Учените разкриха как раковите клетки превземат Т-клетките, което затруднява борбата на организма с тях
Проучвания, извършени от изследователския институт на Центъра за проучване на рака Чиба в Япония, са разкрили неочакван метод, по който ракът заобикаля имунната система. Той всъщност „ хаква “ имунните кафези, като трансферира личната си дефектна митохондриална ДНК (мтДНК) в Т-клетките, предопределени да го нападат.
Този остроумен ход отслабва имунните кафези, като ги прави по-малко ефикасни в прекъсването на тумора. Откритията могат да оказват помощ да се изясни за какво някои лекувания на рак, като имунотерапията, са ефикасни за едни, само че не и за други.
В проучването „ Избягване на имунната отбрана посредством митохондриален трансфер в туморната микросреда “, оповестено в, учените преглеждат по какъв начин раковите кафези взаимодействат с тумор-инфилтриращите лимфоцити - тип Т-клетки, които нормално се борят с туморите. Изследването е показано и в публикацията News and Views.
Клинични проби от пациенти с меланом и недребноклетъчен рак на белия дроб са оценени за разновидности на мтДНК. Митохондриалният трансфер е проучен благодарение на характерни за митохондриите флуоресцентни кореспонденти и голям брой in vitro и in vivo модели. Оценени са и функционалностите на тумор-инфилтриращите лимфоцити, метаболитните профили и отговорите към инхибитори на имунната контролна точка.
Анализът на проби от меланома и бял дроб сподели, че митохондриите - моторите на клетките, които създават сила, могат да преминат от ракови кафези в Т-клетки. Тези пренесени митохондрии носеха функционални неточности в своята ДНК, които пречеха на процесите на произвеждане на сила и действие на Т-клетките.
Митохондриите са от значително значение за зареждането на клетките, в това число Т-клетките, които са мощно подвластни от производството на сила за битка с рака. Но когато раковите кафези предадат своите дефектни митохондрии, те губят способността си да действат вярно, което понижава силата на Т-клетките и води до тяхното безсилие.
Преносът е следен по два съществени метода: тунелиране на нанотръбички и извънклетъчни везикули. Нанотръбичките излизат на открито и се тунелират в Т-клетките, създавайки дребни проходи сред клетките, които доставят непосредствено митохондрии. Извънклетъчните везикули се образуват като мехурчета, освободени от раковите кафези, които капсулират мтДНК и други молекули.
Веднъж попаднали в Т-клетките, повредените митохондрии заместват здравите посредством механизъм, който нормално работи в противоположна посока, когато здравите митохондрии мигрират, с цел да заменят повредените. Проучването открива, че раковите кафези пазят пренесените от тях митохондрии, като прикрепят молекули, които пречат на Т-клетките да ги разрушат.
Инхибиторите на имунните контролни точки направиха гражданска война в лекуването на рака. Но не всеки реагира добре на тези медикаменти. Това изследване открива, че пациентите, чиито тумори са имали повече митохондриални разновидности, е по-малко евентуално да се възползват от инхибиторите на контролните точки, евентуално тъй като митохондриалните хакове към този момент са компрометирали Т-клетките им.
Изследователите блокират освобождението на извънклетъчни везикули от раковите кафези благодарение на съединяване, наречено GW4869, което потиска производството на дребни извънклетъчни везикули, сходни на екзозоми. Прилагането на този инхибитор в техните модели демонстрира доста понижаване на преноса на митохондрии от раковите кафези към Т-клетките. Тази намеса е помогнала да се предотврати поемането на повредени митохондрии от Т-клетките, намалявайки тяхната дисфункция.
В резултат на това Т-клетките са демонстрират усъвършенствано произвеждане на сила, понижени маркери на безсилие и по-добра дарба да извършват имунните си функционалности. Блокиращата тактика възвръща успеваемостта на инхибиторите на имунните контролни точки, изключително при тумори с високи равнища на митохондриален трансфер. Тези констатации допускат, че насочването към извънклетъчните везикули може да бъде обещаваща тактика за противопоставяне на тактиката за отбягване на имунната отбрана от рака.
Обикновено науката работи на дребни, повтарящи се стъпки към откритието, като всеки нов детайл от знанието слага на място парче от по-големия пъзел. Настоящата находка оказва помощ да се изясни за какво някои лекувания са неефективни и открива механизма, който стои зад тяхната неефективност. Забележително е, че е открито и евентуално решение, което съставлява забележителен скок за бъдещите проучвания.
Източник: Phys.org
