Съсипана съпруга разказа какво са причинили енергийните напитки на съпруга и живота ѝ (СНИМКИ)
За някои от нас енергийните питиета са единственият метод, с цел да преживеем през целия ден. Макар и всеки да е чувал за вредата от тях за организма, хората не престават непрекъснато да ги използват. Този мъж няколко месеца непрекъснато ги употребяваше, с цел да съумява да се оправи с натоварения си график и да оказва помощ на бременната си жена. Съпругата му реши да опише тази история, поради която светът ѝ на процедура се срина.
„ Добър ден, споделям се Бриана. Това е моята история… Любовта не е в телефонните позвънявания, датите и даже спомените. Заради нея вършим неща, за които даже не можем да си помислим. Някога чувствали ли сте, че животът ви се унищожава? Сблъсквали ли сте се с толкоз мощен прочувствен стрес, че всичко останало към вас просто не е значимо? Аз изпитах тъкмо това, до момента в който бях бременна. Бременността би трябвало да е едно от най-удивителните пътешествия, които в миналото вършиме. Вие създавате нов живот. Вие изпитвате безусловна обич към това, което към момента не сте срещнали.
С Остин чакахме с огромно неспокойствие появяването на нашия хлапак. Представяхме си по какъв начин го прибираме вкъщи и сме безумно щастливо семейство. Когато аз заспивах в онази страшна нощ, аз даже не си и показват, че ще се събудя напълно различен човек. Свекърва ми ме разсъни и ми сподели, че Остин е претърпял трагичен случай. Всичко, което знаех, бе това, че моят обичан е в болница. Но разбиране си нямах за какво. Когато отидох там, ми споделиха, че мъжът ми има кръвоизлив в мозъка. Лекарите са достигнали до извода, че това се е случило поради несъразмерната приложимост на енергийни питиета. След 5-часова интервенция аз не можех да го позная. Той ще остане до края на живота си с ужасна дупка в предната част на черепа. Неговите родители бяха потресени… На идващия ден още веднъж се помолихме за него, надявахме се, че той просто ще оцелее. Минаха две седмици, само че към момента нямаше обнадеждаващи вести. Тогава си помислих, че в никакъв случай няма да се откажа от него, какъвто и да е той.
Дойде време за раждането. Беше доста мъчно, Остин трябваше да участва и да ми държи ръката. Но него го нямаше. Тогава стана знамение, когато се роди нашето дете. Остин се разсъни. Мислехме за него всеки ден. Гледах на детето си, което наподобява на татко си, и плачех. Когато синът ми бе едвам на една седмица, аз го оставих при родственици и отидох при мъжа си. Исках да му кажа, че нашето момче към този момент е с нас. Минаха седмици. Обикаляхме из цялата страна, тъй като Остин трябваше да се подложи още на куп интервенции и процедури. Когато детето ни стана на 2 месеца, то най-сетне видя татко си. Любимият се върна вкъщи. Визитите при лекарите и визитите в болничното заведение бяха безчет, само че въпреки всичко бяхме дружно. Борбата продължаваше.
Всеки ден се разсънвам, с цел да се грижа за двамата ми най-важни мъже на света. Приготвям храна, практикувам физиотерапията и логопедията с мъжа ми. Помагам му да върви. Междувременно се грижа за нашето малко благополучие. Тежко ми е. Полудяла съм от отмалялост, само че върша всичко по силите ми. Той към този момент не е индивидът, в който се влюбих. Но всеки собствен ден аз обричам на него, имам вяра, че някой ден животът ни ще се промени. Никога няма да се откажа от него. Любовта е безкористна, аз го обичам повече от живота “. Тази мъчителна история за следващ път потвърждава, че в нашия свят е останало място и за същинска обич и всеотдайност.
