Ново издание на "Закуска за шампиони" с рисунките на Кърт Вонегът
За първи път в " Закуска за първенци " са приспособени на български текстовете към истинските илюстрации на американския публицист Кърт Вонегът, които той прави за романа си, заяви издателство " Кръг ". Книгата към този момент се популяризира в книжарниците.
" Закуска за първенци " - един от най-силните романи на Вонегът, е оповестен преди 50 години в Съединени американски щати и е 56 седмици в листата с бестселъри на " Ню Йорк таймс ". В България излиза за първи път през 1977 година в превода на Людмила Харманджиева и с логото на " Отечествен фронт ". Заради безкомпромисната си рецензия на американското общество, книгите на Вонегът се издаваха с ненаситност в социалистическа България. Новото издание също употребява превода на Харманджиева, като художественото оформление е на Милена Вълнарова.
Заглавието добавя поредицата на издателство " Кръг ", включваща най-хубавите произведения на американския публицист, измежду които са " Механично пиано ", " Сирените на Титан ", " Майка нощ ", " Котешка люлка ", " Синята брада " и " Кланица пет ".
" Закуска за първенци " е книга за психологичното здраве на индивида и по какъв начин обществото и неговите изкривени полезности осакатяват индивида. Вонегът ни предлага да почистим съзнанието си от " всичките отпадъци, които са се натрупали в него - задници, флагове, долни гащи ". Защото без просвета, достойнство и естетика животът е неосъществим, означават от " Кръг ".
Кърт Вонегът (1922 - 2007) е създател на четиринайсет романа, голям брой разкази, пиеси и нехудожествени текстове. Участието му във Втората международна война оставя дълготраен белег в съзнанието му и в цялостното му творчество. Острото възмущение на Вонегът към действието на човешкото общество се демонстрира във всеки ред на безкомпромисната му ирония.
Из " Закуска за първенци " Кърт Вонегът
Кърт Вонегът: Закуска за шампиониС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
ПЪРВА ГЛАВА
Това е роман за срещата на двама самотни, мършави и към този момент позастарели бели мъже върху стремглаво загиваща планета.
Единият бе създател на научнофантастична литература и се споделяше Килгор Траут. Тогава беше безусловно незнаен и смяташе, че животът му е завършил. Не грешеше. След въпросната среща той стана един от най-обичаните и почитани хора в историята.
Мъжът, с който се срещна, бе търговец на коли марка " Понтиак " и се наричаше Дуейн Хувър. Дуейн Хувър беше пред полудяване.
Слушайте:
Траут и Хувър бяха жители на Съединените американски щати - страна, наричана за по-кратко Америка. Ето националния им химн - чиста нелепост, както и доста други неща, които трябваше да вземат на съществено:
О, кажи, нали виждаш в пламъка на зората
свят отблясък след здрача
на отминали дни?
С дръзки линии, с ярки звезди
знамената
така победно струят
в горди далечини
В какъв брой гибелни борби
и прелестни победи
ни повеждаше флагът
синьо-алено-бял
О, кажи, нали и през днешния ден се развява той вредом
в таз земя
на свободен и героичен блян?
На света имаше към един квадрилион разнообразни народи, само че единствено химнът на тази, към която принадлежаха Дуейн Хувър и Килгор Траут, беше такава каша от дивотии, размесени с препинателни знаци.
Ето по какъв начин изглеждаше националният им байрак:
Законът за националното им знаме - единственият по рода си на цялата планета, гласеше: " Знамето не би трябвало да се смъква пред никого и пред нищо ".
Свалянето на знамето е нещо като другарски привет в символ на почитание, при който спускат флага по пилона му по-близко до земята и след това го издигат още веднъж.
Девизът на нацията им беше на език, който никой към този момент не приказва: " От многото едно " - E pluribusunum.
Несваляемото знаме бе цяла хубост, а химнът и тъпият лозунг нямаше никому да пречат, в случай че не беше следното: много от жителите бяха толкоз подценявани, мамени и обиждани, че от време на време се чудеха дали не са сбъркали страната, или даже планетата, и въобще дали не е станала някаква ужасна неточност. Може би щяха да се усещат малко по-добре, в случай че в химна и девиза се загатваше нещо за правдивост, приятелство, вяра или благополучие, в случай че някак си ги приветстваха като пълноправни членове на обществото и съпритежатели на недвижимата му благосъстоятелност.
А щом потърсеха в банкнотите си отговор на въпроса какво в действителност съставлява нацията им, те съзираха измежду многото барокови заврънкулки рисунка на пресечена пирамида, върху която сияеше необятно разтворено око:
Дори и президентът на Съединените американски щати не знаеше какво тъкмо значи това. Сякаш страната уверяваше жителите си: " В безсмислицата е силата ".
