За никого не е тайна, че ерата на дигиталните технологии

За никого не е загадка, че ерата на цифровите технологии промени вечно индивида и неговата визия за живота и любовта. Да, факт е, че Интернет способства доста за обогатяването на културата на всяко едно общество, както и за опцията да общуваш с хора, които живеят на другия завършек на света.

Интернет ни дава достъп до доста неща, за които преди неговата поява, даже не сме чували. Социалните медии и мрежи са местата, където всеки един от нас може да изрази свободно мнението си, да се трансформира в звезда или просто да разпуска и да се забавлява, като прекарва време там. Но това води до пристрастяване, а нито едно такова не е потребно за нас.

С навлизането на онлайн платформите за връзка като Facebook, Инстаграм, Туитър, както и доста уеб сайтове за запознанства, любовните връзки сред хората и тяхната визия се трансформираха.

За страдание минусите от тези екстри са доста повече от преимуществата им.

За никого не е загадка, че с помощта на тези платформи, доста хора откриха сродната си душа.

Но и доста хора изгубиха своята такава.

Този вид обществени мрежи са като море, което е цялостно с най-различни типове риби. В тях можем да поддържаме връзка и да гледаме всеки, който си желаяме. А за никого не е загадка, че мъжкото сърце е толкоз едва и не би устояло на изкушенията, които предлага онлайн пространството.

Отношенията през днешния ден, в никакъв случай няма да бъдат като тези в предишното. Онези, които нашите баби и дядовци са имали. Онази обич. Вярност. Преданост. Уважение към другия.

Днес мъжете си споделят по този начин: „ колкото повече, толкоз по-добре “. И стартират да имат вяра в тези думи и да построяват своя блян за връзки. Идеал, в който качеството няма значение. Важно е количеството. И колкото по-голямо е то, толкоз по-готин и съвременен си, съгласно актуалните показа.

Отношения, които са избрани като изцяло естествени. Тези, които не траят дълго, тъй като срокът на валидност бързо минава. Или по-скоро срокът на интерес.

Колко дълго може един мъж да задържи интереса си към една жена? Дали ще имаме шанса и нашето потомство един ден да чества сребърна, златна и даже диамантена женитба?

„ Новото съвременно “ в действителност погубва живота ни. „ Новото съвременно “, което се приема за изцяло обикновено. Става образец за подражателство и всеки, който отхвърля да го одобри, се счита за туземец или представител от Праисторическата ера.

Повечето хора не осъзнават казуса, пред който е изправено актуалното общество. Да, светът се развива. Както и технологиите. Но това не значи, че би трябвало да одобряваме всичко, което ни се предлага и постанова, тъй като по този начин е съвременно. Понякога това, което се смята за тренд, не е красиво, в противен случай.

Не е красиво държанието на мъжете, които са легнали в леглото до брачната половинка си, която спи и преглеждат профилите на други дами, фантазирайки си за тях.

Не е обикновено да каниш на среща по едно и също време няколко девойки и да не ти пука за това, че някоя от тях може в действителност да те харесва и да я нараниш.

Не е обикновено да харесваш фотосите на всяка една, а в това време профилът ти да е изпълнен с общи снимки с приятелката ти.

И след това се питаш къде е любовта? И за какво не може да я срещнеш.

Любовта я има. Тук е. Сред нас. Тя си е напълно същата, каквато е била през предишния век или през по-миналия.

Ние сме тези, които сме разнообразни. Ние сме тези, които не може да я забележим. Заслепени сме от изкривената визия за нея. Защото сме жертви на „ новото съвременно “.

„ Новото съвременно “, което унищожава живота ни, а даже не осъзнаваме това.

Напротив, даже участваме в него. В този подъл, затворен кръг, от който не може да излезеш.

Защото по този начин е наложено. Ние сами си го наложихме.

Сами избрахме да живеем съгласно разпоредбите на виртуалния свят. И да съществуваме за него. Да снимаме всичко, което вършим и да бързаме да го споделим с хора, които даже не харесваме.

Новото съвременно е тъжно. И не е красиво.

Харесванията на фотосите ти дефинират хубостта ти.

А почитателите твоята „ вървежност “.

Животът в миналото беше благополучен. Преди навлизането на обществените мрежи, които ни белязаха вечно.

И няма връщане обратно.

Реалността е изкривена.

Виртуалността е съвременна.

И единствено тя и само тя е от голяма важност.

Защото я одобряваме за действителност.

Която в действителност не е.

Колко изкривени сме ние, хората.