За повечето от големите пътни и инфраструктурни проекти в България

За множеството от огромните пътни и инфраструктурни планове в България е реалистично да се чака, че могат да бъдат подготвени към 2030 година Такъв извод може да се направи от извършеното работно заседание от министъра на районното развиване и благоустройството Гроздан Караджов с управлението и специалистите на Агенция „ Пътна инфраструктура “. Това включва доизграждането на автомагистралите „ Хемус “ и „ Струма “, строителството на автомагистралите „ Русе-Велико Търново “, „ Черно море “, пътят „ Видин-Ботевград “, построяването на тунелите под Шипка и Петрохан, новите мостове над Дунав и други За някои проблемите са в забавянето на самите планове или действия по реализацията им или предхождащи я, за други – позволени неточности при проектирането или процедурите преди самото строителство, а трети - неосигуреното към този момент финансиране, за четвърти – неналичието на координация с други институции, даже и страни, а при някои и композиция от фактори. От думите на Караджов и специалистите стана ясно, че е изцяло невероятно цялата автомагистрала „ Хемус “ да бъде подготвена до 2024 година, както бе обявено преди време от някогашния министър председател Бойко Борисов. По-реалистично е да се чака обособени сектори от нея да бъдат пуснати в употреба сред 2025 и 2027 година Макар още през актуалната да има сериозен късмет това да се случи със строящите се лотове 1, 2 и 10. за тях, както и за останалите, по които е допустимо да се работи законно още през т.г., ще бъдат нужни към 330 млн. лева, които ще бъдат обезпечени посредством държавния бюджет, стана ясно от думите на районния министър. Що се отнася до автомагистрала " Черно море ", реалистично е да се чака тя да бъде подготвена след към 10 години и то при положително стичане на събитията. Проектирането, екологичната оценка и всички други процедури до приемането на позволение за градеж ще лишават към 5 години. Ако всичко бъде наред и няма обжалвания пред съда, надлежно забавяния, самото строителство ще отнеме още толкоз. 2031 година пък е допустимо да бъде построен новият път с тунела под Петрохан, стана ясно от думите на инж. Пламена Пасева от АПИ. Проектът е комплициран, още до приемането на строително позволение ще би трябвало да се премине през дълги процедури, отнемащи години, по-късно и самото създаване ще бъде комплицирано. Освен това все още няма и обезпечено финансиране. Пасева означи, че има концепция за този план да се потърси финансиране по линия на самодейността „ Три морета “. Друг проблем там е, че след изхода от тунела в посока север в региона на Бързия пътят няма да може да бъде 4-лентов. Там трасето ще минава през ливади, за които от Министерството на околната среда и водите са забранили изрично да се строи 4-лентов път. Затова в този сектор до Монтана той ще продължи да минава по съществуващото трасе и надлежно ще остане двулентов. По отношение на новите мостове над Дунав също ще са нужни години преди да се стигне до някакъв забележим резултат. От една страна нещата там към момента са на равнище хрумвания, от друга – не зависят единствено от нас, а и от договарянията с Румъния. Като цяло стана ясно, че от за реализацията на всеки от 4-те плана може да се планува период за довеждане докрай от към 6 години, само че той стартира да тече от подписването на съглашение за някое от оборудванията сред София и Букурещ. Към днешна дата нещата са най-напреднали във връзка с втория мост Русе-Гюргево. Останалите три моста се плануват да бъдат Оряхово-Бекет, Никопол-Турну Мъгуреле и Силистра-Кълъраш. По отношение на тях занапред предстоят договаряния с румънците, уточняване на трасетата, методите и други За автомагистралата „ Русе-Велико Търново “ също е реалистично да се чака довеждане докрай и стартиране в употреба към 2030 година, стана ясно още по време на полемиката. Тя е разграничена на 3 сектора, като единият от тях е печално известният с множеството си произшествия Русе-Бяла. За него е допустимо да се чака и по-ранно довеждане докрай – през 2028 година, защото сега върви направата на техническия план. От думите на Караджов стана ясно, че за доизграждането на автомагистрала „ Струма “ през проблематичния сектор в Кресненското дефиле все още даже не може да се даде предстоящ период за строителство и приключването му. Планирано е другата седмица сред екипите на Министерство на регионалното развитие и Министерство на околната среда и водите ще бъдат образувани работни групи, които да дефинират кой от обсъжданите до момента разновидности за прекосяване на автомагистралата през дефилето ще докара до минимум вреди за околната среда. След това ще би трябвало да стартира и цялата работа по него. Тук, както и във връзка с други планове като автомагистралата „ Русе-Велико Търново “, тунелът под Шипка и обвързваният с него обход на Габрово, има проблем с неналичието на обезпечено финансиране. Заедно за тези планове изчисленията сочат, че ще са нужни към 3 милиарда лева, изясни Караджов. Той означи, че по новата Оперативна стратегия „ Транспортна съгласуваност “ ще могат да се обезпечат 1.1 милиарда от тях. Останалите обаче ще би трябвало да бъдат открити от страната. Такъв проблем съпътства и реализацията на плановете, по които отчасти тече действително строителство – автомагистрала „ Хемус “ и пътя „ Видин-Ботевград “. Само за плануваните за тази година действия по „ Хемус “ са нужни 330 млн. лева Почти двойно повече – 642 млн. лева, би трябвало за завършването на всички лотове на „ Видин-Ботевград “. Обявената преди дни от Караджов стратегия за ремонт на съществуващите в страната пътища към този момент има направен лист. В него от всички области на страната са включени към 3100 км първокласни, второкласни и третокласни. За някои от тях действителната работа следва, за други би трябвало да се преминат през избрани процедури и подготовка. Немалка част от набелязаните прави са и за главен ремонт, за който ще е належащо и строително позволение. Караджов разгласи, че показаните на срещата през днешния ден от АПИ проекти за тези поправки ще бъдат качени на уеб страницата на Министерство на регионалното развитие. Хората от тези райони ще имат разполагаем 2 седмици, с цел да разгласят мненията си, след което е допустимо да бъдат нанесени промени по отношение на сегашните проекти на АПИ къде и по кое време ще се прави ремонт. Не е изключени и да има преприоритизиране. Преди седмица Караджов разгласи, че за ремонта на тези към 3100 км пътища ще бъдат нужни към 2.8 милиарда лева, които ще бъде препоръчано да се заложат в бюджета на страната и респективно на АПИ.