Голяма част от тази нелепост бе почтена последица от вятърничавостта на създателите на нацията на Дуейн Хувър и Килгор Траут. Те бяха аристократи и доста им се искаше да се поперчат с безполезното си обучение, което се състоеше в зубрене на всякакви измислици от антични времена. Освен това се мислеха и за поети, горките.
Но доста от нелепостите бяха напряко нездравословни, тъй като прикриваха огромни закононарушения. Така да вземем за пример учителите в Съединените американски щати непрестанно изписваха по черните дъски една дата и караха децата гордо и радостно да я повтарят, та да я запомнят:
Учителите втълпяваха на учениците, че точно тогава техният континент бил открит от човешките същества. А в действителност през 1492 година милиони хора към този момент си живееха пълноценно и забавно на континента. Това просто беше годината, в която морски пирати започнаха да ги мамят, грабят и избиват.
А ето още една нездравословна дивотия, която разправяха на децата: че морските пирати били основали държавно управление, което станало факел на свободата за всички човешки същества. Даже им посочваха рисунки и статуи на този утопичен факел, който доста наподобява на пламтяща фунийка за сладолед и наподобява по този начин:
Освен това пиратите, които бяха основали новата страна, притежаваха хора плебеи. Използваха човешки същества вместо машини и даже откакто робството беше отстранено, тъй като бе срамно, те и потомците им продължиха да считат елементарните хора за машини.
Пиратите бяха бели. Хората, които към този момент си живееха на континента при идването им, бяха червенокожи. Когато на континента бе въведено робството, робите бяха чернокожи.
Цялата работа беше в цвета.
А ето за какво пиратите успяваха да заграбят каквото си изискат и от който си изискат: разполагаха с най-хубавите кораби в света, доста бяха подли и имаха барут - примес от калиева селитра, въглища и сяра.
Доближаха ли огън до този видимо безопасен прашец, той буйно се превръщаше в газ, който изтласкваше снаряди от железни тръби със страхотна скорост. Снарядите разкъсваха живо месо и кости, тъй че пиратите елементарно можеха да унищожат организма на всяко за¬инатило се човешко създание, даже и да се намираше доста надалеч.
Но основното оръжие на пиратите бе способността им да изненадват. Едва откакто стана към този момент прекомерно късно, се разбра какъв брой безсърдечни и алчни са те.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
" Закуска за първенци " - един от най-силните романи на Вонегът, е оповестен преди 50 години в Съединени американски щати и е 56 седмици в листата с бестселъри на " Ню Йорк таймс ". В България излиза за първи път през 1977 година в превода на Людмила Харманджиева и с логото на " Отечествен фронт ". Заради безкомпромисната си рецензия на американското общество, книгите на Вонегът се издаваха с ненаситност в социалистическа България. Новото издание също употребява превода на Харманджиева, като художественото оформление е на Милена Вълнарова.
Заглавието добавя поредицата на издателство " Кръг ", включваща най-хубавите произведения на американския публицист, измежду които са " Механично пиано ", " Сирените на Титан ", " Майка нощ ", " Котешка люлка ", " Синята брада " и " Кланица пет ".
" Закуска за първенци " е книга за психологичното здраве на индивида и по какъв начин обществото и неговите изкривени полезности осакатяват индивида. Вонегът ни предлага да почистим съзнанието си от " всичките отпадъци, които са се натрупали в него - задници, флагове, долни гащи ". Защото без просвета, достойнство и естетика животът е неосъществим, означават от " Кръг ".
Кърт Вонегът (1922 - 2007) е създател на четиринайсет романа, голям брой разкази, пиеси и нехудожествени текстове. Участието му във Втората международна война оставя дълготраен белег в съзнанието му и в цялостното му творчество. Острото възмущение на Вонегът към действието на човешкото общество се демонстрира във всеки ред на безкомпромисната му ирония.
Из " Закуска за първенци " Кърт Вонегът
ПЪРВА ГЛАВА
Това е роман за срещата на двама самотни, мършави и към този момент позастарели бели мъже върху стремглаво загиваща планета.
Единият бе създател на научнофантастична литература и се споделяше Килгор Траут. Тогава беше безусловно незнаен и смяташе, че животът му е завършил. Не грешеше. След въпросната среща той стана един от най-обичаните и почитани хора в историята.
Мъжът, с който се срещна, бе търговец на коли марка " Понтиак " и се наричаше Дуейн Хувър. Дуейн Хувър беше пред полудяване.
