Историята на лекаря, който присажда тестиси на козел в скротумите на мъже
За множеството мъже два тестиса са изцяло задоволителни. Ако някой им предложи трети, най-вероятно ще отговорят „ Не, благодаря, не бих могъл да приема “ все едно преди малко са ги попитали дали не желаят огромно парче торта след обяд, състоящ се от 13 ястия. Ако им предложите тестис, който в миналото е принадлежал на козел, даже и най-ентусиазираният почитател на тестисите ще ви откаже учтиво, след което ще се отдалечи на задоволително безвредно разстояние от вас и ще се обади на полицията.
Случаят обаче не постоянно е бил подобен и историята на искрено налудничавия живот на Джон Р. Бринкли потвърждава това. Бринкли е роден през 1885 година в Северна Каролина, а татко му служи като доктор на страната на Конфедерацията по време на Гражданската война в Съединени американски щати.
Още от дребен Бринкли желае да бъде доктор. При това почитан. Във времена, в които хомеопатите са поставяни на равни начала с същинските лекари (които тогава, в случай че би трябвало да бъдем откровени, са решавали множеството проблеми с „ пуснете им малко кръв “), Бринкли взема решение да постави старания и се записва в лицей в Чикаго.
Впечатляващата му работна нравственос продължава единствено до третата година, когато се отхвърля от образованието си, връща се в Северна Каролина и купува своята тапия от много съмнителното образователно заведение Kansas City Eclectic Medical University.
По време на следването си евентуално пропуща курса, в който се изяснява по какъв начин не би трябвало да се присаждат тестиси на козли в човешки скротуми, защото точно това е кариерният път, по който ще поеме. През 1918 година отваря кабинет в Милфорд и стартира да печели скромни пари като локален градски доктор, до момента в който втората му жена (Бринкли е бил двуженец – животът на този човек е прекомерно чудноват, с цел да задълбаваме във всеки един негов аспект) управлява аптека. Именно в тази аптека един ден ще влезе мъж, чийто живот ще стане много по-… козелски.
Въпросният мъж е остарял и явно обезпокоен от нещо. Той пита дамата на Бринкли дали не може да беседва с Джон на четири очи. Оказва се, че страда от еректилна дисфункция.
Как тъкмо протича диалогът сред мъжа и Бринкли? Единствените сведения за него откриваме в биографията на лекаря. Т.е. сигурно не би трябвало да възприемаме тази информация за чиста монета. Според биографията Бринкли споделя шеговито „ няма да имаш проблеми, в случай че разполагаш с една от тези жлези на козел “, до момента в който мъжът дава отговор – „ за какво не ми ги присадиш? “ и даже упорства за това, до момента в който лекарят най-сетне не се съгласява с принуда, предупреждавайки пациента за всички евентуални опасности.
Как в реалност се е стигнало до тази процедура? Вероятно в никакъв случай няма да разберем, само че несъмнено знаем какво се случва по-късно. Старият мъж (самият той е фермер) дава козела. Посред нощите Бринкли разрязва скротума му и вкарва тестиса на животното – това е първата от многото интервенции, които ще направи след това.
След процедурата Бринкли принуждава мъжа да не споделя на никого за случилото се – тактичност, която лекарят евентуално знаел, че няма да проработи. След като половият живот на фермера се усъвършенства (в случая евентуално става дума за плацебо ефект), той споделя на всички, които познава, за чудодейната мощ на новата процедура. И всички идват при Бринкли с желанието да се подложат на нея. Той, несъмнено, не връща никого.
