Когато се роди Червената армия
За някои тя е брутална поробителка, за други - храбра освободителка. Червената войска се ражда тъкмо преди 100 години. Тук припомняме бурната ѝ история, която през цялото време е тясно обвързвана с една друга страна.
"Войниците ли? Те бяха постоянно благи ", спомня си фотографът Кристиан Тил, който е отраснал в градчето Еркнер по време на руската окупация в някогашната Германска демократична република.
Близо половин век - от 1945 до изтеглянето на последните елементи през 1994 година - руската войска е стационирана в източната част на Германия. Тя е авангардът на руската империя, ориентиран против капиталистическа Европа. В това другояче сурово време от време на време има и ведри моменти. Кристиан Тил си спомня по какъв начин съветските бойци миели танковете си в близкото езеро. "Припадахме от смях, тъй като носеха не чорапи, а партенки ", споделя той.
"Ние бяхме дивеч за руснаците "
Тази относително ведра атмосфера се открива едвам в по-късните години на руското наличие. В началото е друго - тъмно, злокобно, брутално.
През 1945 година, когато нацистка Германия преди малко е изгубила Втората международна война, германците изпитват най-много едно: боязън от руските бойци. Ужасяващи истории се описват за тях: че малтретират грубо дами и деца, че са мръсни и брутални. "Тръпки ме побиваха от ужасите, които разправяха за тях. Някои хора даже посягаха на живота си от боязън ", спомня си Илзе Ереке, която по това време е била на 11 години.
Съветските бойци бързо дават да се разбере кой командва в страната: на 1 май 1945 завладяват Райхстага и издигат там руския байрак. Моментът е запечатан от съветския фотограф Евгений Халдей и въпреки до ден-днешен да се спори до каква степен достоверна е тази фотография, тя се трансформира в икона на фотографията.
1945 година: над Берлин се вее руският байрак
В първите години на руската окупация се ширят безвластие и принуждение, ориентирано най-много против дамите. "Бяхме дивеч за руснаците ", спомня си берлинчанката Ева Шлип за първите дни след окупацията на Берлин. "Изнасилванията, разстрелите, плячкосването и тази безгранична ненавист към германците, които бяха предизвикали толкоз доста премеждия на съветския народ - всичко това превръщаше живота ни в пъкъл ", споделя тя. И до през днешния ден не е ясно какъв брой дами са били подложени на принуждение в първите месеци след окупацията - някои източници приказват за 200 хиляди, съгласно други оценки жертвите са към 2 милиона.
Раждането на Червената войска
Създаването на Червената войска е не на последно място резултат от унизителното проваляне, което Германия нанася на Русия в Първата международна война. През 1917 година немската войска превзема обширни елементи от разпадащата се съветска империя. През декември същата година в Брест-Литовск, на 180 километра от Варшава, представители на двете страни водят договаряния за мир. "Историческите условия сътвориха обстановка, при която представители на най-революционния режим в историята на човечеството трябваше да седнат на една маса с дипломатическите представители на най-реакционната прослойка измежду всички ръководещи съсловия ", написа преди време Лев Троцки, който единствено няколко месеца по-късно основава Червената войска.
Условията на мирния контракт, подбудени на руснаците от тази "реакционна прослойка ", са повече от унизителни. Формиращият се Съветски съюз е заставен да отстъпи на Германия обширни елементи от територията си - проваляне, което руснаците в никакъв случай повече не желаят да изживяват. Затова още през януари 1918 Троцки стартира да построява Червената войска, като набира и офицери от разпадналата се царска войска. Години по-късно, през 1934-та, Троцки обобщава резултата по този начин: "Процентът на необразованите измежду бойците непрекъснато понижава. (...) Миналата година единствено в Москва 50 000 служащи бяха отличени като снайперисти ". Думи, с които Троцки загатва, че армията е доста повече от военна организация. Тя е школа на нацията и мотор на напредъка.
Голямата чистка
Сталин обаче преглежда армията като евентуална опасност за личната си власт. По това време той от дълго време е решил в своя изгода борбата си против "бащата " на Червената войска - още през 1928/29 година Троцки е заставен да емигрира. Сталин счита за рискови и всички тези бойци и офицери, които преди време са служили в царската войска. Още повече, че доста от тях въобще дори не са горещи последователи на комунистическата идеология. Така Сталин стартира огромната чистка: от 1937 нататък близо 35 000 офицери са отстранени от служба, като над половината от тях са изпратени в лагери.
Паметник на червеноармеец в Бранденбург
След Втората международна война руската войска става най-многочислената в целия свят. Тя включва 170 пехотни, 35 танкови и 58 артилерийски дивизии, а общият брой на бойците възлиза на към 4,5 милиона. Многократно повече са запасните бойци - към 30 милиона.
През 1994 година, когато се изтеглят от Източна Германия, руските войски оставят след себе си към 1 500 военни бази. Близо половин милион бойци се завръщат в родината си, а дружно с тях се изтеглят 4 300 танка, 100 000 транспортни средства, 3 600 оръдия и 180 ракетни системи. Германия, която по това време е към този момент обединена, поема част от разноските по изтеглянето на руските елементи - страната заплаща цели 7,5 милиарда марки, което се равнява на близо 4 милиарда евро.
