За първи път българите правят разлика между руския народ и

„ За първи път българите вършат разлика сред съветския народ и режима на Путин. Този път съветската експанзия е ориентирана към различен славянски народ. Това не е спор Изток – Запад, става дума за „ война сред братя “ и в тази ситуация съветската агитация има по-малко влияние ", споделя българският министър председател Кирил Петков в интервю за френския Le Monde. 

Прогнозата на Петков е, че в България ще влязат до 300 хиляди бежанци от Украйна, което ще е малко над 5% от популацията на страната.

Той дефинира като " неточност " голямата взаимозависимост на Европа от съветския газ и счита, че актуалната рецесия е предиздвикала евролидерите да схванат, че би трябвало да търсят диверсификация на източниците на сила.

Изданието разгласява диалога сред министър-председателя и публицистите Силви Кауфман и Стефани Льо Барс на 12 март – ден откакто Петков участва в срещата на върха на Европейски Съюз във Версай.

„ Имаше известна горест в чувството, че през 21 век на това историческо място още веднъж приказваме за война, бойци, брой жертви. В същата зала, в която са договаряни съглашения след Първата международна война. От тази рецесия можем да изведем и нещо позитивно - тя ни накара да сложим единството над всички наши разлики, да се надигнем пред компликациите ни, изключително в региона на енергетиката и на защитата. И не на последно място, Европа приема бежанците с позитивна вероятност “, споделя Петков.

„ Очакваме до 300 хиляди бежанци на наша територия, което е равно на 5% от популацията ни “, прибавя министър председателят. „ Това изисква невиждано изпитание, в случай че и нашето население има най-различни потребности. Не сме получавали европейски помощи и се опитваме да изградим партньорства с частния бранш “.

По последна информация – у нас са пристигнали към 70 хиляди украински бежанци, като Една трета от настанените в хотелите, държавните и общинските бази, са деца.

Петков споделя пред Le Monde, че е задоволен от компромиса по настояването на Украйна за участие в Европейски Съюз, макар че водачите не дадоха бърза писта на Киев.

„ Силно позитивното е, че говорихме в един глас. Всички бяхме изцяло наясно за едно нещо - трябваше да излезем единни от тази среща на върха. Да не оставим да бъдем отслабени от нашите разделения. 27-те страни членки трябваше да кажем на Украйна, че за нея съществува път към евроинтеграцията. Като член на това европейско семейство, персонално аз настоявах за една по-точна дефиниция “, декларира министър председателят.

Той е удовлетворен от обстоятелството, че в декларацията е включена и Молдова, която не се намира в " забележително състояние ". „ Не е член нито на Европейски Съюз, нито на НАТО, има съветски войски на територията си, а признатият от нея брой украински бежанци е еднакъв на 4% от популацията ѝ. Трябва да покажем, че я поддържаме. Никой не знае до каква степен ще стигне Путин - по-добре е да покажем занапред, че сме обединени “.

Европейска комисия ще прегледа молбата за участие в Европейски Съюз и на Грузия. Попитан може ли вероятността за евроинтеграция на тези три страни да окаже въздействие върху страните кандидатки от Западните Балкани, Петков отговори с „ не “.

„ Защото Западните Балкани са приоритет за нас. Този развой би трябвало да се препотвърди с войната в Украйна. Ясно да се съобщи правото на всяка страна да избира ориста си. Времето, в което картата на Европа се рисуваше върху завивка със сфери на въздействие, би трябвало да е отминало “, счита Кирил Петков.

Според него Европа е позволила неточности в мнението и дейностите си по отношение на Русия и Путин преди военната инвазия на Кремъл в Украйна на 24 февруари.

„ Достатъчно е да се огледа равнището на взаимозависимост на Европа от съветски газ (85% за България). Това беше елементарно и на ниска цена решение. Но тази рецесия най-малко съдържа един позитивен детайл - тя задължава Европа да огледа към тематики, които трябваше от дълго време да е разискала. Европейците схванаха, че стратегическите им инфраструктури не би трябвало да зависят от други сътрудници, изключително в случай че са непредвидими “.

„ Следователно, би трябвало отсега нататък и доста бързо да работим за диверсифициране на енергийните ни източници, да създадем по-гъвкава цената на газа и на електрическата енергия. Не можем да изкараме още една зима в тези условия. И би трябвало да влагаме в европейската защита, оставайки в границите на НАТО “, споделя българският министър председател.

Той разяснява и тематиката с освобождението на министъра на защитата Стефан Янев поради спорната му изразителност по отношение на протичащото се в Украйна, което генералът отхвърляше да назове като „ война “. Попитан какъв е обсегът на проруските позиции в България, Петков отвърна, че към този момент се следи „ разлика в отношението към съветския народ и режима на Путин “.

След като Съвет за електронни медии забрани излъчването на ТВ-каналите Russia Today и Спутник – проводници на съветската агитация за войната в Украйна, вниманието на българските служби във връзка с погрешната информация оказва помощ за ограничение на достъпа до пропагандата, споделя Петков.

„ Всички в държавното управление споделяме мнението, че тази война би трябвало да свърши, че има агресор и че следва да създадем всичко за подкрепяне на украинския народ от филантропична позиция. Не сме изпращали директно оръжия. Някои членове на обединението се притесняват от следствията от оказване на военна помощ (б.а. - БСП). Проруски настроените хора в страната популяризират клюки, че сме изпратили изтребители в Украйна, обвинявайки ни във взимане на страна във войната. Това са погрешни информации “, прибавя той.

Петков декларира и че службите са разкрили активите на всички съветски олигарси, включени в описите със наказания на Европейски Съюз. „ Изцяло сме ангажирани с използването на глобите. Между другото, в развой на приемане е и закон, забраняващ издаването на така наречен „ златни паспорти “ (б.а. - издавани на задгранични инвеститори). Ще преразгледаме, случай по случай, близо 200 паспорта, издадени в тази рамка “.