Иван Кръстев: Ако сега Путин отстъпи, с него е свършено
За Путин Русия от дълго време не е нация в общоприетия смисъл, а някакъв тип исторически основало се 1000-годишно тяло. Това споделя в изявление на Лотар Горис с политолога Иван Кръстев за немското издание „ Шпигел “, представен от
„ Когато се задържиш двайсет години на власт в една властническа страна, никой не се осмелява да ти опонира. Създал си системата, развивал си я и от един миг нататък системата - това си ти, като към този момент въобще не можеш да си представиш, че някъде в страната може да има нещо по-различно. Също по този начин не можеш да си представиш, че е допустимо да има някой, който да те наследи на поста и да влезе в твоята роля. Затова, до момента в който те има, ти си този, който би трябвало да позволява всички проблеми “ аргументира теза си Кръстев.
По неговите думи лицемерието на Запада е една от неговите фикс-идеи и тя се отразява в доста от дейностите на съветското държавно управление.
Знаете ли, че при оповестяването на анексирането на Крим той взима съвсем безусловно елементи от подкрепената от Запада „ Декларация на независимостта на Косово “? Или пък, че офанзивата към Киев стартира с удар по телевизионната кула, както през 1999 година НАТО нападна тамошната телевизионна кула? И за какво прави това? Защото желае да ни даде урок. Защото желае да ни каже: от вас съм го научил. Макар и да прави таман това, поради което ни мрази…Путин живее в исторически аналогии и метафори. Ако си зложелател на безконечната Русия, значи си нацист. Конфликтите в Донбас незабавно бяха избрани като " геноцид ". Преувеличенията на Путин са толкоз великански, че към този момент е мъчно да се откри връзката им с действителността. Той се трансформира в заложник на личната си езикова изразност “, показва политологът.
На въпрос смятате ли, че популацията в Русия утвърждава нашествието, както преди време анексирането на Крим, Кръстев изяснява: " Има доста руснаци, на които протичащото се по никакъв начин не им харесва, те не са безусловно измежду бранителите на Путин, страдат от корупцията и политиката на репресии, само че до момента са ги търпели, тъй като нещата са такива, каквито са, и каквито постоянно са били. Живели са живота си, не са се интересували от политика, тъй като каква е алтернативата на Путин? Би ли станал животът по-добър? Но да сме почтени: тези руснаци също не постоянно са удовлетворени от метода, по който Западът се отнася към тях, и също по този начин не би им харесало, в случай че Украйна бъде призната в НАТО.
Това е Русия. Но войната не е на руснаците, тя е на Путин. Всичките тези аполитични поддръжници на Путин измежду популацията, които считат, че Путин приказва и на тях, когато споделя, че Русия би трябвало да се изправи и да се държи гордо, в този момент за първи път си задават мъчителния въпрос, който би трябвало да бъде заложен на всеки властнически водач: Осъзнава ли той какво прави? Дали пък не се е побъркал? “
Кръстев изясни и тезата на анализаторите, които считат, че Путин е сюрпризиран, че проектите му не се реализират по този начин, както той си го е представял.
„ Защото украинците се съпротивляват и тъй като Зеленски остана в Киев. Путин би трябвало да е схванал, че убийството на Зеленски единствено по себе си не би поставило завършек на нищо. Обикновените украинци, някъде из страната, застават против съветските бойци и викат: Връщайте се! Какво търсите тук? И бойците нямат отговор на тези въпроси. Санкциите също са изненада за Путин. Представата му за Запада доста прилича подигравка. Като че ли Западът му припомня за последните дни на Съюз на съветските социалистически републики. Това ни се случи на нас, в този момент ще ви сполети и вас. Ще загинете.
Путин вярваше, че Европа ще заобиколи сложните решения. Санкциите трансформираха всичко. Всъщност анексирането на Украйна трябваше да протече като анексирането на Крим. Но в този момент глобите трансформираха всекидневието на съветската междинна класа. По-рано те бяха единствено аудитория, в този момент усещат резултатите от политиката на Путин на личния си тил. “
Запитан, дали е допустимо горещата война да се трансформира в студена, Иван Кръстев разяснява: „ Чрез взаимно изтощение в края. За злощастие сега никой не би имал някакво преимущество при помирение. Ако Путин отстъпи, с него е свършено. Затова той ще прави по този начин, че обстановката да ескалира, с цел да накара украинците да клекнат. За украинците неутралитетът и отказването от влизане в НАТО са нещо допустимо. Но тогава изниква казусът: единствената персона, която би могла да подпише такова съглашение, е Зеленски, защото той е единственият законен началник на Украйна, единственият, който се е бил против Путин. Но таман Зеленски е индивидът, който не би подписал такова съглашение. Дори и украинците да одобряват изискванията на Москва, би трябвало да се вдигнат западните наказания, а това би станало доста мъчно. “
„ Когато се задържиш двайсет години на власт в една властническа страна, никой не се осмелява да ти опонира. Създал си системата, развивал си я и от един миг нататък системата - това си ти, като към този момент въобще не можеш да си представиш, че някъде в страната може да има нещо по-различно. Също по този начин не можеш да си представиш, че е допустимо да има някой, който да те наследи на поста и да влезе в твоята роля. Затова, до момента в който те има, ти си този, който би трябвало да позволява всички проблеми “ аргументира теза си Кръстев.
