За пишман колекционера Чику от ятото на Ние, врабчетата“ ~

За пишман колекционера Чику от ятото на „ Ние, врабчетата “ ~ умно, хвърковато и чудновато от Радичковото творчество за деца.

(Оригинална рисунка на Йордан Радичков за книгата му „ Ние, врабчетата “)

Събирач на полезности

Хората си мислят, че единствено те колекционират разнообразни предмети, а че ние, врабчетата, не колекционираме. В нашето ято имаше един заплашителен колекционер, споделяше се Чику. Чику щом видеше нещо, и незабавно го колекционираше. Той дотам беше ентусиаст, че искаше да колекционира километричните камъни от шосето, а по този начин също и железопътния мост. Работата е там, споделяше врабецът, че няма къде да туря моста и тия километрични камъни, а другояче незабавно ще ги натрупвам. Всеки колекционер се простира съгласно гнездото си.

Чику беше заел едно остаряло гнездо на някакъв врабец преселник, с километричното име Фр. Т. Мититаки. Тоя същият, Фр. Т. Мититаки, отпътувал една година след щъркелите към птичата низина на Изток и повече не се върна. Неговото гнездо беше много разрушено, само че Чику го поддържа и стартира да колекционира на първо време крила от всевъзможни инсекти. Ние живеем под намерено небе, дъждът и слънцето скапаха крилата и нашият другар реши да колекционира такива работи, дето по света никой не ги колекционира.

И като мисли колкото му беше належащо да мисли, той измисли да колекционира яйца. За тая работа той си пооткрадваше отсам и оттова по някое яйце и за късо време направи доста богата колекция. Но като всеки колекционер, Чику също се увлече и почна да носи напълно непознати яйца, някои от тях прекомерно подозрителни, щото споделяше, че ги бил изровил от земята. В неговата колекция да вземем за пример имаше едно яйце, еластично като гумена топка, и нееднократно сме се събирали да го ритаме на поляната, а то подскача, като че е напомпано. Никой не можеше да изясни какво е това яйце и где що птици питахме, всички споделяха, че не са чували за сходно гумено яйце. У Фу, който още подтичваше към нас единствено по юнашка фланелка, също сподели, че не бил чувал в Китай да е имало нещо сходно.

Нашият другар доста се възгордя и викаше на всички, че това несъмнено е Монтевереса на яйцата. Кой от кое място иде, той незабавно бърза да го повика и да се похвали със сбирката си. Има една птица смрадовранка, Чику повика един ден и нея да види гуменото яйце. Смрадовранката пристигна, шумна, бъбрива като картечница и миризлива до немай къде — ще си намерения човек, че откогато се е родила, не се е къпала. Тя, правилно, че не се е къпала, само че това не и пречеше да върви наконтена, с всякакви сини фльонги по крилата и по опашката също по този начин натуряла сини фльонги, след това пък кръстосала черни джувки — та като я гледаш, ти се коства, че и ти ставаш на фльонга.

Е, и се развъртя там смрадовранката, огледа цялата колекция, всяко яйце посочва, щото пък и доста знае, на всички места скита, всевъзможни журнали чете и най-вече едно френско списание от 1903 година, цялостно като нея с фльонги. Щом стигна до гуменото яйце, смрадовранката се замисли като какво ли ще е това яйце. Докато тя мислеше, реши, че ще е по-добре да не мисли безмълвно, а да ни опише някоя и друга история. Мисли тя, попоглежда яйцето и ни споделя, че възнамерявала да купи трабант, та да се вози с него.

Ние, от своя страна, я питаме да не би това яйце да е яйце на трабант, а тя ни споделя, че трабантът не снася яйца, и до момента в който гадае, гуменото яйце се разтвори, нещо си сподели от него муцуната и сподели заканително: Ссссс! Смрадовранката се връцна така бързо, че в един момент събра всичките си хиляда и триста фльонги и изчезна в небето най-реактивно дружно със своето френско списание от 1903 година. Чир даде незабавно на заден ход, а Чику подскочи и увисна над гнездото. Ние се попреместихме на по-горните клони и за огромен смут забелязахме, че от гуменото яйце излиза животно безкрако, вика свирепо: Ссссссс!, заканва се на целия свят и ни оглежда с мръсните си очи.

Това беше змия.

Чику, като обикалял и обогатявал своята колекция, намерил по земята и това змийско яйце и го турил в сбирката си. Разбойникът, раснал в тъмни подземия, гледаше толкоз тъмно и злобно като че целият свят му бе черен пред очите. Той посъска, посъска и се спусна надолу по дървото.

Брех, майка му остаряла!, извика Чику. Я да забележим и онуй земно яйце дали не е змийско, или пък някой дракон или динозавър да не излезе от него. Върнахме се ние при сбирката, пообиколихме другого земно яйце, почукахме безшумно от горната страна му, като че го потупваме леко по рамото, и Чику извика: Змей ли си или динозавър, обади се! Това, дето беше вътре, помълча известно време и след това кихна. Не имам вяра един динозавър, че може да киха, сподели Чир, само че за всеки случай включи на заден ход, с цел да може да се измъкне при първата заплаха. Почукахме още веднъж, само че никой не се обади. Тогава Чику удари с все сили яйцето, то се разполови и от вътрешната страна излезе едно костенурче. Костенурчето примигна на слънцето и отново кихна.

Ама че си странна работа и ти!, сподели Чику. Ще строшиш едната черупка да излезеш на бял свят, но отново излизаш с черупка! Какво да върша, сподели костенурчето.

Аз все вървя по места, дето няма ни ханчета, ни хотели, а като замръкна, нали би трябвало някъде да преспя. Затуй си нося къщата, та като ме настигне нощта по пътя, влизам вътре, заключвам против разбойниците и лягам да дремя.

Щом ни изясни това, костенурчето попита къде има вода за пиянство и ние му посочихме реката. Костенурчето се трансферира през гнездото дружно с къщата си, тупна в тревата и се запъти с гневна скорост право към реката. Месец след туй го видяхме още веднъж, то към този момент бе презполовило пътя до реката.

Чику си запретна ръкавите, ревизира всички яйца от сбирката си, от едно паешко яйце излязоха 100 паяка и продължиха да излизат още, само че ние можехме да броим единствено до 100, та останалите не броихме. Всеки случай те бяха доста повече от 100. Паешка работа — сподели Чику, старовремска работа! Една птица в никакъв случай няма да тури 100 врабчета в едно яйце, та да се бутат вътре, да се застъпват в краката или да се блъскат с лакти, както хората се блъскат в трамваите.

И от този момент нашият другар не одобри в сбирката си нито едно яйце, в случай че то не е яйце на птица.

По тоя мотив Драги ми господине направи следната забележка: Ти, драги ми господине, би трябвало да знаеш, че всяка жаба си знае гьола и всеки колекционер, сбирката. Откъде-накъде си седнал да колекционираш влечуго, драги ми господине! Да си видял инцидентно някое влечуго да е седнало да колекционира врабчета? Не си видял и няма и да видиш, драги ми господине, тъй като влечугото гледа по какъв начин да те изяде, а ти си седнал да ги колекционираш! Еее, драги ми господине, драги ми господине!

Из: „ Ние, врабчетата “, Йордан Радичков, изд. „ Нике “, 2017 година
Снимка: dictionarylit-bg.eu
* Оригинална рисунка на Йордан Радичков за книгата му „ Ние, врабчетата “,