Моята жизненост е следствие от абсолютната липса на интерес към мен самата ~ Рита Леви-МОНТАЛЧИНИ
За възстановяване на храносмилането пия бира…
При неявяване на вкус - бяло вино.
При ниско кръвно налягане – алено.
При високо – коняк.
При ангина – водка.
– А вода?
– Такова заболяване към момента не съм имала…
Рита Леви-Монталчини
(1909 ~ 2012 )
Навярно това е част от рецептата за дългоденствие на Рита Леви Монталчини – изтъкнат невролог и Нобелов лауреат за медицина, отишла си от този свят на 103-годишна възраст.
Рита Леви е най-възрастната носителка на Нобелова премия, доживотен сенатор на Италианската република и член на националната и папската академия на науките. Родена в фамилията на интелектуалци в Торино през 1909 година, Рита постъпва в Университета на Торино, с цел да учи медицина, макар убеждението на татко й, че дамите не би трябвало да преследват кариера. Дипломира се с отличие през 1936 година, след което приключва специализация по неврология и психиатрия.
Прокарването на расистки закони от фашисткия режим, спиращи пътя на евреите към италианските университети и други публични институции, я принуждава да отсрочи началото на многообещаващата си кариера. През пролетта на 1940 година Рита бяга във Флоренция и живее в конспиративност с родителите и сестрите си до края на Втората международна война. Дори в тези смутни времена Рита не изоставя своята изследователска активност. Устройва неголяма лаборатория в своята спалня, където организира опити върху растежа на нервни кафези в пилешки ембриони. През 1947 година Рита приема покана за работа във Вашингтонския университет в Сейнт Луис. Макар че първичната покана е за един учебен срок, Рита остава тридесет години и през 1958 година става професор.
През 1986 година Рита Леви-Монталчини е удостоена дружно със Стенли Коен с Нобелова премия за революционното изобретение за факторите на растежа на нервните кафези. Техните изследвания разрешават по-добре да се разбере развиването на нервната система и довеждат до голям прогрес в проучването на заболяванията на мозъка като заболяването на Алцхаймер, неврологичните затруднения, свързани с диабета, и някои канцерогенни феномени.
Аз съм повече актьор, в сравнение с академик.
Тялото може да прави каквото си пожелае. Аз не съм тяло, аз съм душа.
Изобщо не съм разчувствана, нито пък изплашена. Единственото нещо, което ме вълнува към момента е живота.
(По мотив 100-годишнината си, в изявление пред италианския вестник " Il Messaggero ”)
Тайната на моята жизнеспособност е, че пребивавам час за час, непрестанно заета с научно-изследователска активност и със обществени проблематики. Нямам време да мисля за себе си.
Моята жизнеспособност е разследване от безспорната липса на интерес към мен самата.
Снимки: Diversity is beautiful, Tgcom24 - Mediaset.it, Mifacciodicultura
