В територията на любовта и извън нея
За наслада на всички почитатели на киното, тазгодишният, 32-ри Международен кино фестивал " Любовта е полуда " (23.08 - 01.09) стартира в наличие на великия актьор Франко Неро и на най-новия филм с негово присъединяване - " Щастливи дни ". Той ощастливи и нас, и публиката. Тази екзистенциална сантиментална драма, режисирана от младия италианец Симоне Петралия, показва неповторим актьорски дует: Франко Неро - Анна Галиена, който изповяда своето верую за живота, гибелта и силата на любовта. Макар и разграничени от доста години, основните герои Антонио и Маргарита последователно възвръщат тлеещата връзка сред тях, с цел да напишат дружно Големия край на живота си.
" Любимата ми торта " - реж. Марям Могадам и Бехташ Санаиха
Първият фестивален ден бе белязан от няколко срещи с Неро: конференция с критици и публицисти, както и специфичен диалог с варненската аудитория, която прииждаше и го отрупваше с въпроси, до момента в който актьорът в действителност прегракна... Тези контакти със феновете, които непрекъснато припомняха герои и епизоди от негови филми, както и формалното показване на госта, придружено от нестихващи овации в претъпканата зала 1 на Фестивалния и конгресен център, се трансфораха в същинско събитие, което дълго ще отеква в съзнанието на хората.
В предходните си разбори на този обичан фестивал проследявах разнообразни вариации на тематиката " обич " и обертоновете, които произтичат от тях. С течение на годините емблематичното заглавие на фестивала, което го отличава от останалите кинофоруми, стартира да се измества в посока към други тематични територии като възприятието за правдивост - отзив за човешки морал (в напрегнатия психически трилър " Синове " на младия шведски сценарист и режисьор Густав Мьолер, живеещ в Дания) или цената на щастието при хората в неравностойно състояние и при техните близки (в едноименната екранизация " Празник на огъня ", по романа на Якуб Малецки, дело на полската сценарист-режисьорка Кинга Дембска, която преглежда тежки екзистенциални проблеми, освежавайки ги с известна доза хумор).
Най-странна, неприемлива за мен бе трактовката на любовната тематика в игралната творба " Моят превъзходен чужд " на скандинавската режисьорка Йохана Пюке (с финландски и шведски корени), с присъединяване на двама български артисти - Радослав Владимиров и Христо Петков. С фантазията си за обич и разточителен живот самотната 18-годишна Еба е подготвена да извърши закононарушение, с цел да запази уюта на своя измамлив свят. Е, по какъв начин да не се влюби красивият българин в нея! Може би такова деяние би било вследствие на претърпяната от него амнезия. Но за фена историята остана неразбираема.
" Майстора и Маргарита " - реж. Михаил Локшин
Специално внимание измежду филмите в конкурсната стратегия заслужава биографичната драма " От Хилде, с обич ". Очевидно роденият в Германска демократична република през 1963 година Андреас Дрезен, чийто дебют " Спокойна земя " (1992) още помня, както и " По средата на стълбата ", завоювал Голямата премия на журито " Сребърна мечка " на Берлинале през 2002 година, чудесно познава кървавата история в столицата на Германия през 1942 година, която звучи на екрана писмено, предупреждаващо. Любовта сред Хилде и Ханс, както и ориста на сина им, роден в пандиза, са потъпкани от Гестапо. Малко известната антинацистка опозиция, посочена по-късно " Червеният оркестър ", е удавена в кръв. Тази значима историческа драма буди почитание с ловко постигнатата на екрана драматургия на герои и характери в деяние. За нейната реализация от значително значение е приносът на изпълнителката на основната роля на Хилде - Лив Лиза Фрис, удостоена тук с Наградата за най-хубаво женско преобразяване.
И не щеш ли с 97-минутната трагична комедия " Любимата ми торта " (Иран-Франция-Швеция-Германия) на режисьорското дуо Марям Могадам и Бехташ Санаиха, родени в Иран, фестивалът намести освен тематично, само че и художествено своя фокус. Очевидно както любопитната, издържана до дъно драматургия, по този начин и откровеният, кондензиран с скромен комизъм, разговор са дали опция на чудесната актьорска двойка Лили Фархадпур - Есмаил Мехраби да изградят по несравним метод облиците на своите герои, бягащи в разнообразни направления от самотата. Отличен с Наградата на интернационалната кинокритика на тазгодишното Берлинале и тук - със Специалната премия на журито, филмът извика несъмнено съпричастие от страна и на експертите, и на феновете. Той е самобитно по рода си празненство на човешко сближение; на закъсняло благополучие, прекратено на финала от непредвиден драматургичен поврат.
