Легенда за червеношийката и Христос ♥ Селма ЛАГЕРЛЬОФ
За подвига на дребната червеношийка с една от легендите за Христа на популярната шведска писателка Селма Отилиана Лувиса Лагерльоф (1858-1940).
(Selma Lagerlof by Anna Ollson, 1881)
♥ Червеношийката
I.
Това се случи, когато един ден в парадайса Господ боядисваше птиците.
Целия ден той работи, а привечер му пристигна на разум да направи една дребна сива птичка.
- Запомни, че името ти е червеношийка! - сподели Господ на птичката, когато беше свършена. После я постави на разтворената си ръка и я остави да хвръкне.
Но когато птичката хвърчеше и гледаше хубавата земя, дето трябваше да живее, тя пожела да види и себе си. Червеношийката се обръщаше и премяташе, оглеждаше се във водата, само че не откри по себе си нито едно алено перце.
Тя видя, че е цяла сива и че нейната шийка е също сива като тялото й. Затова птичката се върна при Господа.
Сърцето й туптеше от боязън, само че посредством леки скокове тя се приближи до него, кацна на ръката му и го запита:
- Господи, за какво се споделям аз червеношийка, когато съм сива от човката до опашката? Защо да се споделям червеношийка, когато нямам нито едно алено перце?
- Я-а, моя блага, виждам, че съм не запомнил да украся с алено перата на твоята шийка, само че аз те нарекох червеношийка и по този начин ще се наричаш ти, единствено че от тебе зависи да заслужиш името си.
Господ подвигна ръка и птичката изново хвръкна в безкрайния мир. Тя излезе от парадайса, потопена в дълбоки мисли за себе си. Какво може да направи една дребна птичка, с цел да добие червени пера?
II.
Изтекли се бяха безчет години оттогава. Животните и хората бяха напуснали парадайса и се бяха пръснали по земята.
Една заран червеношийката се намираше на един разкрит рид, отвън стените на Ерусалим. Тя пееше на дребните си, които почиваха в гнездото сред шипков шубрак.
Пееше червеношийката и разказваше на дребните за чудния ден на сътворението и за своето кръщение, - роман, който всяка червеношийка предава на децата си, чак от първата, която беше чула Бога и беше излязла от неговата ръка.
- И видите ли - свърши угрижено тя, - толкоз години изминаха, толкоз рози се разцъфтяха, толкоз пилци се излюпиха от сътворението до през днешния ден - толкоз доста, че не могат се преброи, - само че червеношийката си остана все дребна сива птичка. Тя още не е заслужила да има червени пера…
Тук птичката прекъсна диалога, тъй като из една от вратите на Ерусалим излязоха навалица хора. Тази навалица се запъти към хълма, гдето беше птичката.
Между тях имаше конници върху горделиви коне, пешаци с дълги копия, прислужници и палачи, които носеха гвоздеи и чукове, свещеници и съдии, които гордо-гордо стъпваха и доста други хора. Посред тълпата вървяха трима нещастници с измъчени лица. На двамата бяха вързани ръцете, а третият носеше огромен дървен кръст. Тълпата ги биеше, плюеше и подиграваше.
Малката сива птичка беше стъпила накрай гнездото и трепереше. Всяка минута тя мислеше, че храстът ще бъде сгазен от идещите и че дребните й ще загинат.
- Пазете се! - викаше тя на беззащитните си деца, - притиснете се едно до друго и пазете тишина! Ето един кон, който иде право против нас! А на него боец със стоманени обувки!
Тълпата отмина, без да закачи птичката и нейните дребни.
Скоро всички се изкачиха на хълма Голгота и разпнаха тримата нещастници.
III.
Червеношийката гледаше всичко с разширени от смут очи. Нейният взор не можеше да се откъсне от разпнатите.
„ Колко жестоки са хората ” - сподели птичката след минута - не им стига да заковават тези хора на кръст, само че още и върху главата на един от тях са поставили трънен венец. Бодлите наранили челото му и ето, кръвта тече. А този човек е толкоз прекрасен, той хвърля към себе си толкоз благи погледи, че не можеш да го не обикнеш. Сякаш стрела ми пронизва сърцето, като виждам по какъв начин страда! ”
Малката птичка бе обхваната от най-дълбока мисъл за венчания с трънен венец.
„ Ако аз бях като моя брат, орела - мислеше тя - бих изтръгнала гвоздеите из ръцете му и с нокти бих раздрала ония, които го вършат да страда ”.
Тя видя кръвта да се струи по челото на разпнатия и не можа да стои повече в своето гнездо.
- Макар да съм дребна и слаба, все ще направя нещо за тоя млад страдалец, - намерения птичката. Тя напусна гнездото си и литна във въздуха, като описваше необятни кръгове към разпнатия Христос. Дойде напълно покрай него и с човката си извади един бодил, който беше се набил в челото му.
Когато правеше това, една капка кръв се разля и обагри с алено всичките пера на нейната шийка…
Щом птичката се върна в гнездото си, нейните дребни извикаха:
- Твоята шийка е алена! Перата на твоите гърди са по-червени от розите!
- Това е единствено капка кръв от челото на клетия човек, - сподели птичката. - Тя ще изчезне, щом се изкъпя в някой поток или избистрен извор.
Но колкото и да се къпеше дребната птичка, аленото, що бе обагрило нейната шия, не се махна. А когато дребните й пораснаха, същият кървясъл цвят блесна и върху техните шийки, както свети той върху шиите на всички червеношийки, които сме виждали до през днешния ден.
* Публикувано в сп. „ Витлеем ”, година I, брошура IV и V, април и май, 1923 година
Снимка: Selma Lagerlof by Anna Ollson, 1881 - commons.wikimedia.org