Слушайте:
Траут и Хувър бяха жители на Съединените американски щати - страна, наричана за по-кратко Америка. Ето националния им химн - чиста нелепост, както и доста други неща, които трябваше да вземат на съществено:
О, кажи, нали виждаш в пламъка на зората
свят отблясък след здрача
на отминали дни?
С дръзки линии, с ярки звезди
знамената
така победно струят
в горди далечини
В какъв брой гибелни борби
и прелестни победи
ни повеждаше флагът
синьо-алено-бял
О, кажи, нали и през днешния ден се развява той вредом
в таз земя
на свободен и героичен блян?
На света имаше към един квадрилион разнообразни народи, само че единствено химнът на тази, към която принадлежаха Дуейн Хувър и Килгор Траут, беше такава каша от дивотии, размесени с препинателни знаци.
Ето по какъв начин изглеждаше националният им байрак:
Законът за националното им знаме - единственият по рода си на цялата планета, гласеше: " Знамето не би трябвало да се смъква пред никого и пред нищо ".
Свалянето на знамето е нещо като другарски привет в символ на почитание, при който спускат флага по пилона му по-близко до земята и след това го издигат още веднъж.
Девизът на нацията им беше на език, който никой към този момент не приказва: " От многото едно " - E pluribusunum.
Несваляемото знаме бе цяла хубост, а химнът и тъпият лозунг нямаше никому да пречат, в случай че не беше следното: много от жителите бяха толкоз подценявани, мамени и обиждани, че от време на време се чудеха дали не са сбъркали страната, или даже планетата, и въобще дали не е станала някаква ужасна неточност. Може би щяха да се усещат малко по-добре, в случай че в химна и девиза се загатваше нещо за правдивост, приятелство, вяра или благополучие, в случай че някак си ги приветстваха като пълноправни членове на обществото и съпритежатели на недвижимата му благосъстоятелност.
А щом потърсеха в банкнотите си отговор на въпроса какво в действителност съставлява нацията им, те съзираха измежду многото барокови заврънкулки рисунка на пресечена пирамида, върху която сияеше необятно разтворено око:
Дори и президентът на Съединените американски щати не знаеше какво тъкмо значи това. Сякаш страната уверяваше жителите си: " В безсмислицата е силата ".
Голяма част от тази нелепост бе почтена последица от вятърничавостта на създателите на нацията на Дуейн Хувър и Килгор Траут. Те бяха аристократи и доста им се искаше да се поперчат с безполезното си обучение, което се състоеше в зубрене на всякакви измислици от антични времена. Освен това се мислеха и за поети, горките.
Но доста от нелепостите бяха напряко нездравословни, тъй като прикриваха огромни закононарушения. Така да вземем за пример учителите в Съединените американски щати непрестанно изписваха по черните дъски една дата и караха децата гордо и радостно да я повтарят, та да я запомнят:
Учителите втълпяваха на учениците, че точно тогава техният континент бил открит от човешките същества. А в действителност през 1492 година милиони хора към този момент си живееха пълноценно и забавно на континента. Това просто беше годината, в която морски пирати започнаха да ги мамят, грабят и избиват.
А ето още една нездравословна дивотия, която разправяха на децата: че морските пирати били основали държавно управление, което станало факел на свободата за всички човешки същества. Даже им посочваха рисунки и статуи на този утопичен факел, който доста наподобява на пламтяща фунийка за сладолед и наподобява по този начин:
Освен това пиратите, които бяха основали новата страна, притежаваха хора плебеи. Използваха човешки същества вместо машини и даже откакто робството беше отстранено, тъй като бе срамно, те и потомците им продължиха да считат елементарните хора за машини.
Пиратите бяха бели. Хората, които към този момент си живееха на континента при идването им, бяха червенокожи. Когато на континента бе въведено робството, робите бяха чернокожи.
Цялата работа беше в цвета.
А ето за какво пиратите успяваха да заграбят каквото си изискат и от който си изискат: разполагаха с най-хубавите кораби в света, доста бяха подли и имаха барут - примес от калиева селитра, въглища и сяра.
Доближаха ли огън до този видимо безопасен прашец, той буйно се превръщаше в газ, който изтласкваше снаряди от железни тръби със страхотна скорост. Снарядите разкъсваха живо месо и кости, тъй че пиратите елементарно можеха да унищожат организма на всяко за¬инатило се човешко създание, даже и да се намираше доста надалеч.
Но основното оръжие на пиратите бе способността им да изненадват. Едва откакто стана към този момент прекомерно късно, се разбра какъв брой безсърдечни и алчни са те.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