Тъкмо в логото на фестивала естетическа приятност сервира и аржентино-германската музикална драма " Сбогом, Буенос Айрес " (93 минути), удостоена справедливо с Голямата премия " Златна Афродита ". Режисьорът Герман Крал продължава музикалните обичаи на положителното кино на Аржентина, което се себеизразява на екрана с надарени, темпераментни артисти, умеещи да пеят и да танцуват. Неговият филм майсторски съчетава персоналната история на харизматичния бандонеонист Хулио Фарбер в петчленната група за танго (блестящо изпълнен от Диего Кремонези), с политическата атмосфера в Аржентина през ноември 2001 година, когато страната е в тежка рецесия.
Аз персонално връчвам Наградата за мъжка роля на този фестивал точно на Диего Кремонези за прелестно построения от него облик на Хулио, чиято фантазия да търси избавление в Германия последователно се изпепелява. Заслужава внимание и осъществяването на 76-годишния унгарския артист Ласло Шацвай във кино лентата " Някои птици ", което тук бе отличено с актьорската премия, само че драматургичният обсег на неговия облик бе много по-ограничен от този на Кремонези.
Не недооценявам трагичната комедия " Някои птици " - сполучлив дебют на младия маджарски режисьор Даниел Хевер. Той ловко ни вкарва в трогателната атмосфера на старешки дом, с която обаче колоритният, очевидно твърдоглав воин Бела не съумява да свикне. Любопитни за фена са неговите другарски връзки с тийнейджърката Зое, основаващи се на тяхното неподчинение и неприемане на общоприетите правила. Постепенно сходството в орисите на двамата герои и самотата ги сближават и съюзяват. Интересната драматургия, въпреки и зацикляща тук-там, ловко предпазена на първо място от основния воин Бела (в нюансираното осъществяване на Ласло Шацвай), извежда до дъно извънредно значимата тематика за обезличаването на човешката персона.
На финала: какъв по-голям естетически подарък за публиката, изпълнила до краен лимит зала 1 във Фестивалния и конгресен център на морската ни столица, от новата версия на безсмъртния разказ на Михаил Булгаков " Майстора и Маргарита ". Да се чудиш по какъв начин толкоз млад режисьор като Михаил Локшин, израсъл в Съединени американски щати и в Русия, е съумял освен да сервира своя трактовка на комплицираната, известна творба, само че и да осмисли на екрана психическото благосъстояние на литературния първоизточник, обединявайки филмовите си пристрастия, добити в двата свята. Тази върхова поанта на 32-рата " Златна Афродита " бе удостоена единомислещо с Наградата на българските критици.
" Любимата ми торта " - реж. Марям Могадам и Бехташ Санаиха
Първият фестивален ден бе белязан от няколко срещи с Неро: конференция с критици и публицисти, както и специфичен диалог с варненската аудитория, която прииждаше и го отрупваше с въпроси, до момента в който актьорът в действителност прегракна... Тези контакти със феновете, които непрекъснато припомняха герои и епизоди от негови филми, както и формалното показване на госта, придружено от нестихващи овации в претъпканата зала 1 на Фестивалния и конгресен център, се трансфораха в същинско събитие, което дълго ще отеква в съзнанието на хората.
В предходните си разбори на този обичан фестивал проследявах разнообразни вариации на тематиката " обич " и обертоновете, които произтичат от тях. С течение на годините емблематичното заглавие на фестивала, което го отличава от останалите кинофоруми, стартира да се измества в посока към други тематични територии като възприятието за правдивост - отзив за човешки морал (в напрегнатия психически трилър " Синове " на младия шведски сценарист и режисьор Густав Мьолер, живеещ в Дания) или цената на щастието при хората в неравностойно състояние и при техните близки (в едноименната екранизация " Празник на огъня ", по романа на Якуб Малецки, дело на полската сценарист-режисьорка Кинга Дембска, която преглежда тежки екзистенциални проблеми, освежавайки ги с известна доза хумор).
Най-странна, неприемлива за мен бе трактовката на любовната тематика в игралната творба " Моят превъзходен чужд " на скандинавската режисьорка Йохана Пюке (с финландски и шведски корени), с присъединяване на двама български артисти - Радослав Владимиров и Христо Петков. С фантазията си за обич и разточителен живот самотната 18-годишна Еба е подготвена да извърши закононарушение, с цел да запази уюта на своя измамлив свят. Е, по какъв начин да не се влюби красивият българин в нея! Може би такова деяние би било вследствие на претърпяната от него амнезия. Но за фена историята остана неразбираема.
