За ритуалите на Лечителя - Питагоровата баня край морето, бавните

За ритуалите на Лечителя - Питагоровата баня край морето, бавните разходки из планината и акумулирането на сили от дърветата. 

♥ Енергия от планината и морето 

Петър Димков предлага на всеки - и здрав, и болен, да употребява „ великодушните сили на природата “, да бъде в непрекъснат досег с тях. Ние се движим измежду океани от сила, показва той в близост, които извират и се излъчват отвсякъде. Те влияят без човек даже да ги усеща, само че неговият блян към тях е импровизиран. Живителните сили обливат непрестанно индивида, той се къпе в тях, в случай че е измежду природата. Откъде идват тези сили? Те са част от всеобщата вселенска сила, която милиарди години основава, движи и разрушава галактическите тела и се демонстрира под разнообразни форми. Най-живителна- та от тези сили - праната, за която доста приказват йогите и която е основата на нашето здраве, се намира в обилие в планината и на морето. Всеки може да я види в слънчево време във тип на точици, които светят като дребни блестящи сферички.

Всичко това ни е обещано безплатно. Но въпреки всичко индивидът би трябвало да се научи да взема това най-ценно, което му би трябвало. Например - да акумулираш сили от дърветата. Когато си изтощен, подтиснат, отпаднал, споделя Димков, избираш някое мощно и крепко дърво, без нито един изсъхнал клон по него. Най-добре дъб или бук, само че значимото е дървото да не е раждало плод, да не е изразходвало силите си. Сядаш до него, облягаш тил на ствола му, само че не и главата, слагаш лявата ръка на кръста, с длан, опряна на дървото, а дясната поставяш или на сърцето, или на слънчевия сплит. Така оставаш двайсет, най-вече трийсет минути, като през това време разговаряш мислено нежно с дървото, дето се вика, обясняваш му се в обич, а то ти дава мощ, сила, жизнеспособност.

Има и други способи за зареждане с най-силните сили на планината. Примерно да седнеш против течението на планинска вада или водопад. Точно там, както и на морския бряг, праната е най-вече и най-хубава. Но и когато седим там, и когато се разхождаме, би трябвало да бъдем с отворени сетива и душа, с цел да забележим, опознаем и обикнем природата за цялостен живот. Да, такива би трябвало да са и разходките из планината - мудни, съсредоточени, наподобяващи размисъл и предразполагащи към размисъл и признателност. Благодарност към Този, който е основал цялото това величие: „ Велик си Ти, Господи, велики са Твоите каузи, велико е името Ти. Над всичко, във всичко и във всички виждам Теб, любя Теб, адресирам към Теб любовта си. Ще ти послужвам през цялата безкрайност “.

Интересно е да забележим освен какво мисли, а и по какъв начин се държи Петър Димков край морето. По времето на социализма рядко му се е случвало да отиде там на отмора, само че преди този момент е ходел със фамилията си постоянно в Обзор, в станцията на военните.

Не единствено децата му, а и всички, които са били към тях, помнят ритуалите, които основава Димков около това неръкотворно знамение, неречено изгрев над морето. Той е на брега минимум половин час преди изгрева, тъй като по това време са доста мощни и потребни йодните изпарения. Преди слънцето да надникне от хоризонта, той е седнал по йогийски на пясъка и го чака да се покаже. Гледа право в него и диша надълбоко, гледа до цялостното оформяне на слънчевия диск. Този обред лечителят назовава „ Питагорова слънчева баня “, която лекува редица очни болести и доста ускорява зрението. Оттук нататък гледането право в слънцето е рисково за очите. Но не и за гръбнака. Колко доста хора страдат от гръбначни болести и това е най-хубавото време за тяхното лекуване. Затова той обръща тил на слънцето и го оставя през идващия половин час да грее, да гали и лекува гръбначния му дирек. През това време може и няколко молебствия да си каже, само че безусловно ще изрече и тази формула: „ Благодаря ти, Господи, за свещената сила на божествения живот, която ми изпращаш посредством слънцето. Живо усещам по какъв начин всеки орган се изпълва с живот и здраве. Божественият живот е израз на твоята обич към нас. Амин “.

След като е посрещнал слънцето, откакто се е здрависал с него, към този момент може да потича по пясъка, да походи и подиша още малко прана, само че все по междата, където се прегръщат морето и сушата.

Станало е към този момент време за закуска. Половин час след нея Димков е още веднъж на плажа. Но въпреки там да няма толкоз доста хора като в днешното време, мъчно ще го откриете. Скрил се е в „ зеленото “. Какво значи това? Ами лежащ е на пясъка и се е покрил целият с огромни зелени листа. Опакото е към тялото, гладката страна - към слънцето. Защото е такова естественото им състояние в природата. С тая „ хватка “ получава доста преимущества, само че основното е в изобилното изпотяване на тялото, което изхвърля насъбраните нездравословни субстанции, отровите си.

Жените към него към този момент знаят, че покриването на лицето с листа е едно от най-ефикасните козметични средства за изчистване на кожата, за поправяне на всякакви недостатъци по нея и за разхубавяване. И няма да подценен това познание.

След като се изпоти добре, чак тогава лечителят влиза в морето. Най-добрата морска баня е плуването - колкото можеш, до насита. Но към 10, най-късно 10 и половина, той поема към станцията. Ако морската вода е доста чиста, по- добре е да не взема душ, с цел да останат по-дълго по кожата потребните съставки на водата. Тръгва си, тъй като толкоз потребните слънчеви лъчи стартират да стават нездравословни за индивида. Най-опасно е слънцето към 14-15 часа - това е времето на „ черните “ слънчеви лъчи.

В станцията Димков още веднъж ще се заеме с ръкописите, с които в никакъв случай не се разделя, след това ще обядва, ще почйне, отново ще поработи - чак докъм 17 часа. 

Сега към този момент слънчевите лъчи още веднъж са станали отзивчиви, морето - ласкаво, бризът - нежен. Димков още веднъж е там, на плажа. Ако инцидентно го срещнеш, може и да ти каже: тичай по топлия пясък, приятелю, плувай в морето, дишай надълбоко. Живей и се радвай на живота - броени дни си тука, използвай ги. Даже и когато захладнее, потърси канара или огромен камък, огрявани през целия ден от слънцето. Те още дълго ще излъчват целебна слънчева сила. Сядай, дишай надълбоко, волно, усмихвай се. Можеш да си кажеш молитва или формула, можеш да мислиш каквото си искаш, само че гледай да е нещо прелестно - като момичето, което ти се усмихна през днешния ден по този начин хубаво... Радвай се на живота, приятелю, бъди здрав и радостен! И помни какво ти споделя Петър Димков: „ Няма нищо по-здравословно от слънчевите лъчи, признати с обич “.

Из: „ Чудесата на Петър Димков “, Яков Янакиев, изд. „ Милениум “, 2009 година
Снимка: lilidimkova.com