"Войниците ли? Те бяха постоянно благи ", спомня си фотографът Кристиан Тил, който е отраснал в градчето Еркнер по време на руската окупация в някогашната Германска демократична република.
Близо половин век - от 1945 до изтеглянето на последните елементи през 1994 година - руската войска е стационирана в източната част на Германия. Тя е авангардът на руската империя, ориентиран против капиталистическа Европа. В това другояче сурово време от време на време има и ведри моменти. Кристиан Тил си спомня по какъв начин съветските бойци миели танковете си в близкото езеро. "Припадахме от смях, тъй като носеха не чорапи, а партенки ", споделя той.
"Ние бяхме дивеч за руснаците "
Тази относително ведра атмосфера се открива едвам в по-късните години на руското наличие. В началото е друго - тъмно, злокобно, брутално.
През 1945 година, когато нацистка Германия преди малко е изгубила Втората международна война, германците изпитват най-много едно: боязън от руските бойци. Ужасяващи истории се описват за тях: че малтретират грубо дами и деца, че са мръсни и брутални. "Тръпки ме побиваха от ужасите, които разправяха за тях. Някои хора даже посягаха на живота си от боязън ", спомня си Илзе Ереке, която по това време е била на 11 години.
Съветските бойци бързо дават да се разбере кой командва в страната: на 1 май 1945 завладяват Райхстага и издигат там руския байрак. Моментът е запечатан от съветския фотограф Евгений Халдей и въпреки до ден-днешен да се спори до каква степен достоверна е тази фотография, тя се трансформира в икона на фотографията.
1945 година: над Берлин се вее руският байрак
В първите години на руската окупация се ширят безвластие и принуждение, ориентирано най-много против дамите. "Бяхме дивеч за руснаците ", спомня си берлинчанката Ева Шлип за първите дни след окупацията на Берлин. "Изнасилванията, разстрелите, плячкосването и тази безгранична ненавист към германците, които бяха предизвикали толкоз доста премеждия на съветския народ - всичко това превръщаше живота ни в пъкъл ", споделя тя. И до през днешния ден не е ясно какъв брой дами са били подложени на принуждение в първите месеци след окупацията - някои източници приказват за 200 хиляди, съгласно други оценки жертвите са към 2 милиона.
Раждането на Червената войска
Създаването на Червената войска е не на последно място резултат от унизителното проваляне, което Германия нанася на Русия в Първата международна война. През 1917 година немската войска превзема обширни елементи от разпадащата се съветска империя. През декември същата година в Брест-Литовск, на 180 километра от Варшава, представители на двете страни водят договаряния за мир. "Историческите условия сътвориха обстановка, при която представители на най-революционния режим в историята на човечеството трябваше да седнат на една маса с дипломатическите представители на най-реакционната прослойка измежду всички ръководещи съсловия ", написа преди време Лев Троцки, който единствено няколко месеца по-късно основава Червената войска.
Условията на мирния контракт, подбудени на руснаците от тази "реакционна прослойка ", са повече от унизителни. Формиращият се Съветски съюз е заставен да отстъпи на Германия обширни елементи от територията си - проваляне, което руснаците в никакъв случай повече не желаят да изживяват. Затова още през януари 1918 Троцки стартира да построява Червената войска, като набира и офицери от разпадналата се царска войска. Години по-късно, през 1934-та, Троцки обобщава резултата по този начин: "Процентът на необразованите измежду бойците непрекъснато понижава. (...) Миналата година единствено в Москва 50 000 служащи бяха отличени като снайперисти ". Думи, с които Троцки загатва, че армията е доста повече от военна организация. Тя е школа на нацията и мотор на напредъка.
Голямата чистка
Сталин обаче преглежда армията като евентуална опасност за личната си власт. По това време той от дълго време е решил в своя изгода борбата си против "бащата " на Червената войска - още през 1928/29 година Троцки е заставен да емигрира. Сталин счита за рискови и всички тези бойци и офицери, които преди време са служили в царската войска. Още повече, че доста от тях въобще дори не са горещи последователи на комунистическата идеология. Така Сталин стартира огромната чистка: от 1937 нататък близо 35 000 офицери са отстранени от служба, като над половината от тях са изпратени в лагери.
Паметник на червеноармеец в Бранденбург
След Втората международна война руската войска става най-многочислената в целия свят. Тя включва 170 пехотни, 35 танкови и 58 артилерийски дивизии, а общият брой на бойците възлиза на към 4,5 милиона. Многократно повече са запасните бойци - към 30 милиона.
През 1994 година, когато се изтеглят от Източна Германия, руските войски оставят след себе си към 1 500 военни бази. Близо половин милион бойци се завръщат в родината си, а дружно с тях се изтеглят 4 300 танка, 100 000 транспортни средства, 3 600 оръдия и 180 ракетни системи. Германия, която по това време е към този момент обединена, поема част от разноските по изтеглянето на руските елементи - страната заплаща цели 7,5 милиарда марки, което се равнява на близо 4 милиарда евро.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