За първи път попаднах в Японския хотел, както всички наричаха

За първи път попаднах в Японския хотел, както всички назоваха тогавашния чисто нов Витоша Ню Отани, открит през май 1979 година и претърпял пожар, и то на самия му връх.

На Панорамата на 19-ия му етаж – едно число, което също като това място щеше да стане знаково в живота ми. Бил съм на 4 и имам смътни мемоари от сватбата на племенника на баба ми и първи братовчед на майка ми там. Спомням си, че бях доста впечатлен.

Толкова, че по-късно започнах да рисувам единствено хотели, да бленувам да направя международна хотелска верига и по този начин години наред. Време, през което непрестанно карах нашите да ме водят в Японския и в другите първокласни хотели на това време, обединени в нещо като бранд Интерхотели, на който един от ръководителите беше също рода – Къцо Кръстев, при който в зората на демокрацията изкарах курс за екскурзоводи, преди да завърша висшето си обучение по ръководство на туризма в Софийския университет.

Супер впечатлен бях от визитата на японската къщурка – ресторант, който имахме доста преди в Европа и света да се трансформира във феномен сушито и другите знаци на кухнята от Страната на изгряващото слънце.

Но доста по-любимо ми беше да посещеваме басейна с трамплина, както и неговия бар, където аз съм изгледал някои серии на паметния сериал за Винету , боулинга – уникален в София тогава.

Много обичах да посещаваме и комерсиалната аркада – там, където в този момент е Марионет, където имаше Кореком, откъдето наложително си тръгвахме с шоколадови яйца и Тоблерон за мен.

След експлоадирането на демокрацията, на втория етаж към този момент имаше магазин татко ми със брачната половинка си и ми беше прелестно да се отклонявам там. А аз се подстригвах във фризиорския салон, който по-късно взеха Валя Горанова, Катето Евро и Йоана Даракова. В нощния бар Амбасадор пък се играеше първото бинго в София и на старта беше доста светско да се върви. Смях огромен!