За разлика от мнозина българи, които крият произхождението си, актьорът

За разлика от мнозина българи, които крият произхождението си, артистът Юрий Ангелов държи да се знае, че е от село. Плевенското Тотлебен е родното му място. Майка му, най-хубавата учителка по български език в гимназията, постоянно е мечтала да стане актриса. Нямала този късмет и проектирала мераците в сина си. Ти си доста надарен – внушавала му педагожката от ранна детска възраст, а той витаел в царството на Онан. Бащата правист гледал по-спокойно на надарения си наследник, надявайки се в миналото да го наследи. Надеждата му обаче изцяло рухнала, откакто Апостол Карамитев харесал от пръв взор фамилния гений и завчас го прибрал във ВИТИЗ. На художествения съвет той споделил: Това момче дето наподобява на Джани Моранди, го желая в моя клас. Озадачен проф. Кръстьо Мирски, другият член на комисията, попитал: А кой е този Джани Моранди?

– Господин Ангелов, кой е първият ви филм?
– “Мандолината ” на Иля Велчев с Петър Слабаков. Той е богът ми в киното. Играл съм и в други филми с него. В баталната лента, която снимахме в Пирдоп по поръчка на Централен комитет на Българска комунистическа партия – “Бой финален ”, играя предателя, който повежда полицията при отряда “Чавдар ”. Зако Хеския е доста добър режисьор и съм му признателен, че ми даде тази роля. Заинтересувах се от това момче. То било болно от туберкулоза, станало ремсист, огромен музикант с голямо бъдеще. В ареста му чупят пръстите, с цел да не може да свири в никакъв случай към този момент. По-късно умира. Говорих с мои родственици, остарели ремсисти. Един от тях ми сподели: Слушай Юрка, в полицията всички издаваха. Когато те доведат до животинско положение, ти не можеш да издържиш. Единици успяваха да запазят безмълвие. В този филм мой състудент игра Тодор Живков.

– Защо в миналото избягахте от София? Какво не ви липсваше тук? Имали сте хубава работа, заплата, известност, почитателки…
– От дете имам хронични болести. В казармата и изключително в Сливен те се усложниха. Лекарите не можаха да ме излекуват. Пиех с шепи антибиотици. Стигнах до задънена улица и потеглих да диря метод да се оправям. По принцип в никакъв случай не се обезверявам, подобен ми е характерът, само че бях комплициран.
Съдбата тогава ме срещна с лечителя Петър Димков. Той ме одобри в кабинета, в дребната си къща. Нелегално, тъй като му беше неразрешено да лекува. Беше над 100 години, а когато го видях, ме заля чувство за младост. Знаех, че преди доста години е избавил дядо ми от бюргерова болест. Без да му вземе стотинка.
Седнах против него и той ми заприказва с един доста прекрасен глас: Ела, мойто момче, седни тук. Хвана ми главата, опря челото си в моето и стартира да приказва на някакъв непознат език. Приличаше ми на молитва, само че не беше. После взе фенерче, освети зениците ми и сподели: Момче, в случай че не се излекуваш от този тежък продължителен синузит става зле, главата ти ще гнояса. Ще ти кажа по какъв начин да се изцериш, останалото е от теб.
Тогава внезапно, не знам по какъв начин, го попитах: “Дядо Димков, да си отида ли на село ”. Настъпи тишина. После: “Мойто момче, българинът направи огромна неточност, той се откъсна от земята. Тя е нашата майка, тя ни храни, тя ни лекува ”. Толкова сподели, само че това ми стигаше да потегли да диря пътя, който ще ме върне измежду природата.

