пропагандата си, и наслада от военната готовност? Кое е тук първично – яйцето или кокошката? Според мен, си имаме работа с необичаен случай на обединение сред яйцето и кокошката.
Една трета от руснаците, взели участие в анкета на " Левада-център ", желаят бъдещият президент, който и да е той, а по всичко проличава, че той ще бъде отново същият, да следва по-твърда вътрешна политика. Путин е към момента ненужно демократичен, съгласно тези, които упорстват да се върне смъртното наказване и багра с пръчки, а и съгласно другите, които упорстват да се унищожат всички сили, които имали за цел да разбият Русия от вътрешната страна.
Същите хора са на мнение, че във външната си политика по отношение на Запада Русия би трябвало уверено да удари с пестник по масата. А 40 % от интервюираните руснаци желаят всичко да си остане както досега и нищо да не се трансформира. За тях очевидно всичко е прелестно. И единствено някакви си 13 % желаят либерализация и помиряване със Запада.
Русия – в страната на кривите огледала
Разбира се, всички знаем цената на анкетите в властническите страни. Те си менят посоката като пламъка на свещ, изложен на мощен вятър. Резултатите от друга анкета демонстрират, че една четвърт от младежите под 25 години желаят да изоставен Русия вечно. А всеки десети руснак си мечтае за емиграция. Явно тук има някакво несъгласие с цитираните преди този момент данни. И въпреки всичко: желаят ли руснаците мир? От европейска позиция, Русия живее в собствен, огледален свят. Ако желае да се разгърне и сближи със Запада, би трябвало да счупи огледалата, което съгласно публикуваните съветски суеверия, значи гибел.
Всеки път след избори, без значение на какво равнище, излиза наяве, че народът гласоподава за властта. А опозицията слага под въпрос истинността на резултатите. Манипулирането на данните е друга опера, само че колкото и огромни да са измамите, въпреки всичко си проличава, че народът стои зад властта. Тогава интелигенцията засипва народа с проклятия, припомня за робството, крепостното право и всичко това продължава няколко месеца. След това проклятията заглъхват и народът в лицето на упоменатите към този момент 13 %, още веднъж става жертва на режима, окупирал страната със своите чекистки способи. Нима интелигенцията хитрува? По-скоро хитрува самата демократична идеология. За да бъде избавен народът, е нужна религия в нуждата от избавление.
Но ето ти неволя. Интелигенцията счита днешните чекисти за продължители на делото на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) и Комитет за Държавна сигурност (на СССР). За болшинството от народа обаче, чекистите са избраници на ориста, бранители на родината, които се грижат за реда. Та са се трансформирали в действителен мит – споделям това без всякаква подигравка.
Тези герои непрекъснато се намират в положение на война със Запада. Тази война в този момент се изостри - за тяхна наслада и за злощастие на народа. Путин подписва декрет за продължение на контрасанкциите против Запада. И всички радостно викат ура! Русия отхвърля да заплати вноската си в Съвета на Европа. А реакцията е: " Така им се пада! " На кого? На европейците, несъмнено!
Казано в резюме, войната очевидно е по-добра от мира. Не огромната война. Нито пък атомната! Но войната, сама по себе си, не плаши обществото, което по този начин и не бе проникнато от " западния " пацифизъм. От едно московско демократично радио узнах, че една четвърт от неговите слушатели биха отишли да водят война в Донбас, с цел да си изплатят заемите. За властимащите, които са се изолирали от Запада, положението на нова Студена война е преференциално. То най-добре прикрива хроничното закъснение на стопанската система и неуспеха на модернизацията. Тази готовност снема отговорността от властта за всички беди. И тогава за всичко е отговорен Западът. На който не му харесва - границите към този момент са отворени. Нека точно натам се излее протестното придвижване!
Властта за нищо не е отговорна?
Сблъсквайки се с само вероятната за Кремъл форма на практикуване на властта, интелигенцията се кае: Ние сме отговорни за това! Как можахме да го допуснем? Интелигенцията се бие в гърдите, само че не и без коварство.
Защото, който се кае повече, очевидно е прав. А не тези, които вършат взаимни отстъпки пред властта. Но при всеки властнически режим, компромисът щеш не щеш се трансформира в всекидневие. Властта повтаря всеки ден, че прави всичко вярно. Тя не си признава нищо – нито, че е свалила аероплан, нито, че не е разследвала същински убийството на Немцов, нито, че има пръст в допинг-скандала за олимпийците.
Не, тя за нищо не е отговорна. Само от време на време, с цел да не наподобява напълно неправдоподобно извисена, властта се отърсва от някои корумпирани персони, както кучето се отърсва от бълхите си.
Близо половината от народа остава безгласен, изпаднал в бездънен исторически потрес. Путиновият електорат има чисто биологичната задача да оцелее. И възприема всяка смяна като опасност. Той е за застоя. След като е оживял през вчерашния ден, желае и на следващия ден да го чака същото. Но проучването на " Центъра Левада " припомня, че една трета от народа желае възстановяване на времето. Този блян за по-добър климат е цялостна диаметралност на интелигентските фантазии. Една трета от руснаците желаят повече ред и повече суровост въобще, само че не безусловно политическа. И хората свързват този ред със Сталин. Шегата настрани, само че в този случай, в очите на огромна част от руснаците Сталин се оказва най-порядъчният канибал, който постоянно се е борил за мир по целия свят.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