За първата любов и клечките за кибрит от сръбския писател,

За първата обич и клечките за кибрит от сръбския публицист, чиито сметки все не излизат ☺

Едва когато станах в първи прогимназиален клас и обух панталони, които се закопчават и откопчават начело, едвам тогава почувствувах, че е време да се влюбя.

Влюбих се в нашата съседка Перса, тъй като беше най-близко. Перса имаше покрито с лунички лице, носеше жълти чорапи и токовете на обувките й бяха постоянно изкривени. Преди да се влюбя, не й обръщах внимание, само че от момента, когато се влюбих, тя ми изглеждаше божествено красива. За мен беше задоволително да я зърна, въпреки и отдалече, да видя нейните криви токове, с цел да се разчувствам незабавно и да побързам отсреща й, единствено и единствено да видя колкото се може по-скоро усмихнатото й, осеяно с лунички лице.

Тя беше щерка на учителя ни по аритметика, който, кой знае за какво, нямаше напълно положително мнение за мене. Беше на девет години, учеше в трето поделение. Любовното си самопризнание направих по един неизмеримо сантиментален метод. Веднъж, когато играехме на жмичка, ние двамата с нея се скрихме в една каца, в която майка ми зиме слагаше кисело зеле. Тук, в тая каца, аз й направих любовно самопризнание и тоя мой спомен и до през днешния ден ме кара да се вълнувам, когато мина около някоя каца.

Веднъж се срещнахме с нея след последния час и тръгнахме дружно към къщи. Аз й дадох една кифла. Всеки петък й купувах по една такава кифла с парите, извоювани от мен в четвъртък следобяд на ези-тура. Те ми стигаха най-малко да мога един път в неделята да изразя с една кифла благосклонностите си и вниманието си към нея. Тогава я запитах съществено:
– Какво мислиш, Персо, ще те даде ли татко ти, в случай че те желая?

Тя се зачерви, наведе очи и в разстройването си разчупи кифлата на три елементи.

– Не имам вяра – отговори тя шепнешком.
– Защо? – запитах аз разгорещено и очите ми се наляха със сълзи.
– Защото си слаб по неговия предмет.

Заклех й се, че непрекъснато ще изучавам аритметика, единствено да мога да си поправя бележката. И аз учих. Но белким може да се реализира това, за което толкоз други са прахосвали на вятъра силите си — белким можех да примиря любовта и аритметиката? Заставен да предпочитам сред любовта и аритметиката, аз избрах това, което беше по-леко — любовта. И идващия час вместо двойка получих единица.

На следния четвъртък нищо не можах да изкарам на ези-тура и по тази причина в петък сутринта се вмъкнах в дрешника и отрязах двадесет копчета от татковите зимни облекла. Тях продадох в учебно заведение за 10 пари, колкото ми бяха нужни, с цел да купя кифла. На обед причаках Перса пред нейното учебно заведение и изпращайки я, й признах, че в този момент ситуацията ми е още по-лошо, тъй като съм получил единица по предмета на татко й.

– Тогава – каза тя болно – аз в никакъв случай няма да бъда твоя!
– Ти би трябвало да бъдеш моя, в случай че не на тоя, то на оня свят! – извиках аз; тези думи бях чул преди няколко дни на едно театрално зрелище.
– Как може да стане това? – запита тя любопитно.
– Ще се отровим, единствено да се съгласиш.
– А по какъв начин ще се отровим?
– Ей по този начин – продължих аз още по-решително. – Ще изпием отрова.
– Добре – реши се тя. – Съгласна съм. А по кое време?
– Утре следобяд.
– А, на следващия ден следобяд имам учебно заведение – сети се тя.
– Да – спомних си и аз. – Утре не мога и аз, тъй като ще ми пишат неявяване, а съм направил към този момент двадесет и четири и може да ме изключат от учебно заведение. Но хайде, в случай че искаш, в четвъртък следобяд, тогава нямаме учебно заведение нито аз, нито ти.

Тя се съгласи и се споразумяхме аз да подготвя всичко за отравянето.

Следващия четвъртък следобяд аз откраднах от вкъщи една кутия кибрит и отидох на уреченото място, където трябваше да се срещнем с Перса и откъдето дружно щяхме да отидем на оня свят.

Срещнахме се в нашата градина, седнахме на тревата и от душите ни се изтръгна дълбока въздишка на болежка и блян. Аз извадих кутията кибрит от джоба си.

– Какво ще вършим в този момент? – запита Перса.
– Ще ядем кибрит.
– Как ще ядем?
– Ето по този начин! – отговорих аз, откъснах главичката, хвърлих я, а клечката изядох.
– А за какво хвърли това?
– Това е мръсно.

Тогава тя се реши и протегна самоуверено ръка. Аз откъснах главичката и й дадох клечката. Тя я пое и стартира уверено да я дъвче. Изяде три клечки и на очите й се демонстрираха сълзи.

– Не мога повече! Никога в живота си не съм яла клечки, не мога повече.
– Е, ти вероятно си се към този момент отровила.
– Може би! – отговори тя. – Чувствувам, че нещо ме дере в гърлото.
– Това е. Ти си към този момент отровена.

Аз продължих настойчиво и изядох девет клечки, само че изгубих вкус и усетих, че нещо ме дере в гърлото.

– Свършено е! И аз съм токсичен! – казах тържествено, както се поставя в такива случаи.

След това настъпи за известно време гробна тишина, през време на която аз мислех какъв брой е четири по седем и все не можех да се сетя. Не зная какво мислеше тя, само че помня, че си чоплеше зъбите от някоя попаднала сред тях съчка. Най-после тя прекъсна тая тържествена тишина:

– Какво ще вършим в този момент?

Тоя въпрос ужасно доста ме смути, тъй като аз в действителност не знаех какво можехме да вършим още, откакто бяхме свършили основната си работа — да се отровим. Най-после ми пристигна една щастлива мисъл.

– Знаеш ли какво, откакто към този момент се отровихме, хайде да се прекръстим.

Тя се прекръсти. Направих същото и аз.

– А в този момент – продължих аз – да идем вкъщи си и да умрем. Срамота е да умрем тук, в градината. Ние сме деца от положителни фамилии и е срамотия да умрем в градината.
– Да – каза тя и си тръгнахме.

Цялата история сред прочее свърши по следния метод:

Тя си отишла вкъщи и помолила майка си да и подготви леглото, с цел да почине. Признала и, че се отровила, т.е. че е яла с мен клечки. А майка и, без да вземе под внимание положението й и възприятията й, споделила:

– Е, веднага като си могла да ядеш клечки в градината, ще ядеш дървото и тука… – След това и вдигнала рокличката и почнала да й изкарва откъм гърба ония усеща, които бяха залегнали надълбоко в сърцето й.

Заради тоя пердах Перса ме намрази и по този начин свърши моята първа обич.

От „ Първата обич ”, Автобиография
Илюстрации: Dusan Pavlic's Illustrations, Avant Art Magazin, designed.rs, gams.uni-graz.at