Време за баня – как да изкъпем влечугото си?
За разлика от бозайниците, влечугите могат да пропущат водните молекули през кожата си. Затова и най-големият % от вода, който одобряват, навлиза през повърхността на тялото им, а не през устата. Докато в дивата природа влечуги регулярно се киснат във вода, в домашни условия би трябвало да измислим реализирането на банята по различен метод.
Макар някои изключения, съществуват правила, които се ползват за къпане на влечуги, без значение от типа. На първо място, използвайте чиста вода, без какъвто и да е препарат за разчистване или сапун.
Второ, сменяйте водния източник регулярно, защото рептилите имат навика да се изхождат на това място и по този начин замърсяват водата.
Трето, хладка или приятна на досег вода е най-оптимална за къпане на влечуго. Влечугите са хомеотермни животни, което значи, че те контролират температурата на тялото си в унисон с околната среда. Враг на тези животни са както прекомерно горещата, по този начин и прекомерно студената вода.
Четвърто предписание е 10-минутния престой – интервалът за накисване е подобаващ за множеството влечуги. По-дълго от указаното може да докара до набръчкана, прекомерно мека кожа, каквато получаваме, когато останем под душа повече от нужното.
Не на последно място, водата би трябвало да е задоволително дълбока, с цел да помести цялото тяло на животното, само че по едно и също време то да може да задържи главата си над повърхността.
Болните човеци постоянно са прекомерно слаби, с цел да могат да издигнат главите си над повърхността – те би трябвало да се къпят в плитки води и деликатно да се следят, с цел да се подсигурява, че няма да се удавят.
Гущерите се нуждаят от накисване
Можем да приказваме и за къпане на гущери. Оптимално за множеството типове гущери е съществуването на налична купа с вода, по която могат да се катерят и да се накисват, в случай че решат. Дори пустинните гущери се радват на това занятие и с наслада ще се цамбуркат понякога. Ако гущерите не се накисват сами или пък снемат частици кожа, притежателите би трябвало ръчно да ги слагат в плитка водна купа, с цел да се наквасен, или да пулверизират гущера 2-3 пъти седмично, насърчавайки линеенето. Брадатите дракони, по-специално, последно смъкват кожата към пръстите, върховете на опашките и към очите си.
Накисването и пулверизирането забързват процеса на опадане на мъртвата кожа. Ако тя не се отдели от наново накисване, притежателите не би трябвало да се пробват да издърпват кожата сами, защото може да се повреди главния мускул или кост, предстоящ на нея. В природата сменянето на кожата при влечугите е натурален развой и лишава време. Ако имате терзания, гущерът би трябвало да бъде тестван от ветеринарен доктор, с цел да се подсигурява, че кожата не е инфектирана по някакъв метод.
И сухоземните костенурки се къпят
Сухоземните костенурки по формулировка живеят на сушата. Естествените местообитания на сухата пустиня и не оферират опцията за постоянна баня. Независимо от това костенурките за домашни любимци би трябвало да имат отворена, плитка купа с вода в терариума си, от която могат да пият или да се накисват, в случай че пожелаят. След баня черупките на костенурките остават сухи и чисти и не е належащо да бъдат почиствани, за разлика от тези на водните костенурки.
Почистване на черупката на водната костенурка
Естествените местообитания на тези животни са водните, тъй че се нуждаят от огромна, дълбока зона в резервоарите си, с цел да плуват и да се гмуркат, както и зона, в която могат да се изкачат, с цел да съхнат. Поставянето на спомагателна купа, от която да пият или в която да се къпят, е неоснователно. Температурата на водата зависи от типа – червенобузата костенурка, да вземем за пример, намира за оптимална 21-градусовата вода. Филтърът е от решаващо значение за премахване на изхвърлената храна и боклуци от водата, а филтърът би трябвало да се сменя най-малко един път месечно, според от размера на терариума и броя на костенурките в него.
Много костенурки в домашни условия развиват зелено или кафяво мазно покритие от водорасли, бактерии или гъбички върху черупките си. Препоръчително е притежателите деликатно да го почистват благодарение на мека четка за зъби и лек, нелечебен сапун или разводнен Луголов разтвор (смесвайте в дребни количества с топла вода, с цел да извършите разтвор, който наподобява като слаб чай), в случай че е належащо. Обезцветяването на черупката или сложното ѝ разчистване би трябвало да бъде тествано от ветеринарен доктор, който е специалист по влечугите.
Да, и змиите обичат да се глезят
Малко от нас считат, че одомашнените змии би трябвало да се къпят. Истината е, че тези хубавици се любуват неимоверно на потапяне в плитка вана с топла вода. Така че даже къпането на тези влечуги не е необичайно. Ако техните местообитания разрешават, добра концепция е да се предложи отворен съд с вода, в който да могат да се потопят, в случай че имат предпочитание. Ако не може да се реализира същинска баня, тялото на змията може да се пулверизира нежно един път или два пъти седмично с разпръсквач за растения. Също както при гущерите, и змиите могат да извлекат полза от накисването в помощ за събаряне на мъртвата кожа.