– Преди това обаче се срещате и с Лидия Ковачева? Защо?
– Лечебните процедури на Петър Димков бяха доста сложни и не устоях. Изоставих ги. Тогава инцидентно попаднах при Ковачева. Бях отпаднал. Едва изкачвах стълбите. Тя ме избави. 28 дни прекарах единствено с вода. От тогава не знам какво е лекарство. А пиех с шепи и към този момент не ми действаха. Гастрит, колит, хемороиди, кръв и гной, внезапно всичко изчезна. Сега упражнявам по-рядко. Вече не съм и вманиачен вегетарианец.
– Защо? Малцина считат, че това е потребно?
– В село Кондолово един свинар ме заведе в родната си къща. Баща му, остарял кръчмар, слаб, едвам върви, само че продължаваше да си пийва ракия, пристигна при мен и ми сервира паница с ярешко печено и зелена салата: “Чедо, това е за теб ”. Отвърнах му, че съм вегетарианец. Той очевидно не разбра какво му споделих, тъй като ме попита: “Да не си болен ”. Човекът ми носеше сърцето си в чинията. Грях ще е да му откажа. Изядох месото и то се оказа лечебно. Алкохол обаче не пия.
– Да не сте били трезвеник?
– След като Ковачева, планината и земята ме излекуваха, за мен настъпи тежък купонджийски интервал. Бях като зажадняло отвързано животно, което като бясно желае да навакса пропуснатото.
Карах колело по 30 км, плувах и чествах здравето си. Кеф. В Народния спектакъл, където играех в “Бурята ”, не можеха да ме познаят. Няма го хилавия постоянно посърнал и подсмърчащ Юри, а някакъв анархист, който плюе цивилизацията, държи се смело, назовава сътрудниците си нещастници, които ядат мъртва плът, и цитира Библията. Там към този момент се чудеха, какво става, знаеше се, че съм вманиачен, само че по “Хамлет ” тази полуда си има система. Бях черен, недодялан, всички дами бяха влюбени в мен. Спях в гримьорната с една хубавица на 18 години, която искаше да става режисьор. Колегите ми я гледаха и се облизваха. Напразно.

– Защо се отказахте от всичко това?
– Катастрофирахме. Жената, която караше колата, нямаше и драскотина, а на мен моторът ми счупи крайници. Забиха ми гвоздей като щит за пушка. Това беше предизвестие. Лекарите ме избавиха, само че разбрах какво е гибелта. Оттогава не пия.
– Защо избрахте Странджа и село Фазаново за собствен дом?
– Не знам по какъв начин стана. Нещо ме запрати натам. Бях проучил всички села в близост. Обикалях ги пешком. Никога не съм имал кола и в този момент нямам. Разочаровах се от селищата край брега. Тръгнах в планината. Една баба ми сподели: “Иди във Фазаново. Няма го на картата. Има го. Ей нататък ”. Тръгнах, горещина, ходя часове, няма село. Изкачих още един хълм и внезапно то се появи. Къщите бяха отворени, само че нямаше жив човек. Хората бяха по нивите. В един двор две баби центрофугираха мед. “Да обядваме ”, ми споделиха. “Аз съм вегетарианец ”, отвърнах. Погледнаха ме необичайно, попитаха да не съм набожен.
Мислеха, че вегетарианството е заболяване и не бяха надалеч от истината. После влязохме в една стая и започнаха да се молят, изпаднаха в възторг. Причината беше, че един човек като мен е изискал да живее при тях. Паднаха на колене и аз след тях. Нямаше икони, единствено Библията. На всички ни текнаха сълзите. Не знам за какво? Беше ми и смешно. Особено положение. Успокоиха се. Избърсаха сълзите. И аз. Скоро си имах мечтаната къща с орех, тъкмо такава, за каквато се бяха молили бабите. Дървото беше засадено през 1949-а, годината на моето раждане.

– Но вие избягахте и от това село?
– Фазаново се изпълни с жители и къщи с огромни дувари, в които има басейни и джипове. Идват притежателите им и какво мислиш, че вършат, – затварят се зад дувара. Цял ден подготвят ястие, вечерта плюскат и гледат телевизия. Чудя се за какво бият този път, откакто всичко това могат да си го вършат и в жилищата в града. Днес в селото няма животни. Само една баба има няколко кокошки. Същата баба Милка, на 96, тя ме посрещна и в този момент зная Библията наизуст. Като се пограждани Фазаново, избягах. Взех една каравана и отидох в Кондолово, където има 4-5 индивида, само че и животинки. Спрях се под един огромен орех. Там си дремя. И шетам старите чешми. От извора върви сила, водата има памет и аз се усещам добре, като ги видя чисти. Наричам коритата им водни огледала, тъй като в този момент по този начин е съвременно.

Инфо: zdrave.to