По неговите думи лицемерието на Запада е една от неговите фикс-идеи и тя се отразява в доста от дейностите на съветското държавно управление.
Знаете ли, че при оповестяването на анексирането на Крим той взима съвсем безусловно елементи от подкрепената от Запада „ Декларация на независимостта на Косово “? Или пък, че офанзивата към Киев стартира с удар по телевизионната кула, както през 1999 година НАТО нападна тамошната телевизионна кула? И за какво прави това? Защото желае да ни даде урок. Защото желае да ни каже: от вас съм го научил. Макар и да прави таман това, поради което ни мрази…Путин живее в исторически аналогии и метафори. Ако си зложелател на безконечната Русия, значи си нацист. Конфликтите в Донбас незабавно бяха избрани като " геноцид ". Преувеличенията на Путин са толкоз великански, че към този момент е мъчно да се откри връзката им с действителността. Той се трансформира в заложник на личната си езикова изразност “, показва политологът.
На въпрос смятате ли, че популацията в Русия утвърждава нашествието, както преди време анексирането на Крим, Кръстев изяснява: " Има доста руснаци, на които протичащото се по никакъв начин не им харесва, те не са безусловно измежду бранителите на Путин, страдат от корупцията и политиката на репресии, само че до момента са ги търпели, тъй като нещата са такива, каквито са, и каквито постоянно са били. Живели са живота си, не са се интересували от политика, тъй като каква е алтернативата на Путин? Би ли станал животът по-добър? Но да сме почтени: тези руснаци също не постоянно са удовлетворени от метода, по който Западът се отнася към тях, и също по този начин не би им харесало, в случай че Украйна бъде призната в НАТО.
Това е Русия. Но войната не е на руснаците, тя е на Путин. Всичките тези аполитични поддръжници на Путин измежду популацията, които считат, че Путин приказва и на тях, когато споделя, че Русия би трябвало да се изправи и да се държи гордо, в този момент за първи път си задават мъчителния въпрос, който би трябвало да бъде заложен на всеки властнически водач: Осъзнава ли той какво прави? Дали пък не се е побъркал? “
Кръстев изясни и тезата на анализаторите, които считат, че Путин е сюрпризиран, че проектите му не се реализират по този начин, както той си го е представял.
„ Защото украинците се съпротивляват и тъй като Зеленски остана в Киев. Путин би трябвало да е схванал, че убийството на Зеленски единствено по себе си не би поставило завършек на нищо. Обикновените украинци, някъде из страната, застават против съветските бойци и викат: Връщайте се! Какво търсите тук? И бойците нямат отговор на тези въпроси. Санкциите също са изненада за Путин. Представата му за Запада доста прилича подигравка. Като че ли Западът му припомня за последните дни на Съюз на съветските социалистически републики. Това ни се случи на нас, в този момент ще ви сполети и вас. Ще загинете.
Путин вярваше, че Европа ще заобиколи сложните решения. Санкциите трансформираха всичко. Всъщност анексирането на Украйна трябваше да протече като анексирането на Крим. Но в този момент глобите трансформираха всекидневието на съветската междинна класа. По-рано те бяха единствено аудитория, в този момент усещат резултатите от политиката на Путин на личния си тил. “
Запитан, дали е допустимо горещата война да се трансформира в студена, Иван Кръстев разяснява: „ Чрез взаимно изтощение в края. За злощастие сега никой не би имал някакво преимущество при помирение. Ако Путин отстъпи, с него е свършено. Затова той ще прави по този начин, че обстановката да ескалира, с цел да накара украинците да клекнат. За украинците неутралитетът и отказването от влизане в НАТО са нещо допустимо. Но тогава изниква казусът: единствената персона, която би могла да подпише такова съглашение, е Зеленски, защото той е единственият законен началник на Украйна, единственият, който се е бил против Путин. Но таман Зеленски е индивидът, който не би подписал такова съглашение. Дори и украинците да одобряват изискванията на Москва, би трябвало да се вдигнат западните наказания, а това би станало доста мъчно. “
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