" Майстора и Маргарита " - реж. Михаил Локшин
Специално внимание измежду филмите в конкурсната стратегия заслужава биографичната драма " От Хилде, с обич ". Очевидно роденият в Германска демократична република през 1963 година Андреас Дрезен, чийто дебют " Спокойна земя " (1992) още помня, както и " По средата на стълбата ", завоювал Голямата премия на журито " Сребърна мечка " на Берлинале през 2002 година, чудесно познава кървавата история в столицата на Германия през 1942 година, която звучи на екрана писмено, предупреждаващо. Любовта сред Хилде и Ханс, както и ориста на сина им, роден в пандиза, са потъпкани от Гестапо. Малко известната антинацистка опозиция, посочена по-късно " Червеният оркестър ", е удавена в кръв. Тази значима историческа драма буди почитание с ловко постигнатата на екрана драматургия на герои и характери в деяние. За нейната реализация от значително значение е приносът на изпълнителката на основната роля на Хилде - Лив Лиза Фрис, удостоена тук с Наградата за най-хубаво женско преобразяване.
И не щеш ли с 97-минутната трагична комедия " Любимата ми торта " (Иран-Франция-Швеция-Германия) на режисьорското дуо Марям Могадам и Бехташ Санаиха, родени в Иран, фестивалът намести освен тематично, само че и художествено своя фокус. Очевидно както любопитната, издържана до дъно драматургия, по този начин и откровеният, кондензиран с скромен комизъм, разговор са дали опция на чудесната актьорска двойка Лили Фархадпур - Есмаил Мехраби да изградят по несравним метод облиците на своите герои, бягащи в разнообразни направления от самотата. Отличен с Наградата на интернационалната кинокритика на тазгодишното Берлинале и тук - със Специалната премия на журито, филмът извика несъмнено съпричастие от страна и на експертите, и на феновете. Той е самобитно по рода си празненство на човешко сближение; на закъсняло благополучие, прекратено на финала от непредвиден драматургичен поврат.
Тъкмо в логото на фестивала естетическа приятност сервира и аржентино-германската музикална драма " Сбогом, Буенос Айрес " (93 минути), удостоена справедливо с Голямата премия " Златна Афродита ". Режисьорът Герман Крал продължава музикалните обичаи на положителното кино на Аржентина, което се себеизразява на екрана с надарени, темпераментни артисти, умеещи да пеят и да танцуват. Неговият филм майсторски съчетава персоналната история на харизматичния бандонеонист Хулио Фарбер в петчленната група за танго (блестящо изпълнен от Диего Кремонези), с политическата атмосфера в Аржентина през ноември 2001 година, когато страната е в тежка рецесия.
Аз персонално връчвам Наградата за мъжка роля на този фестивал точно на Диего Кремонези за прелестно построения от него облик на Хулио, чиято фантазия да търси избавление в Германия последователно се изпепелява. Заслужава внимание и осъществяването на 76-годишния унгарския артист Ласло Шацвай във кино лентата " Някои птици ", което тук бе отличено с актьорската премия, само че драматургичният обсег на неговия облик бе много по-ограничен от този на Кремонези.
Не недооценявам трагичната комедия " Някои птици " - сполучлив дебют на младия маджарски режисьор Даниел Хевер. Той ловко ни вкарва в трогателната атмосфера на старешки дом, с която обаче колоритният, очевидно твърдоглав воин Бела не съумява да свикне. Любопитни за фена са неговите другарски връзки с тийнейджърката Зое, основаващи се на тяхното неподчинение и неприемане на общоприетите правила. Постепенно сходството в орисите на двамата герои и самотата ги сближават и съюзяват. Интересната драматургия, въпреки и зацикляща тук-там, ловко предпазена на първо място от основния воин Бела (в нюансираното осъществяване на Ласло Шацвай), извежда до дъно извънредно значимата тематика за обезличаването на човешката персона.
На финала: какъв по-голям естетически подарък за публиката, изпълнила до краен лимит зала 1 във Фестивалния и конгресен център на морската ни столица, от новата версия на безсмъртния разказ на Михаил Булгаков " Майстора и Маргарита ". Да се чудиш по какъв начин толкоз млад режисьор като Михаил Локшин, израсъл в Съединени американски щати и в Русия, е съумял освен да сервира своя трактовка на комплицираната, известна творба, само че и да осмисли на екрана психическото благосъстояние на литературния първоизточник, обединявайки филмовите си пристрастия, добити в двата свята. Тази върхова поанта на 32-рата " Златна Афродита " бе удостоена единомислещо с Наградата на българските критици.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