За рицаря на мечтите, който вярваше, че човешкият порив за

Има чудеса - усмивка, прошка, навреме казана нужна дума. Да владееш това, означава да владееш всичко ~ Александър ГРИН

За рицаря на фантазиите, който вярваше, че човешкият ентусиазъм за благополучие може да твори чудеса и подари на света „ Корабът с алените платна ”, „ Бягаща по вълните ”, „ Блестящият свят ”, „ Златната верига ”, „ Път за на никое място ”.

(1880 ~ 1932)

„ Много бих желал да кажа на Грин, че той украси моята младост с крилатия полет на своето въображение ” – споделя писателят Константин Паустовски. „ Той е освен превъзходен пейзажист и занаятчия на сюжета, само че също така е и доста тъничък психолог. Той написа за всеотдайност и геройство – героични черти, заложени у най-обикновените хора. Той написа за любовта към труда, към специалността, за изследваната и могъща природа. Най-после малко на брой писатели са писали по този начин чисто, благоговейно и разгорещено за любовта към дамата, както това прави Грин.

Грин беше от ония хора, които не умеят да се подреждат в живота. При несгоди той се объркваше, криеше се от хората, срамуваше се от бедността си. Богатата фикция незабавно му изменяше още при първото сблъскване с тежката реалност. Както всички несретници, Грин постоянно се надявал на случая, на непредвиденото благополучие.

С фантазии за „ блестящ случай “ и наслада са изпълнени всичките разкази на Грин, само че най-вече от всички повестта му „ Корабът с алени платна “. Характерно е, че тази пленителна и приказна книга Грин обмисля и стартира да написа в Петроград през 1920 година, когато след прекарания петнист тиф скита по вледенения град и всяка нощ търси ново място за нощуване у инцидентни, малко познати хора. „ Корабът с алени платна “ е поема, утвърждаваща силата на човешкия дух, цялата огряна като от утринно слънце с обич към живота, към душевната младост и с вярата, че индивидът в порива си към благополучие е кадърен да прави чудеса със личните си ръце.

Почти всички, които са писали за Грин, приказват за близостта му с Едгар По, Хагард, Джозеф Конрад, Стивънсън и Киплинг. Грин обичаше „ безумния Едгар “, само че мнението, че е подражавал на него и на другите изброени писатели, не е правилно. Той не беше капризен от внимание и по тази причина доста го ценеше. Дори най-обикновената милувка или другарска постъпка в човешките връзки провокираха у него надълбоко неспокойствие.

Грин умира по този начин тежко, както бе и живял. Той помолва да слагат леглото му до прозореца. Навън синеят далечните Кримски планини и небето блестящо свети като отблясък на обичаното и вечно изгубено море.

Грин умря, като ни остави да решаваме въпроса нужни ли са на нашето време такива безумни мечтатели, какъвто беше той. Да, на нас са ни нужни мечтатели. Време е да се избавим от насмешливото отношение към тази дума. Мнозина още не умеят да мечтаят и може би по тази причина те все не могат да влязат в крайник с времето. Грин насели своите книги с народ от смели, простодушни като деца, горди, самоотвержени и положителни хора. Тези цялостни, привлекателни хора са окръжени от свежия, благоухаещ въздух на Гриновата природа — изцяло действителна, запленяваща сърцето със своето обаяние. Светът, в който живеят героите на Грин, може да се стори недействителен единствено на човек безпаричен духом. Онзи, който е изпитал лекото зашеметяване още от първата глътка солен и топъл въздух на морските брегове, незабавно ще почувствува истинността на Гриновия пейзаж, необятното дихание на Гриновите страни ”.
Константин ПАУСТОВСКИ

Гриневские - Александр Степанович и Вера Павловна (вторая справа) - в архангельской ссылке. Деревня Великий Двор близ города Пинега. Лето 1911 година

Нужно е да умеете да пандизите скучната книга, да си тръгнете от неприятния филм и да се сбогувате с хората, които не ви ценят.

Морето и любовта не търпят педанти.

Но има чудеса – усмивка, забавление, амнистия, в точния момент казана нужна дума. Да владееш това, значи да владееш всичко!

Обичаме приказките, само че не имаме вяра в тях.

Цялата земя, с всичко, каквото има на нея, ни е дадена за живота, за одобряването на този живот на всички места, където той съществува.

Пушкин прекрасно е знаел, че е талантлив. Но той имал задоволително разум и нерешителност, с цел да не каже това на никой. Хората не са дораснали още, с цел да одобряват умерено такива заявки.

Земята ме блазни. Океаните й са големи, островите й – безбройни, а има и прекалено много тайнствени, извънредно забавни кътчета.

Недостоен за свободата е този, който не я желае за своите съперници по този начин, както за себе си.

Никога не се опасявайте да вършиме неточности – не се опасявайте нито от увлечения, нито от разочарования.

Думата удря от време на време до гибел.

Сега децата не играят, а се учат. Те все се учат, учат и в никакъв случай не стартират да живеят.

Разбрах една елементарна истина – тя се състои в това, че можем да творим чудеса със личните си ръце.

Всичко, което ненадейно променя живота ни, не е случайност. То е в самите нас и чака единствено външен мотив за изложение на дейностите си.

Където слабият ненавижда, мощният унищожава.

Ние би трябвало да имаме вяра в това, което обичаме - няма по-висше доказателство за любовта. Немислимо е да сложим граница там, където приключва предчувствието и стартира същинската обич.

Потребността за необикновеното може да бъде най-силна след сън, апетит и обич.

Хората са неуместно доверчиви... Всяка реклама в света се основава на три правилото: " Добро, доста и безплатно ". Ето за какво, може да даде неприятно, малко и скъпо.

Самотата е проклето нещо! Ето какво може да погуби човек.

Този нов свят не се нуждаеше от мен. Чувствах се ограничен и непознат тука, както и на всички места. Беше ми малко тъжно.

Зная, че всеки има мечти… И не трябва да е иначе.