Осъществиха първото квантово заплитане на далечни обекти, достатъчно големи, че да бъдат видени
За първи път учени реализираха квантово усложнение, при което едната страна е задоволително огромна, че може да бъде забелязана без микроскоп. Това съставлява сериозна стъпка напред оттатък постигнатите досега заплитания на субатомни частици (обикновено идентични).
Заплитането е едно от най-странните и най-неинтуитивни аспекти на квантовото държание. Съревнованието в тази сфера е грубо. Заплетените частици се държат като едно цяло – всяка една смяна в дадена парченце се отразява и на останалите. Странното в тази ситуация е, че измененията могат да бъдат трансферирани по едно и също време, което води до феномен, наименуван от Айнщайн „ злокобно деяние от разстояние “. Прословутият физик е отказвал да повярва, че той е действителен, макар че е бил част от неговото изобретение.
Първоначалните опити за усложнение включват двойки субатомни частици, намиращи се в една и съща стая. Впоследствие дистанцията сред тях е последователно увеличавано. Напоследък са реализирани доста по-сложни заплитания – в това число на трилиони атоми. Освен това научихме, че заплитането е и натурален развой, следен при звезди и квазари на милиарди светлинни години от нас.
Nature Physics, екип, управителен от проф. Юджийн Полцик от Копенхагенския университет, разгласи, че е постигнал усложнение сред вибрираща мембрана от силициев нитрид, необятна едвам милиметър, с облак от един милиард атома. Подобно на предходни опити, Полцик слага атомния облак в магнитно поле и употребява светлината, преминаваща през него, с цел да вплете осцилатора. Той обаче води концепцията до разнообразни мащаби.
„ Колкото по-големи са обектите, колкото по-далече се намират един от различен, колкото по-различни са между тях, толкоз по-интересно е вплитането и от фундаментална, и от приложна позиция – споделя Полцик. – Тези нови резултати вършат допустимо заплитането сред доста разнообразни обекти. “
Идеята за квантовото усложнение би могло да трансформира в действителност голям брой хрумвания от научната фантастика, в това число свръхсветлинна връзка. При всички положения обаче пътят до сходни достижения е към момента дълъг и нерешителен.
От друга страна обаче, Полцик е извънредно покрай практично приложение на своето достижение. Нашите най-чувствителни измервателни устройства са лимитирани (по отношение на своята прецизност) от правилото на неопределеността на Хайзенберг и шума на системата. Заплитането отстранява шума и заобикаля въпросния принцип. Това значи, че на доктрина е допустимо да се сътвори една по-голяма версия на осцилатора на Полцик, който ще усъвършенства чувствителността на детекторите на гравитационни талази, както и на други измервателни устройства с висока точност.
Източник: IFLScience
