За първата си рецензия получих един фунт, десет шилинга и

Хуморът е първото, което се губи в превода ~ Вирджиния УЛФ

„ За първата си критика получих един фунт, 10 шилинга и шест пенса и с тези пари си купих персийски котарак. А след това у мен заприказва честолюбието: котарак, несъмнено е доста добре. Но ми е малко. Искам кола. Ето по този начин започнах да пиша романи ”.

(Virginia Woolf by Tracy Burke)

Вирджиния Улф излива мислите си освен в своите произведения. Тя записва прекарвания и скрити секрети в над четири хиляди писма и трийсет тома дневници. Цялото й творчество и живот са като безкрайна терапия на наранената й душа - изследваща, търсеща, страдаща, бунтуваща се. Улф се осмелява да върви по неутъпканите пътеки на писаното слово, с цел да се трансформира в занаятчия на психическата прозаичност и един от най-забележителните писатели модернисти на ХХ век.

През всичките тези епохи дамите са служили на мъжете като огледала, притежаващи омайна магическа мощ да отразяват мъжката фигура в подсилен растеж. Именно по тази причина Наполеон и Мусолини проповядват по този начин ревниво посредствеността на дамите, тъй като в случай че те не са такива, тогава ще престанат да отразяват мъжете в подсилен растеж.

Това частично изяснява какъв брой значими са дамите за мъжете. Отчасти изяснява и острата мъжка реакция към рецензията на жената… Защото в случай че тя стартира да споделя истината, фигурата в огледалото ще се смали: мъжкото предимство ще пострада. Тогава по какъв начин ще продължи той да дава преценки, да цивилизова диваците, да основава закони, да написа книги, да носи униформи, да държи речи, в случай че всеки ден на закуска и вечеря не се вижда най-малко два пъти по-велик, в сравнение с е в действителност…

Образът в огледалото е извънредно значим, тъй като самичък по себе си той зарежда индивида с сила и подтиква нервната система. Отнемете ли го, тогава човек може и да почине, сходно на привикналия с кокаин, когато остане без него.

От „ Собствена стая "