5 ужасяващи бедствия, предизвикани от човека
За естествените бедствия нормално виним климата. Няма по какъв начин обаче да пренебрегнем обстоятелството, че ние самите сме виновни за доста от най-големите бедствия, които са се изсипвали над човечеството.
- Цунами от меласа
Животът на служащия във фабрика за меласа не е елементарен. Или най-малко по този начин си мислел Артър Джел, който решил да го кара през пръсти, изработвайки следващия контейнер за меласа в Бостън. Той не ревизирал за течове и бързал да си тръгне, оставяйки локалните да се оправят както могат. Когато почнали да се появяват от ден на ден течове, хората знаели, че изтичащата меласа е предизвестие за нещо по-сериозно. По тази причина решили да боядисат резервоара в кафяво, с цел да не си проличава.
Януари 1919г е бил извънредно топъл. Ферментацията в резервоара освобождавала въглероден моноксид, който вдигнал налягането вътре и разширил пробойните в корпуса. В последна сметка всичко се пръснало и 5-метрова вълна минала през Бостън.
Вълната се движела със скорост 50км/ч, помела влаковете по пътя си и разрушила голям брой къщи. Освен това горещият въздух от резервоара основал взривна вълна, която издухала колите от пътя. Равносметката била 21 починали, хиляди ранени и 87 000 човекочаса за разчистване на града.
Собствениците на компанията обвинили за бедствието анархисти, само че най-после били подведени под отговорност и платили за вредите.
- Калният вулкан в Сидоаро
Калният вулкан е геоложки феномен, при който подземни кални маси от време на време излизат на повърхността.
Искате ли да знаете какво се случва, в случай че застанете върху подобен вулкан и започнете да пробивате?
Можете да попитате момчетата от компанията в Индонезия, които решили да търсят природен газ в директна непосредственост до Огнения пръстен. В опит да предотвратят нещастието, по-опитни експерти предизвестили сътрудниците си да стоят надалеч от рисковата зона, само че те упорствали, че ще се оправят.
Вероятно прекомерно уверени в уменията си, служащите решили да пропуснат втората фаза в пробиването, която включва построяването на защитна стена, с цел да се стабилизира изкопа.
Когато пробиваш покрай разлом, изцяло разумно е да очакваш някаква сеизмична интензивност. Резултатът бил изригването на настоящ кален вулкан, който бълва по 2500 кубика тиня в продължение на дни и оставя 1,5 милиона души без дом.
- Аберван
В продължение на 50 години служащите от Националния въглищен ръб в Уелс изхвърляли камъни и боклуци на място, което не било предопределено за това.
През годините няколко индивида са изразявали терзанията си от камарата, която скривала слънцето. Работниците несъмнено не обърнали внимание и траяли да се подиграват с главните закони на физиката.
През 1966г, след дни значителни превалявания, водата се смесила с отпадъците и образувала голямо свлачище. Докато то се спускало към градчето, набирало все по-голяма скорост и понесло друга такава камара малко по-надолу.
Забелязвайки прииждащата вълна, служащите съумели да реагират бързо и незабавно се пробвали да предупредят за бедствието. Проблемът обаче бил, че телефоните им не работели, тъй като някой бил откраднал телефонния кабел.
Свлачището помело града и умъртвило 144 души, от които 116 деца.
- Язовирната стена Вайонт
През 20-те години италианската енергийна компания SADE имала фантазия – да построи голяма язовирна стена в долината на река Вайонт. Необходими били обаче десетки години на изследвания. Вместо това, от SADE уверили всички, че са създали всичко нужно и мястото е изцяло уместно.
Появили се специалисти, които твърдели, че планината ще се свлече, в случай че заградят реката. SADE решили да потвърдят, че това са нелепости, като почнали градежа през 1959г.
След поредност от дребни свлачища, SADE знаели какво би трябвало да вършат – да съдят всички медии, които пишат за това.
Година по-късно били регистрирани 5 мощни трусове, само че SADE се успокоили, тъй като вярвали, че земетресенията в никакъв случай не удрят два пъти на едно и също място и траяли да пълнят язовира до максимума. Междувременно самата планина се свличала с по метър дневно.
През 1963г SADE насилили шанса си и след доста източвания и пълнения на басейна, дъждът се намесил и изпратил солидно свлачище към водата. Образувала се вълна, високата 220 метра и помела няколко села, жителите на които не подозирали, че в планината ги грози заплаха от цунами.
Италианското държавно управление се пробвало да потули злополуката, обявявайки, че това е божие дело, само че оправданието не било задоволително за 2000-те починали в оня ден. След дълъг развой SADE са приети за отговорни.
- Сентралия
През Май 1962г. жителите на Сентралия, Пенсилвания наели доброволци пожарникари, с цел да изчистят градското бунище. Под „ бунище ” имаме поради изоставената мина, в която всики хвърляли боклука си, а и под „ изчистят ” разбирайте „ да възпламенят ”.
След като изгорили боклука, пожарникарите решили да не гасят огъня. Напълно разумно това довело до пожар, който се развихрил доста бързо. Започнали да се появяват признаци за идната злополука – горещината от огъня почнала да унищожава сектори от пътя и от земята почнал да излиза дим.
На хората почнало да им прилошава от токсичните газове, които се стелели по земята и ниското наличие на О2 във въздуха.
Въпреки всички тези признаци, никой не обърнал съществено внимание на протичащото се. Тогава през 1979г притежател на бензиностанция забелязал, че температурата в резервоарите достигнала 80 градуса. В щатът Пенсилвания най-сетне разбрали, че Сентралия гори от вътрешната страна, когато през 1981г едно 12-годишно момче едвам не е погълнато от пропадащия заден двор на баба си.
Когато историята излиза в националния ефир, Конгресът харчи $42 милиона за пренасяне на жителите. Повечето от тях с удоволствие приели офертата и се преместили в близките градове.
Въпреки това обаче към 1000 индивида решили да останат. До 2007г. на мястото към момента живеели 9 души, които считали, че земята им е скъпа, нищо че безусловно гори.
Огънят в Сентралия продължава да гори и до през днешния ден и се чака да продължи още 250 години. Градът към този момент е разгласен за изцяло необитаем, като единствените хора там нормално са авантюристи.
