За пръв път: Обявяват имената на всички, съдени от Народния

За пръв път: Обявяват имената на всички, съдени от Народния съд. За първи път у нас ще стане ясно
кои са били всички хора
съдени от Народния съд в интервала 1944-1945 година Това описа доцент Мартин Иванов в изявление за „ Фактор “, който е един от откривателите в екипа от
учени, които ще работят по този план.
Държавна организация „ Архиви “ разгласява преди години поредност за Народния съд, която обаче включваше документите единствено на 13-те софийски състава, през които минават
най-известните жертви на органа.
Те обаче са едвам една десета от целия развой. За останалите правосъдни сформира в страната и за хилядите българи, които минават през тях, няма съвсем никаква информация.

След извоюван план по фонд „ Научни проучвания “ екип от историци, млади учени, докторанти и студенти стартира работа по събирането на всички имена на съдени от Народния съд. За задачата би трябвало
да се прегледат над 1500 папки,
в които са непокътнати присъдите на близо 11 хиляди българи. В края на плана цялата събрана информация ще стане налична на специфичен интернет уебсайт, а ще има и издание на хартия. За плана е основана фейсбук страница,
в която се разгласяват документи още в този момент.
Народния съд публично е бил предопределен да търси отговорност за управлявалите страната от 1 януари 1941 до 9 септември 1944 година, довели страната до присъединяване във Втората международна война на страната на Тристранния пакт. Процесите обаче се трансформират в гонение на същински или набедени
врагове на комунистите.
От декември 1944 до април 1945 г.са извършени 135 всеобщи процеса в цялата страна. Арестувани са 28 630 души. Срещу 11 122 души са повдигнати обвинявания, ориста на доста от другите задържани е незнайна.
Процесите се правят в Софийския университет,
в Съдебната палата и в цялата страна. За към 4 месеца са издадени 9155 присъди, с които са наказани на гибел 2730 души, 1305 души получават пожизнен затвор, а останалите – затвор от 1 до 20 години.
„ Централните софийски сформира
издават сурови присъди против политическия, културния, стопанския и военния хайлайф на Третото българско царство. През тези тринадесет столични процеса обаче минават едвам малко над 10 % от всички наказани.
Оказва се, че за болшинството българи,
изправени пред „ Народния съд “ не знаем съвсем нищо “, споделя пред Factor.bg доцент Иванов. Според него, несигурни са даже данните за точния брой на провинциалните сформира, да не приказваме за цифрата на наказаните. Не е напълно ясно да вземем за пример имало ли е процеси в Перник, Никопол и Кнежа.
Доц. Иванов разделя процесите на две категории.
13-те софийски състава, както и тези, които заседават в огромните български градове – Пловдив, Русе, Варна, имат за цел да унищожават политическите съперници на Българска работническа партия (к) и са ориентирани против разнообразни групи от елита на Третото българско царство.
„ Втората група са процеси за възмездие
на висшия и междинен боен и полицейски кадър по места, огромната част от който е бил интензивно зает с битката против така наречен „ комунистическа заплаха “. Например процесите в Ботевград, Пирдоп, Радомир и прочие В тях, наред с болшинството офицери, служители на реда и жандармеристи, значително от които са много „ окървавени “, постоянно има пришити елементарни хора, жертви на остарели междуличностни вражди и персонални вендети “, споделя историкът.
Изследователят удостоверява и че в тези процеси
за „ съдии “ са били определяни напълно необразовани хора.

„ Натъкнах се на арбитър, Евтим Пандурски, подписал присъдите на Първи и Втори горноджумайски състав с отпечатък от палеца си. В двата процеса, от този необразован „ арбитър “ са наказани 227 души, от които 99 на гибел “, споделя той. Друг „ любопитен “ факт е, че съвсем всеки състав съди лица, които не са включени в обвинителния акт. Рекордьор в това отношение е Първи радомирски състав, при който 10 от всички наказани 81 са паднали безусловно „ от небето “ и са включени в последния миг в делото.